Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, пред „Труд“: “Бонус-малус” ще намали рисковото поведение на пътя

Кипърският Гаранционен фонд отказва да изплаща за „Олимпик“

Владимир Савов наскоро беше избран за зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Сред първите му задачи ще бъде въвеждането на системата „бонус-малус“ и на правила за изплащане на обезщетения при пострадали хора в катастрофа. На въпроси кога ще стане това, Владимир Савов отговаря пред „Труд“ в първото си интервю след заемането на поста.

- Г-н Савов, парламентът единодушно Ви избра за зам.-председател на КФН, което означава, че Ви оценяват като професионалист. Какви са първите Ви задачи като шеф на застрахователния надзор?
- Застрахователният сектор е от национално значение, който генерира значителен обществен и финансов ресурс. Благодаря за гласуваното доверие както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от страна на парламента и на колегите в бранша. За мен е от изключителна важност, че в мое лице те виждат професионалист с необходимата експертиза. Най-неотложният приоритет, който поставям пред себе си, е мониторингът на последиците, причинени от пандемията с COVID-19 в застрахователния бранш в България да продължи. Анализът включва информация за начина, чрез който застрахователите поддържат услугите на своите клиенти в безпрецедентната обстановка и какви мерки са приложили за осигуряване на непрекъснатост на техния бизнес. Изключително приоритетно за мен е завършването на концепцията и практическото въвеждане на системата „бонус-малус“. Отговорността и важността на тази задача, произтича от основната цел на системата, а именно да коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя и да възпита чувство на отговорност във водачите. Ще насоча усилията си и към обществено обсъждане и приемане на възможно най-добрия за гражданите и обществото вариант на наредба за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания или смърт при пътнотранспортно произшествие.

- Какво е състоянието на застрахователния пазар в момента?
- Факт е, че тази година предложи редица предизвикателства пред застрахователния сектор. Поддържането на дейност в затруднени пазарни условия неминуемо поражда високи рискови нива за сектора. Детайлен и коректен анализ на актуалната ситуация можем да направим едва в края на годината. Данните, с които разполагаме към днешна дата, са до месец април 2020 г. Те са съпоставими с данните за месец април 2019 г. и са обобщени и оповестени на интернет страницата на КФН. Добре е да се отбележи, че за този 12-месечен период само 2 от месеците са във времето на пандемията, причинена от коронавируса, и тенденциите, които се забелязват на годишна база не са само вследствие от нея. Застрахователите, които извършват дейност по общо застраховане, отчитат намаление от 0,5% на годишна база на брутния премиен приход, който към края на април 2020 г. е 804,9 млн. лв. В животозастраховането брутният премиен приход отчита спад от 12% на годишна база и възлиза на 160 млн. лв. Но, по отношение на активите се забелязва сериозен ръст. В края на април 2020 г. стойността на активите на застрахователите по общо застраховане се увеличава до 4,577 млрд. лв., като се отчита ръст от 13% на годишна база, а активите на животозастрахователите нарастват със 7% на годишна база, като към април 2020 г. възлизат на 1,902 млрд. лв.

- По кои полици има спад на приходите на компаниите и по кои ръст?
- Структурата на портфейла на застрахователите по общо застраховане се запазва в края на април 2020 г. като делът на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е най-голям - 44%, следван от застраховка „Автокаско“ - 26% и този на застраховка „Пожар и природни бедствия“ - 14%. Забелязва се лек спад в премийния приход по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 2% към края на месец април т. г. спрямо април м. г. и съществено намаление при застраховка „Гаранции“ от 42% на годишна база. Наблюдава се ръст от 18% по застраховка „Пожар и природни бедствия“, което в абсолютна стойност е 17,5 млн. лв. спрямо година по-рано, „Заболяване“ с ръст от 12% на годишна база или от 3,4 млн. лв. в абсолютна стойност и „Злополука“ с ръст от 16% на годишна база или от 2,4 млн. лв. в абсолютна стойност. В животозастраховането има най-голям спад по застраховката с най-голям дял в портфейла на застрахователите, а именно по застраховка „Живот“ от 12% на годишна база. Трябва да се отбележи, че при следващата по обем застраховка, а именно застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, не се наблюдава изменение.

