Продължава традиционната вече инициатива на Столичната библиотека всеки месец да е посветен на творчеството на изявен съвременен поет. За месец февруари беше определен Владимир Левчев, който представи на живо своята поезия в Пиано бара на библиотеката на 16 февруари. Добре познат на българската културна общественост, Владо, както всички приятели го наричат, комбинира рецитала си от стихосбирките „Любов на площада” и „Някой ден” с електронната музика на своя син Боян Левчев. 

Бихме могли дълго да повтаряме стихотворения на Владимир Левчев и няма да ни омръзне:

Любов на площада

Като млад сънувах

как вървя по улицата и осъзнавам,

че съм гол от кръста надолу.

Минувачите

ме разстрелват с поглед

и умирам от срам...

Или се сещам,

че съм закъснял за училище

цял ден... цяла година... много години

и няма да мога да завърша.

Или ме подгонва Злото

на площада,

а краката ми омекват,

оплитат се като езика ми,

предават ме...

Случваше ми се

и хубавия сън:

аз съм гол на площада – но махвам

с ръка и ми пада

камъка от сърцето – загребвам

въздуха с ръце и плувам

бруст – забавено – забавно

се издигам

над минувачи и лехи с цветя –

обичам ги! –

летя през майския вятър

гол и свободен

като чайка или буревестник –

гол и свободен

като душата след смъртта.

„Владимир Левчев се числи към поколението на 80-те години. Ако той би искал да напише поемата „Баща ми в мен”, това би било една много сложна задача, защото твърде противоречиви бяха неговите отношения с поколенията поети преди него. Огромна беше заслугата на това поколение за гласността, за цялостната демократизация и за гражданските вънения тогава и смяната на режима през 1989 г. Левчев беше и един от видните дейци на екогласност, а излизането на самииздатските списания „Глас” (от Владо Левчев) и „Мост” (от Едвин Сугарев) бяха явления, което изразиха кулминацията на гражданските неспокойства през 1989 г.” – каза проф. Михаил Неделчев и показа на публиката сп. „Глас” – за този бунтарски жест Владимир Левчев е уволнен от изд. „Народна култура”. После анализира иновативния подход на автора:

„Поезията на Владо помни всичките си предишни жестове, мотиви, сънища... Емблема на 80-те е неговото стихотворение „Кой сънува моя живот” – в него имаше политическа импликация. Той и днес непрекъснато смесва нови и стари мотиви, тази поезия се самовъзпроизвежда и гради върху предишните образи – луната, града, сянката, залеза, отражението, следата, границата, предела... Една духовна пространственост на лирическия свят. Бих казал, че той е един типичен софийски поет, който владее поетическите игри на българския постмодернизъм”.

Иван Ланджев припомни, че четири големи проблема витаят в поезията на Владимир Левчев – време, пространство, любов и смърт. Той осветли и един друг ракурс в интерпретациите на поета – свободата и нейните естетически измерения: да се експериментира непрекъснато, да се преодолява творческата еклектика, натрупана през годините. Ланджев говори за устоите на литературните и философски понятия, които днес са крайно разклатени, за литературните скандали, които все пак възраждат интереса към литературните процеси..

Събитието се водеше от поета Петър Чухов, а поредицата е по идея на директора на Столичната библиотека Юлия Цинзова.