Всички трябва да признаем грешките си и да ги поправим

На 22 юни 1941 г., точно преди 80 години, нацистите, покорили практически цяла Европа, нападнаха СССР. За съветския народ започна Великата Отечествена война - най-кръвопролитната в историята на страната ни. Загинаха десетки милиони хора, гигантски ущърб бе нанесен на икономическия потенциал и културното достояние.

Гордеем се с храбростта и издръжливостта на героите от Червената армия и тружениците от тила, които не само отстояха независимостта и достойнството на родината, но и спасиха от поробване Европа и света. И който и

да се опитва сега да пренаписва миналото

истината е, че съветският войник пристигна на германска земя не за да отмъщава на немците, а с благородната, велика мисия на освободител. За нас е свята паметта на героите, борили се с нацизма. С благодарност помним съюзниците от антихитлеристката коалиция, участниците в Съпротивата, немските антифашисти, приближили общата победа.

След като преживяха ужасите на световната война, народите на Европа все пак успяха да преодолеят отчуждението и да възстановят взаимното доверие и уважение, поеха курс към интеграция, за да сложат окончателно край на европейските трагедии от първата половина на миналия век. Искам специално да подчертая, че за възстановяването на тази Европа колосална роля изигра историческото помирение на нашия народ и немците, живеещи на изток и на запад в съвременна обединена Германия.

Ще напомня и че именно немските предприемачи станаха в следвоенните години пионери в кооперацията със страната ни. През 1970 г.

между СССР и ФРГ бе сключена “сделката на века”

за дългосрочни доставки на природен газ в Европа, положила фундамента на конструктивна взаимна зависимост, станала начало за много следващи грандиозни проекти, в това число и строителството на газопровода “Северен поток”.

Надявахме се, че краят на Студената война ще бъде обща победа за Европа. Изглеждаше сякаш още малко и ще се реализира мечтата на Шарл дьо Гол за единен континент, дори не географски “от Атлантика до Урал”, а културно и цивилизационно - от Лисабон до Владивосток.

Именно следвайки тази логика - за изграждането на Голяма Европа, обединена от общи ценности и интереси, Русия се стремеше да развива своите отношения с европейците. И ние, и Евросъюзът, направихме много по този път.

Но надделя друг подход. В неговата основа е разширяването на Северноатлантическия алианс, който самият представлява остатък от Студената война. Нали заради противопоставянето от тази епоха бе и създаден.
Именно придвижването на блока на изток, започнало впрочем с това, че съветското ръководство бе убедено да приеме членството на Германия в НАТО, стана основна причина за стремителния ръст на взаимно недоверие в Европа. За дадените тогава на думи обещания, че “това не е насочено срещу вас” и “границите на блока няма да се приближават към вас”, побързаха да забравят. Но прецедентът бе създаден.

И от 1999 г. последваха още пет вълни на разширяване на НАТО. В организацията влязоха 14 нови страни, включително републиките от бившия СССР, което фактически погреба надеждите за континент без разделителни линии. За което, между другото, предупреждаваше в средата на 80-те години един от лидерите на ГСДП Егон Бар, който предлагаше кардинално да се престрои цялата европейска система за сигурност след обединението на Германия, при това както с участието на СССР, така и на САЩ. Ни никой нито в СССР, нито в САЩ, нито в Европа не поиска да го слуша.

Нещо повече -

много страни бяха поставени пред изкуствен избор

или да бъдат с колективния Запад, или с Русия. Фактически това бе ултиматум. До какви последствия доведе тази агресивна политика виждаме на примера на украинската трагедия от 2014 г. Европа активно подкрепи противоконституционния въоръжен преврат в Украйна. С това и започна всичко. Защо трябваше да се прави това? Тогава действащият президент Янукович се беше съгласил с всички искания на опозицията. Защо САЩ организираха преврат, а страните от Европа - безропотно го подкрепиха, провокирайки разкол в самата Украйна и излизането на Крим от нейния състав?

Сега цялата система на европейската сигурност е силно деградирала. Нараства напрежението, реални стават рисковете за нова надпревара във въоръжаването. Пропускаме огромни възможности, които ни предоставя кооперирането, още повече, че то е толкова важна сега, когато всички се сблъскахме с общи предизвикателства - пандемията и нейните най-тежки социално-икономически последствия.

Защо се случва това? И най-важното - какви изводи трябва да си направим заедно? За кои уроци от историята да си спомним? Смятам, че преди всичко за това, че цялата следвоенна история на Голямата Европа потвърждава: процъфтяването и сигурността на нашия общ континент са възможни само със съвместните усилия на тези страни, включително и Русия. Защото Русия е една от най-големите европейски държави. И ние чувстваме неразривната си културна и историческа връзка с Европа.

Ние сме
открити за честно съзидателно взаимодействие

Това се потвърждава от нашата идея за създаване на единно пространство за сътрудничество и сигурност от Атлантика до Тихия океан, което би включвало различни интеграционни формати, в това число Европейския съюз и Евразийския икономически съюз.

Отново повтарям: Русия се обявява за възстановяване на всестранното партньорство с Европа. Имаме много теми, които са от взаимен интерес. Това са сигурността и стратегическата стабилност, здравеопазването и образованието, цифровизацията, енергетиката, културата, науката и технологиите, решаването на климатичните и екологични проблеми.

Светът се развива динамично, сблъсква с нови предизвикателства и заплахи. И ние просто не можем да си позволим да теглим след себе си товара на предишни недоразумения, обиди, конфликти и грешки. Товар, който ще ни пречи да се съсредоточим върху решаването на актуални проблеми. Убедени сме, че всички трябва да признаем тези грешки и да ги поправим. Нашата обща и безспорна цел е да осигурим безопасността на континента без разделителни линии, единно пространство за равноправно сътрудничество и всеобхватно развитие в името на процъфтяването на Европа и целия свят.

*Статия на президента на Русия по повод 80-годишнината от началото на Великата Отечествена война, публикувана на сайта на Кремъл