- Плащаните обезщетения по кои полици се увеличават и защо?
- Наблюдава се нарастване на изплатените обезщетения по общо застраховане в размер на 5%. По застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите нарастването е най-голямо - от 7% на годишна база, което се дължи основно на по-високия среден размер на плащанията.

- В условията на пандемия увеличава ли се интересът на хората към здравни застраховки и полици „Живот“? Застрахователите покриват ли риска от COVID-19?
- Застрахователите по общо застраховане, предлагащи застраховка „Заболяване“, отчитат ръст от 12% в премийния приход към края на месец април 2020 г. По-конкретен отговор за тенденциите в сферата на здравните застраховки и застраховка „Живот“ може да бъде даден в края на 2020 г., когато ще има възможност да бъде отчетен дългосрочният икономически ефект от пандемията. По отношение на застрахователната защита срещу COVID-19 застрахователите реагираха по различен начин. Първоначално голяма част от дружествата премахнаха от покритията на продуктите си рисковете от епидемия/пандемия или конкретно COVID-19, но впоследствие се забеляза промяна и няколко застрахователи дори въведоха нови здравни продукти с покритие за COVID-19.

- Наскоро излязоха данни от онлайн платформа за застраховки, които показват, че цената на „Гражданска отговорност“ леко е намаляла от началото на годината. Това потвърждава ли се от данните на КФН?
- За първото полугодие на тази година се наблюдава понижение от 4% в цената на застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо същия период на миналата година, като спадът е в най-масово продавания сегмент - на леките автомобили, докато при товарните автомобили се наблюдава увеличение.

- В края на миналата година беше представена новата концепция за системата „бонус-малус“. Кога се очаква тя реално да заработи?
- През ноември 2019 г. на страницата на КФН бе публикуван проектът на наредба за „бонус-малус“. Получени бяха над 60 официални становища от заинтересовани граждани, обществени организации и държавни институции и са разгледани повече от 700 коментара в онлайн средите, които отразяват общественото мнение. Всяко едно становище е внимателно проучено, като най-удачните бяха взети предвид при изготвяне на новия вариант. Проектът на наредба е мой приоритет и ще бъде публикуван и предложен за обществено обсъждане съвсем скоро. Провеждането на обществен дебат и срещи със заинтересованите страни е от изключителна важност при приемане на наредбата.

- Основният момент в концепцията за „бонус-малус“ беше, че в полицата „Гражданска отговорност“ трябва да бъдат вписвани имената на хората, които ще карат автомобила. Това ще направи невъзможно човек да даде друг да шофира, ако се почувства уморен или му стане лошо. Това няма ли да увеличи риска от катастрофи, а не да го намали?
- Под внимание е взета възможността при възникване на извънредна ситуация, моторното превозно средство да бъде управлявано не само от вписаните в полицата лица. Когато вписаният водач или собственик нямат способността да управляват автомобила, той може да бъде предоставен на друго, невписано лице. Предложението за модел на системата „бонус-малус“ е в съответствие с предложения за промени и в Наредба №49, където са предвидени изключенията, при които невписан водач може да управлява моторното превозно средство. Тук попада и услугата от типа „Не карай пил“/ „Дринк енд драйв“ и други обстоятелства, при които се позволява не само вписаните лица в полицата да шофират.

- В системата „бонус-малус“ се предвижда завишаване на цената на застраховката, ако човек е хванат да шофира с превишена скорост. Защо човек трябва да плаща за едно нарушение два пъти - веднъж на КАТ и веднъж на застрахователя, при положение, че не е причинил катастрофа и застрахователят не е имал плащания по полицата?
- Целта на подхода е да съдейства за превенция на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, като въздейства още на етап установяване на рисковото поведение, преди да са настъпили вреди. Недобросъвестното поведение на водача на МПС води до увеличаване на възможността от настъпване на ПТП, което за застрахователите означава увеличаване на риска от заплащане на застрахователно обезщетение. Целта на системата „бонус-малус“ е да съдейства за намаляване на рисковото поведение на водачите, намаляване на ПТП-та и жертвите на пътя. Смисълът на „бонус-малус“ е да противодейства на причините за настъпване на застрахователни събития, вместо да регистрира вече настъпили застрахователни събития.

