Ще наблюдаваме по-висока цена на розовия домат това лято

В първите дни след обявяването на извънредното положение хиляди българи се втурнаха да пазаруват в родните магазини от страх, че храната ще свърши. Доведе ли това до появата на спекуланти на пазара? Поскъпнаха ли храните в този период? Дали ще ядем вкусни розови домати това лято и на какви цени? Защо краставиците и ябълките са скъпи? И кога свинското ще поевтинее? На тези и други въпроси за храните отговаря Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), който следи ежедневно цените на едро в цялото страна. Ето какво каза той в интервю за „Труд“:

- Г-н Иванов, поскъпнаха ли драстично храните по време на извънредното положение? Имаше ли спекуланти на пазара?
- По време на извънредното положение търговците и преработвателите имаха брилянтно поведение, нямаше спекула на пазара и цените останаха без промяна. При търговията на дребно имаше прояви на алчност от единични търговци, но никъде не се получи значимо изкривяване, тъй като пазарът е доста конкурентен и именно това ни спаси през целия период на корона кризата. За радост никой не си позволи да се възползва от ситуацията. Цените на храните се запазиха, без да мръдне нито едно равнище, като за последните пет месеца графиките на основните хранителни продукти са прави хоризонтални криви. Единствената стока, която поскъпна през периода, с около 12 стотинки, е зрелият фасул, но това се дължи на промяната в структурата на потребление, т. е. потребява се по-качествен продукт. При плодовете и зеленчуците наблюдавахме по-нестабилни равнища. Вариации в цените на зеленчуците имаше, но не заради Covid-19, а заради недоброто проявление на климата през пролетта.

Повече от четири месеца имаме задържащи се цени на основните хранителни продукти. Ако има вариации на стойностите, то те са в размер на 10 стотинки нагоре или надолу. Спад наблюдаваме при яйцата до нива от - 0,17 лв. за брой, и маслото до нива от 1,89 лв. за 125 грама. Лек спад имаше и при захарта, но това е световна тенденция. От януари стоката се понижи и в момента се търгува на нива от 1,37 лв., но и тя ще поевтинее още малко в следващите месеци.

- Какви са тенденциите при плодовете и зеленчуците в края на пролетта?
- При доматите и краставиците в момента наблюдаваме по-високи ценови равнища, заради неприятния климат. Covid-19 не се отрази при търговията с плодове и зеленчуци, но за сметка на това климатът има много по-голямо значение върху процеса. Тази тенденция се наблюдава и в цяла Европа. При четири дни със слънце и без валежи например, ще наблюдаване сериозни понижения в цените на плодовете и зеленчуците. Освен при домата и краставиците и при черешите и ягодите наблюдаваме високи цени, също заради климата. Те задържат стойности от 3,88 лв./кг на едро за ягоди и 2,44 лв./кг за череши, но това е добре за българските производители, които успяха да реализират реколтата на по-добри цени.

Непостоянният климат води до слаби добиви на домата и за съжаление ще наблюдаваме по-висока цена на розовия домат това лято. Очаквам да има стойности от 2,50 лв./кг на едро и това ще е дълга тенденция, за разлика от миналата година, когато той беше по 1,40 лв./кг на едро по същото време на годината. Има и по-евтин червен домат на пазара, но в момента той не се търси. Същото е и при краставиците - имаше турски на 1,50 лв./кг, но хората купуват от българската на 2,50 лв./кг.

- Каква е нормалната надценка, която търговците трябва да слагат на сергията?
- Ако говорим за търговци на пазар за плодове и зеленчуци на сергия, от цена на едро 2,55 лв. повече от 30% надценка не е оправдана спрямо разходите, които има този търговец. Призовавам купувачите да следят цените на едро, които качваме ежедневно на страницата ни, и когато отидат на пазара, да проследят дали надценката е закономерна. Доматът от 2,55 лв. на едро, на сергията трябва да е - 3,30-3,50 лв./кг за екстра качество. Но цена от 4,50 лв. на сергия не е оправдана. Ако тази цена е за домати в луксозен магазин, там може и да е оправдано заради по-големите разходи. От нашия начин на покупки зависи поведението на пазара. Колкото повече изискваме от търговците да спазват правилата, толкова повече ще бъде защитена обществената солидарност.

