Отказът на Европейския съюз от договори за дългосрочни доставки на газ за Стария континент в полза на борсова търговия се оказа погрешен ход, защото не отчита спецификите на газовия пазар. (...) Русия винаги е била и продължава да бъде надежден доставчик на газ за потребителите по цял свят и може да помогне за стабилизиране на енергийните пазари.

Това заяви в сряда на правителствено заседание президентът на Руската федерация Владимир Путин, преди да бъде цитиран от руските и световните агенции. И в навечерието на рождения си ден, 7 ноември, на който отбеляза 69 години, подаде нишан на Европа, че ако някои държави членки на ЕС имат икономическата мускулатура да посрещнат прииждащата зимна енергийна криза с държавни субсидии за домакинствата и бизнеса, и замразяване на пазарните цени, други вероятно няма да се справят. И не е като световните борси да не го чуха. С отварянето на европейските пазари в четвъртък цената на фючърсите за хиляда кубически метра синьо гориво за ноември спадна със 17% до 1110 долара, преди да слезе още по-ниско до 1000 долара - за първи път от 29 септември насам, когато бе счупен историческият рекорд.

И мнозинството от анализаторите са единодушни, че рязкото обръщане на кривата е на сто процента в резултат на образно “подадената ръка” от страна Кремъл към Европа. Което в крайна сметка може да се превърне в “насинено око” за ЕС, но поне дава изход от настоящата ситуация. Унгария много успешно подписа дългогодишен едностранен договор с руската държавна компания “Газпром” за разширяване на доставките на газ за страната по всички налични алтернативни маршрути, заобикалящи Украйна. И от Русия се похвалиха на 1 октомври, че вече изпълняват задълженията си, включително през трасетата, включващи “Балкански поток”.

Понеже последното не намери кой знае какъв отклик в западните медии, пак в сряда руският вицепремиер по енергийните въпроси Александър Новак открито намекна, че ако германските регулатори ускорят въвеждането в експлоатация на газопровода “Северен поток - 2”, Северна и Западна Европа ще могат да дишат по-спокойно през предстоящата зима. Слушайте Путин, както се казва!

За тези, които не са си построили приоритетно вътрешно газопреносна мрежа, задействали необходимите интерконектори със съседите, изградили хранилища и тн. в подготовка за най-предсказуемата криза, след война и световна пандемия, не се говори. Едното изключение от правилото за отговорно държавно управление, което сме ние в тази история, не е казус. Големият глупак, никога не осъзнава колко е глупав така или иначе. Докато не остане съвсем гол и бос, и е твърде късно.

Но за Владимир Путин сме се заговорили. Не е излизало наскоро някое от онези бутафорни пропагандни “социологически проучвания” в духа на: кой световен лидер бихте избрали за президент/премиер на България? Но съдейки по заинтересоваността на електората към световни теми, отвъд катастрофите, нещастията и голотията, които според телевизиите в републиката са единствен повод да информираш нацията, че не живее на остров, имам готов отговор. И не е Джо Байдън. Да не говорим, че откакто и Ангела Меркел се оттегли от канцлерския пост в Германия, изборът (откъм средно ниво на обща култура) остава единствено 69-годишния комсомолец. Няма Макрон да вземем, я! Пък и на фона на настоящата кампания за избор на следващ държавен глава на републиката българска, и наличните участници в надпреварата - разните зелени чорапи, селски шевици и шарени тиранти, защо да не помечтаят малко?! Било то сънища или кошмари.

Иначе какво ново да кажем за човека, който от над 20 години еднолично управлява Русия, отвъд одобрените версии на биографията му, с която всеки, който се интересува, може да се запознае. Роден е на 7 октомври 1952 г. в тогавашен Ленинград, сега отново Санкт Петербург като третото дете в семейството, след като двамата му по-големи братя умират по време на Втората световна война. През 1975 г. завършва право в Ленинградския университет, като по време на следването си става член на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Разпределен е на работа в КГБ и от 1977 г. работи в направление “контраразузнаване” в родния си град. След специална квалификация от 1985 г. до 1990 г. е резидент на КГБ в Източна Германия.

След разпада на СССР, през 1996 г. се премества в Москва, където работи на различни позиции в администрацията на първия руски президент Борис Елцин. Две години по-късно поема ръководството на приемника на КГБ, Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия, а през 1999 г. е назначен за министър-председател на страната и по-късно за и. д. президент. Избран е на следващата година, и преизбран през 2004 г. През 2008 г. се оттегля временно като министър-председател, в полза на Дмитрий Медведев, преди да се завърне през 2012 г. на поста държавен глава. И след преизбирането му през през 2018 г., две години по-късно инициира конституционни промени, с които си осигури пожизнена власт в страната.

Дядо му е готвил на Ленин

От по-любопитните и одобрени детайли от историята на рода на Владимир Путин, която руските историци проследяват до 20-те години на ХVII век, е неговият дядо Спиридон. Който на 12-годишна възраст, през 1901 г. бил даден на готварско училище, воювал през Първата световна война и по време на големия глад последвал революцията от 1917 г. успява да спаси семейството си, като се премества в Москва.

Съдбата го сблъсква с революционната върхушка и става готвач на Надежда Крупская и малкия брат на Владимир Ленин, Дмитрий Улянов. Години по-късно, като старши готвач на пансионата на Московския държавен комитет на КПСС се грижи за диетата на Никита Хрушчов и майка му.