- Влади, продължаваш ли да играеш биографичния си спектакъл “Мемоарите на един Въргал, който се радваше на пълни салони, преди ситуацията с корона вируса и строгите мерки?
- От февруари насам имам едно-единствено представление, което беше миналия месец. Това е труден период за всички, но мисля че на този етап по-разумно е да няма спектакли. В едно затворено помещение, ако има 100 човека и те се смеят два часа с пълни гърди, дори да има само един болен сред тях - пак има риск и трябва да бъдем отговорни. Обаче гладът е по-силен от корона вируса и в момента е изключително труден етап за нашего брата - артиста. Тези хора по сцените се изхранват седмица за седмица. Сметнете колко месеца те оцеляват по един гаден и труден начин и се налага да лягат на гърба на близките си. Резултатът от всичко това е катастрофален, а тежките последствия тепърва ще се усетят. Категорично това си е война, след като има жертви. Искам изключително да благодаря на театър “Сълза и смях” за търпението спрямо всички нас, не говоря само за себе си, защото това е читалищна сцена, която се самоиздържа и приходите от наеми за тях са много важни, но те проявяват голямо разбиране.

- Казваш много силни думи. Наистина ли усещаш ситуацията в момента, като при война?
- За всички е така, но за изкуството е 100%. По време на война, както е сега, най-ясно се усеща от какво имат нужда хората. Когато се появи първата информация за вируса и наложиха карантина, хората се смириха и обърнаха поглед навътре. Това означава, че човек има нужда от духовното. Но като им намалиха заплатите, това изчезна и пак на преден план дойде материалното. Вземи “Мона Лиза”, отиди с нея в едно иглу и я покажи на ескимосите. Опитай се да им обясниш, че е много скъпо и ценно нещо..., знаеш ли какво ще направят с нея - най-много да я използват за горивен материал... А после ще ти кажат, че не струва, защото много бързо е изгоряла и не е загряла кюмбето.

- На кой момент от “Мемоарите на един Въргал” зрителите реагират най-бурно и лично ти в кой момент се вълнуваш най-много?
- Самото начало е доста дълбоко и залата се просълзява още тогава, както и на няколко други места. Моята цел е не да забавлявам хората като аниматор и разказвач на вицове, а излизайки на сцената да има смисъл от това, което правиш и то да води “напред и нагоре”. За съжаление с днешна дата това не е печелившо. На мен също ми е трудно да не ревна, когато в спектакъла анализирам най-важните неща в живота - приятелите, близките... Аз съм щастлив човек, защото имам точно тези приятели и тези родители. Това е огромно богатство и гледам да му се радвам. Важно е да не мислиш за това, което нямаш, а се радвай на това, което имаш. Така ще си сит и в изобилие, и в лишения.

- Мислил ли си, освен за спектакъл и за автобиографична книга?
- Писателят Сашо Томов - покой на душата му, казваше: “Времената са като в Древния Вавилон - всеки пише, никой не чете”. Пиша непрекъснато, но се въздържам да публикувам. Във всяко нещо, което човек създава, винаги внася своя биографичен елемент. В “Мемоарите на един Въргал”, споделям от сцената живота си и по реакцията на публиката разбирам много неща за себе си. Случвало се е да продължи и четири часа, а на хората да им е интересно и забавно - това аз го приемам лично. Поради намаления капацитет на салоните падна спектакълът, който трябваше да играя на пети ноември. Вечерта застанах на касата и на всички хора, които си бяха купили билети, когато им се връщаха парите си “разменихме” телефоните. Един ден, когато ще има възможност да се играе спектакъла нормално, да мога да ги намеря и да получат поканите си лично - за тях, техните семейства и приятели. Те са отделили пари и време да дойдат в залата да ме гледат - може ли това да не го приемеш лично?!

- Биографиите и житейският път на кои големи имена са вдъхновение за теб?
- Чарли Чаплин. “Тухлата” с неговия живот е нещо, което още като дете обичах да чета и ме пренасяше в други светове. Тук ще вметна, че дори един Чарли, ако беше българин - дали някой щеше да подозира за него? Може би, само ако беше влезнал с автомат в Народното събрание, щяха да говорят за него. Убеден съм, че ромският акордеонист Нено Илиев, можеше да е световноизвестен, ако се беше родил другаде, но той не стига, че е от малцинствата, не стига, че е незрящ, но е и безумно талантлив... Освен за Чарли, друга една от пътеводните ми книги е “Да прецакаш дявола” на Наполеон Хил. Тя разказва за седемте вида страх, с които дяволът контролира човека. Биографиите на Едит Пиаф, Висоцки, Джанис Джоплин също са ме вдъхновявали. Впечатлява ме и Боб Фос, който казва, че всеки може да е талантлив, но трябва някой да ти удари един шут, за да минеш през вратата, както е при парашутистите - трябва да ги ритне инструкторът, за да минат през вратата. Аз също съм ударил на много хора шутовете, но не съм осребрявал това.

- “Операция Шменти-Капели” влезе в Топ 3 на най-гледаните родни филми в последните 30 години. Това има ли някаква финансова възвращаемост?
- Не! Истината е, че от кино в България не може да се печели, още повече, че на филма му беше отнета истинската квота от публиката. От кино се печели, ако филма има възможност да обиколи света, защото един филм струва милиони, а от прожекции само в България не може да се говори за печалба, а най-много да се върне инвестицията, което ще е цяло чудо. Отделно стои въпроса, че ако един филм е гледаем, това не значи че е добър. Това може да е плод на рекламата му, но много пъти тя вкарва в салоните, а след прожекцията често зрителят псува. При мен не е така и имаше хора, които са гледали филма по няколко пъти и така рекламата му е от уста на уста.

