„Измамното лято на ‘68“ (Varljivo leto '68), 1984, Югославия, режисьор Горан Паскалевич, сценарий: Гордан Михич, Горан Паскалевич; оператор Александър Петкович, музика Зоран Христич, в ролите: Славко Щимац, Данило Бата Стойкович, Мира Баняц, Мия Алексич, Неда Арнерич, Ивана Михич и др.

На 21 май във Филмотечно кино „Одеон” се откри дългоочакваната Седмица на сръбското кино, организирана от Югословенската кинотека и Българската национална филмотека. В 7 прожекции са включени 8 филма, създадени в различни периоди. Селекцията е реализирана от двата филмови архива. Всички филми са дигитално реставрирани от Югословенската кинотека. На откриването бе показано бляскавото трагикомично road movie с автобус „Кой пее там“ (1980) – дебют на Слободан Шиян по сценарий на Душан Ковачевич. Филмът е е избран за най-добър сръбски филм на ХХ век в класация, организирана от Югословенската кинотека.

Но аз си избрах „Измамното лято на ‘68“ (1984) - един от ранните бисери на любимия ми Горан Паскалевич (1947 - 2020). Той ще закрие Седмицата на 27 май.

Величествена върба отваря и затваря действието със задкадровия глас на Петър (Славко Щимац). Той е абитуриент в провинциално градче, влюбен в учителката си по социология. Така е вперил поглед в нея, че пропада на матурата. Баща му е консервативен съдия. Майка му обръща повече внимание на сестра му, малкото му братче и на себе си. Всъщност младежът се разбира най-вече с виталния си дядо, настанен в старчески дом, но прибрал се триумфално у дома. Петър е опасно влюбчив. Междувременно по телевизията показват студентски бунтове в Белград, вдъхновени от парижките. В градчето пристига духов ученически оркестър от Чехословакия. Петър се гледа с едно от момичетата. Баща му го устройва на работа в хлебарски цех. За кратко. Петър е импулсивен, с пламтящо либидо. Идва 20 август 1968, когато войските на Варшавския договор нахлуват в Прага...

Филмът е колкото забавен и цветист, толкова и сериозен - през сексуалните перипетии на израстващия пред очите ни непукист Петър на фона на узнаваеми валсове се разкриват и сръбските реалии и нагласи по времето на Тито, и безумието на идеологическата ескалация. Чешката тема е логична за Горан Паскалевич – той е възпитаник на ФАМУ в Прага. Неслучайно в „Измамното лято на ‘68“ се усеща влиянието на смешно-делничните трагикомедии на знаменитото Чешко чудо от 60-те - на Иржи Менцел, Милош Форман, Вера Хитилова...

В главната роля е съвсем младият и чаровен Славко Щимац, изиграл по-късно колоритния несретник Иван с шимпанзето Сони в бароковата трагикомедия на Емир Кустурица „Ъндърграунд“ (1995, „Златна палма“), а още по-късно пак в неговия „Животът е чудо“ (2004) – завеяния добряк Лука, докарал семейството си от Белград в родното си босненско градче Голобуки през 1992, но войната започва... Прочее, Славко Щимац играе чудно смотан младоженец в още един филм от Седмицата на сръбското кино – „Кой пее там“.

Горан Паскалевич е един от най-великите режисьори - не само сръбски, а и европейски. Автентизмът, свободата, чувството за хумор, психологическата дълбинност и заниманието с идентичността са запазена марка в богатото му и разнообразно творчество. Повечето му филми са нискобюджетни. Носител е на много награди, включително и на специалната на FIPRESCI – получи я на София филм фест през 2017. Тогава направих интервю с него. Горан Паскалевич каза: „Дядо ми е бил наполовина българин, наполовина грък. Имал е търговия между Солун и София. Откраднал баба ми от Сърбия, когато била на 17, и така баща ми се родил тук. Когато бил на 8 години, баща му починал и баба ми се върнала в Сърбия. Казвал се е Владимир Паскалев. Но като отишъл там, го преименували на Паскалевич“. А що се отнася до живота му, сподели: „Живея малко в Париж, малко в Белград, съпругата ми е французойка и се получава така, че все се завръщам някъде. Винаги се завръщам“.
Ще направите добър избор, ако гледате „Измамното лято на ‘68“.