- Производители недоволстват от нерегламентиран внос на домати от Гърция с бусове. На какви цени вкарват тази стока и кой печели от това? Има ли спад на вноса спрямо миналата година?
- По време на епидемията тези търговци, които вкарват малки количества зеленчуци без документи за качество, безопасност и произход в нарушение на закона, ги нямаше и съответно намаля сивият пазар. В момента стока вкарват предимно големите вносители, които по правило са в белия сектор на икономиката. От тази гледна точка Covid-19 изсветли пазара на плодове и зеленчуци и се надявам тази пазарна практика да продължи. Нямаме сериозен проблем с контрабандата на зеленчуци, тъй като има постоянни проверки по границата и се работи в тази посока доста усилено.

- Ябълките държат висока цена от 1,60 лв. до 1,80 лв. на едро. Какви са причините за това?
- От запасите за съответния плод и реколтите зависи тяхната цена. През 2018 г. наблюдавахме свърхниски цени на ябълките, но в момента са по-високи равнищата и има по-ниско предлагане. Но през лятото очакваме добра реколта и по-ниски цени на ябълките през есенно-зимния период.

- Какъв е процентът на вносните и на българските зеленчуци на пазара в момента?
- По това време преобладава родното производство при традиционните за нас реколти - череши и ягоди, а при цитрусите е нормално да са вносни. Висококачественият домат е 90% от България. Всяка втора оранжерия у нас може да продава на високи цени на световния пазар, защото реколтата е с много добро качеството.

- Какво е нужно на родните производители, за да станат те по-конкурентоспособни?
- Трябва да произвеждаме по-качествени и повече плодове и зеленчуци, далеч сме от максимума в земеделието у нас. Все още нашите производители имат проблем с реализацията, защото трудно работят заедно, а за да може да са по-конкуренти, трябва да се обединят. Към момента един от главните им проблеми е, че те са дребни и не могат да подготвят стоката, така че пазарът да я поеме, съответно и трудно получат цената, която желаят. Има и добри примери за производители, които затварят веригата и имат собствени търговски места за търговия на дребно, но всичко е въпрос на добро управление. Без добре развити земеделски организации няма как да вървим напред. Необходимо е окрупняване на размерите, т. е. земеделските ни производители трябва да се научат да работят заедно, било то за търговски и пласментни цели, за производствени или цели свързани с доставката на ресурси, без значение от юридическата форма. Само тогава биха могли да постигнат необходимата ефективност и възможност за равностойна конкурентна борба с едрия търговски капитал. Световните добри практики показват точно това. Най-големият пазар в света е собственост на организация на земеделски производители. Потенциалът на българското земеделие е огромен и в количествен и в качествен аспект. И за успешното му реализиране е необходимо ползването на много наука в управлението на земеделската ни икономическа система. По този показател трябва сериозно да се работи. Окрупнените земеделски структури не са панацея, но са необходимо и достатъчно условие за развито, ефективно и високо конкурентно земеделие. Практиките на страни като Нидерландия, Франция, Германия, Дания, Италия, Белгия и САЩ го доказват недвусмислено.

- Има ли сектор в земеделието, който може да послужи за пример за развитие?
- Имаме хиперразвит сектор на световни ниво. Това е зърнопроизводството, и не само на пшеница, а и на царевица, слънчоглед. България е нетен износител и произвежда доста над вътрешното потребление.