- На какво се смее Въргала днес?
- Всички тези абсурди у нас няма как да не те забавляват. Разрухата е тотална във всяка една ниша, но не трябва да се ядосваш, защото ако седнеш да гледаш сериозната страна ще трябва да захапеш дулото. Всичко днес е объркано, не случайно към днешна дата знаем за изборите в Америка повече от когато и да било. Целият този информационен гейзер, който те залива може леко да те обърка и дори шокира, като си зрял човек. Но ако си още неоформен индивид със сигурност ще те направи най-обърканият човек на земята, тъй като получаваш една шизофренична информация. Един път казват, че е много хубаво, че Тръмп не е президент, а в другия - обратното. Лично за мен няма значение дали ще е Тръмп, това са предопределени неща, но той определено ме забавляваше, защото е човек с изразени отклонения. Човек, който кара народа си да пие белина - това наистина ме забавлява. За да съм конкретен ще препоръчам, който желае да потърси в интернет “Прозорецът на Овертон”, и доста неща ще си обясни по нов начин.

- Кой е най-големият плюс и минус на това да си известен в България?
- Ами, то вече по-скоро, ако някой не е известен може да е по-печелившо. Има много анонимни хора, които са постигнали много по-важни неща от тези, за които се говори. В момента, да станеш известен не е толкова трудно - достатъчно да си обръснеш г.. а пред камерата на телефона и да го пуснеш в нета! При положение, че на земята са живели и има личности, като Елвис Пресли, Майкъл Джексън, Тесла, Мохамед Али..., и ти да смяташ, че си много голяма работа защото са те давали по телевизията - това е много лоша самозаблуда. Въпросът е дали ще си симпатичен на хората - дали ще те харесват и обичат, но любовта на хората е винаги в началото и рано или късно след осанна, идва - разпни го. Ето, в началото на Григор Димитров каква еуфория беше, а след това се появи един момент, в които той имаше някакви нормални лутания и само каква агресия се изсипа върху него, а никой няма право да го съди.

- Твоите деца искаха ли да станат артисти, като по-малки?
- Да искаш да станеш артист, минава през главата на всеки един човек, защото той иска да бъде като тези, които гледа на екрана. Децата ми също са искали да тръгнат по този път, след това не са, после пак, но никога не съм ги стимулирал в тази посока, а ги оставих сами да се определят. Те са здрави, нормални деца. Синът ми Виктор е на 26 и пише невероятно, но се занимава с финанси, а Александра е на 20 и в момента учи психология. Щастлив съм, когато съм с тях.

- Във втори клас са ти намалили поведението. Каква беше причината за това?
- Причината е, че написах писмо до Хитлер - първото ми паметно творческо произведение. Написах го под въздействието на филма “17 мига от пролетта”. Дадох го на отличничката на класа Сиса - да го прочете, а тя го предаде на класната. След това ми намалиха поведението. Това беше първото ми паметно творческо произведение, както и първия ми сблъсък с критиката и затова от тогава не мога да понасям критика.

- Пребиваваш ли във виртуалния свят?
- Преди няколко години си засякох разговорите за деня, като сложих средно по три минути на разговор и изчислих, че откакто имам джиесем съм прекарал три години и осем месеца от живота си в денонощни разговори по него. В азбучника на телефона си имам около 7000 номера. Социалните мрежи също са изключително важни за моята професия и имам огромен обем от комуникация, но почти не ми остава време да се занимавам с това.

- Често помагаш на хора в нужда...
- Това не е ли най-нормалната човешка реакция - да се помогне на някой, който има нужда от помощ?! Страшната истина е, че в момента - хората, които имат нужда от помощ са в пъти повече, от тези, които могат да помогнат. Всеки един може да бъде част от спасяването на човешки съдби и животи. Въпрос на осъзнаване и лично решение. Но когато правиш добро, то трябва да е тайнство, защото е казано: “Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат...” 

- Казваш, че вярваш, че живота не приключва на земята. Какво ти дава увереност в това?
Много са нещата, които са ме убедили, че не е само тук и не е само сега, но 100 процентово доказателство за това получих от Ивайло Караньотов, а той е човек на който може да се има 100 процента доверие. Ако той реши някога може да ви обясни повече, аз нямам право. Но за мен не е водещото дали животът продължава и след земния край, а какво правим днес, тук и сега. Не е важно, че светът ще бъде с едно говедо по-малко; целта е това място да стане по-добро за живот за всички. Вярата е най-силното оръжие и най-големия ресурс за всеки един от нас. Вярата е най-голямата енергия, тя е закуската, обяда и вечерята, тя е къща, градина, басейн, яхта и всичко онова, от което имаш нужда.

НАШИят ГОСТ
Обичаният актьор и режисьор Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Голяма известност му носят комедийните скечове, които той прави в студентското предаване “Ку-ку”, където е поканен от Нидал Алгафари. След това, той прави собствено шоу “Коктейлите на Влади” по Ефир 2. На голяма зрителска популярност се радват и изявите му в “Пирон”, “Шаш”, “Сладко отмъщение” и “Царете на комедията”. През 2011-та година е премиерата на филмът му “Операция “Шменти Капели”, който постига завидни успехи не само в България, но и в Русия, където печели много награди. През 2013 -та стартира и сериал “Шменти Капели: Легендата”. На следващата година Въргала е избран от зрителите на Нова ТВ за победител във “Вип брадър”. Освен филми, популярният шоумен продуцира и музикалната група “Отряд 13”, съставена от бивши затворници.