Новата книга на Милена Димитрова се поглъща на малки вкусни хапки

Кухня, пълна с любов и пътешествия

Новата книга на Милена Димитрова „Проклятието на бялото сирене“ (изд. Книгомания) не се вписва в шаблони. Читателят може да се наслади на най-добрата бира в света, на ордьоври, риба по кралски и праисторически галски специалитети. Ще се повози гратис на бърз влак в Китай и ще хапне люто с чревца от гъска и дроб от панголини. Има и по-здравословни рецепти. Творбата не е чисто пътешественическа, гастрономическа, философска, смешна или криминална. Съдържа арганово олио и по жанр се определя само като миленизъм.

„Проклятието на бялото сирене“ се поглъща на малки вкусни хапки, но може да се изяде наведнъж и цялата книга, от кора до кора. Както впрочем съветва телевизионният водещ Ути Бъчваров: „Именно това ще ви препоръчам: да преяждате до насита с историите и рецептите в тази книга, поръсени със солидно чувство за хумор. Те са идеален начин да забравите трудното ни ежедневие и да повярвате, че животът може да е вкусен и нахранен!“

Тези 192 страници свързват една благоуханна, пълна с любов кухня с пътешествия по целия свят и назад към историята. Стига се чак до зората на цивилизацията, когато приматите се изправили на два крака и взели да заделят плодове и грудки, за да закусят на следващата сутрин. Между другото наскоро авторката е опитвала чревца от гъска и дробчета от прилеп в град Чунцин, близо до Ухан в Китай, но вие може да поглъщате четивото и без предпазна маска. То е одобрено от здравните власти и от органите на реда и идва до вас с рецензията на писателката Здравка Евтимова: „Интригуващи истории, изпълнени с хумор и същевременно много полезни. Написани с обич и топлота. Книгата е извор на усмивки, които ще огреят нашия утрешен ден.“

В петнайсетината разказа читателят опитва трапистка бира, полива салатата си с арганово олио, търкаля се с мечките по пролетните ливади, вълнува се и чак му се доплаква от „Проклятието на бялото сирене”. Няма шега, няма измама! Никакви ментета! Опита я и журналистът Георги Милков и явно му допадна: „От големия гюм със съвременна българска литературна саламура, парчето, което се извадили и държите в ръката си, е много добре узряло, с чудесна структура и неповторим аромат. Препоръчително четиво за хора, които държат на добрата гастрономия за душата. В „Проклятието на бялото сирене” ще установите, че храната има не само своя история и география, но и специфична фонетика. Което прави тази книга още по-питателна. А провокативните илюстрациите на Людмил Веселинов придават допълнителен чар на тази вкусна книга. 

Ето някои вкусни текстове от главата: История на закуските:

Не сме длъжни да поглъщаме всички трактати като чиста монета!

Латинците нарекли яденето сутрин jentaculum. Терминът за храненето на обяд станал pradium. Бедните хапвали маслини и вино, а на трапезата на богатите имало още яйца, мед, сирене, плодове и по-хубаво вино.
В Рим и патрициите, и плебеите пиели vinum silatum – подсладен фермент, овкусен с билки и треви. Ароматът им кара учените да се задълбочават в хипотезата, че още оттогава се бил вкоренил абсентът, чийто разцвет се случва след повече от двайсет века. Щом свойствата на абсента били познати на Римската империя, какво остава за хляба.

Германските народи се засищали с черни хлебчета в ранното средновековие.

Френската академия на науките се е произнесла с аргументи от археологията, че галите закусвали с хляб и вино.

От известните 66 мъдрости и сентенции за закуската, най-многозначителен се оказва френският опит, че е „по-добре да закусваш с една жена, отколкото да вечеряш с нея“.

От днешна гледна точка не сме длъжни да поглъщаме всички твърдения като бистра изворна вода. Закуската е варирала в пряка зависимост от земеделските култури и животновъдството. И вкусовете се променяли, и продуктите, и производните им.

Кризите, войните и пандемиите също са повлиявали драстично – не само върху разнообразието, а и върху количествата и видовете храна. И географията, и историята променили йентакулума.

Маниоката, оказва се, е общият знаменател в закуската на Южното полукълбо. Стана дума, че с брашно от маниока африканките пекат питки за децата си. В Латинска Америка белят, пюрират, намачкват и обработват маниоката, за да приготвят от нея палачинките бейху.

В Амазония племето камаюре започва деня си със сок от пеки – плод с жълта сърцевина, описван и като зелено манго.

Както преди, така и след Буда в Югоизточна Азия от сутринта са сварили и сервирали ориз и зеленчуци.
Островните хора в Тихия океан хапват месестите плодове на хлебното дърво, което в Индия се смята за „хляба на бедните“ – яде се пресен, пържен или варен. Кърмачки пият настойка от листата му, за да увеличават дебита на майчиното мляко.

...Ясно, че за европейците зърнените храни и хлябът са в основата на хранителната пирамида на закуската. Джентълмените и дамите рядко сядат сутрин на масата без яйца – рохки или твърдо сварени, на омлет или на око, без сирене и мляко, без чай и кафе.

Яйцето се търкулнало на трапезата след кокошката, май

Току-що снесено яйце – à la coq, било любимото меню на краля Луи ХV.

А пилето долетяло до тенджерите най-напред в Азия още през седмото хилядолетие преди новата ера.
Млекарите са го изпреварили – масло, сирене, сметана, кисело мляко има още от деветото хилядолетие преди Христа. По света се пие и камилско мляко, и кобилешко, и биволско, и овче, и краве. Киселото мляко, йогуртът, то се знае, е родено на Балканите.

Куриоз или закономерност, но най-напред било опитомено кучето – още от петнайсетото хилядолетие преди началото на летоброенето. Т.е. дълго преди овцата, козата, кравата и вола. Май само виетнамските емигранти при нашия социализъм ядяха кучешко, може някой да си спомни. Тогава се развличахме и с плоския виц, че турското кафе е виетнамско.

Преди да продължа как се е появил мармаладът, си признавам, че историята на закуската ме занимава повече от десет години. Събирам студии, статии и рецепти. Приучих се да си ги заделям – също както преди стотици милиони години шимпанзето си трупало рошкови и плодове. И се очовечило!

Като в мексиканска вълнà

При всеки изгрев на слънцето като в мексиканска вълнà по цялата земя близо осем милиарда души на планетата ядат сутрин. Представете си само какви планини от ресурси се изяждат, докато новият ден тръгне от Кирибати в Тихия океан и склопи очи пак там след 24 часови зони. 

А на наша милост, с чаша кафе и портокалов сок, ѝ става благо, размишлявайки как закуската се е доказала като лост от първи род не само за предстоящия ден, а и въобще за човешката цивилизация.