- Във вашите бюлетини наблюдаваме разлики от 2-3 лв. в цените на едро на определени стоки в малките и в големите градове. На какво се дължи това разминаване?
- В малките градове се наблюдават по-високи цени отколкото в големите. Това е така, защото градове като София, Варна и Пловдив имат много по-добре развита пазарна структура и логистика, отделно имат високо ниво на потребление. По-лошата логистика води до високи цени и накрая хората в малкия град, които са по-бедни, пазаруват най-скъпо и обратното. Висококачествени продукти в малките градове не може и да ги намерите изобщо, тъй като няма клиенти за тях, особено в по-бедните региони. Но реално пазарът се води от конкуренцията, където я има - цените са по-ниски.

- Какви тенденции наблюдавате при млечните продукти на пазара?
- При сирената и кашкавалите наблюдаваме промяна в структурата на потреблението - по-голямо количество от по-висококачествен продукт е било потребено. По време на извънредното положение у нас хората купуваха по-висококачествени кашкавали и сирена и това изтласка средната цена нагоре, тъй като тя се формира от продаденото тегло на всички сирена и кашкавали. Но има и друга причина - отсъстваше системата на общественото хранене, която се оказа, че е потребявала по-нискокачествената продукция на пазара - между 7 и 10 лв./кг., които са млечни продукти със заместители или с по-високо съдържание на вода. Системата на млекопреработвателите започна да произвежда много по-висококачествени продукти в момента и хората наистина ги предпочитат.

- Свинското достигна почти 10 лв. за килограм. Стабилизира ли се секторът от заразата африканска чума по свинете и кога да очакваме нормализиране на цената?
- В момента наблюдаваме съживяване на бранша. Производителите се развиха, особено в направлението на био сигурността. Цената - повече от четири месеца е стабилизирана до нива от 9,20 -9,40 лв./кг., за много кратко време имаше цени от 10 лв./кг. Главната причина за поскъпването е африканската чума по свинете, която намали предлагането в световен мащаб и измести ценовите равнища с цели 3 лв. В момента в Европа има свръхпроизводство, и ако Китай намали своите доставки на месо от континента, свръхконкуренцията на пазара ще натисне производителите и у нас, каквато тенденция се очертава към момента. Може да станем свидетели на ниски цени, но това няма да е добре за нашите производители. Преди три години бяхме свидетели на цени от 5 лв./кг, а това беше убийствено за сектора.

- Какъв е процентът на българското и на вносното свинско месо? От кои страни идва продукцията?
- Разпределя се 60 на 40, като по-големият дял е вносното. За прясна консумация е предимно българско месо. В момента има испанско свинско на цени от 7 лв./кг, което води до парадокса - цената на едро е доста по-висока от цената на дребно, заради възможността веригите да договарят огромни количества с отстъпка. Освен от Испания, внасяме свинско и от Германия, Белгия, Холандия. Цените на борсите в ЕС се движат около 1,50 евро за трупно тегло, което не означава, че разликата в цената е голяма, тъй като то е необработено и трябва да се разфасова, което допълнително оскъпява процесите.

- Успяват ли супермаркетите да изпълняват новите правила за достатъчна площ за продажба на продукти на регионални производители?
- Те никога не са ги нарушавали, тъй като съотношението между български и вносни продукти е средно 70 на 30. Проблемът тук е как стоките стигат до щанда, при какви условия и от каква позиция се договарят нашите производители. Отново ще спомена сдруженията на земеделските производители. Само окрупнени структури са способни да бъдат равностойни партньори на едрия търговски капитал.

Нашият гост
Владимир Иванов е роден през 1971 г. Завършил е “Аграрна икономика” в УНСС. През 1998 г. е преминал обучение в Холандия за добри търговски практики, а през 1999 г. - специализация за борба с корупцията при професор от Оксфорд. От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник на отдел “Надзор” в Държавната комисия по стокови борси и тържища. Народен представител в 42-то Народно събрание. Изкарва два мандата като член на ДКСБТ, а от 2015 г. е избран за председател на комисията. Преди дни мандатът му беше подновен.