- В някои държави за определяне на рисковия профил на шофьора се използват данни като например колко рязко натиска газта и спирачката, колко бързо сменя лентите от платното за движение и т. н. Възможно ли е това да бъде използвано и у нас?
- Такива технологии, при който се използват телематични устройства към МПС-тата за събиране на информация по посочените фактори, започват да се прилагат от застрахователите в някои държави. Актюерският анализ, възложен и изпълнен от международен консултант, е основата, на която експертите от работната група разработиха проект на наредба за „бонус-малус“ системата за България. При разработването на наредбата са използвани предоставените от МВР и Гаранционния фонд статистически данни. На тяхна база е изготвен анализ и са разработени модели, чрез които са установени факторите (пътните нарушения), които имат най-значителен ефект върху честотата на инцидентите, свързани с летални изходи и телесни наранявания. В случая факторите, които Вие споменавате, като рязко натискане на газта и спирачката и бързата смяна на лентите на платното не са взети под внимание при изготвяне на анализа от консултанта, защото те няма как да бъдат отчетени към този момент в България. Несъмнено, обаче с навлизането на такива технологии, те ще започнат да оказват все по-голямо влияние както в застрахователния бизнес, така и в надзора. Системата „бонус-малус“ е създадена да може да е гъвкава като модел и да може да следва развитието на тенденциите в Европа и прогреса на технологиите.

- Беше представена и концепция за изплащане на обезщетения на неимуществени вреди при пострадали хора в катастрофа. В нея обаче имаше доста неща, които според мен увреждат правата на хората. Например защо съпругът да получава обезщетение за съпругата си само три години, и то не по-късно от навършване на пенсионна възраст? И защо фактическото съжителство трябва да се доказва с адресна регистрация, а не със свидетели? Ще бъдат ли изчистени всички тези неща?
- Със заповед на председателя на Комисията за финансов надзор бе сформирана междуведомствена работна група за изготвяне на проект на наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. В КФН се получиха становища и предложения на заинтересовани страни - Софийски районен съд, Висш адвокатски съвет и отделни адвокати, изпратени от Гаранционния фонд. В тях са изразени подробни съображения по отношение на различни разпоредби на проекта на Методиката, изготвен и публикуван от Гаранционния фонд, които ще бъдат взети предвид, за да се коригират недостатъците в проекта. Плановете ми като зам.-председател на КФН в управление „Застрахователен надзор“ са да предложа Наредбата за обществено обсъждане в рамките на 2020 г.

- Каква е ситуацията с фалиралия кипърски застраховател „Олимпик“? Кога се очаква да започне връщането на пари на хората, които са имали полица от компанията, когато лицензът u беше отнет?
- Процедурата по ликвидация на „Застрахователна компания Олимпик“ АД е задействана с Решение от 30.07.2019 г. на Окръжния съд в гр. Никозия, Република Кипър, което беше публикувано в официалния вестник на Република Кипър на 23.08.2019 г. С това решение са назначени двама съвместни ликвидатори на застрахователното дружество в Кипър. Производството по ликвидация на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, правните му последици, както и правомощията и функциите на съвместните ликвидатори се уреждат съгласно националното право на държавата по произход - Република Кипър, което следва да бъде тълкувано и прилагано от компетентните кипърски органи и съдилища в съответствие с Директивата Платежоспособност II. Изплащането на обезщетения във връзка с полици, свързани с фалиралия кипърски застраховател „Олимпик“, не зависи нито от българския съд, нито от българския надзор. Освен това Кипърският Гаранционен фонд на този етап отказва да изплаща обезщетения, а това задължение е регламентирано от Конвенцията, подписана в Париж на 24 юли 1995 г. между Гаранционните фондове на част от държавите-членки на ЕС относно регресните претенции между гаранционните фондове при несъстоятелност на застраховател за вреди причинени от МПС на трети лица. Ако не се постигне разбирателство, може да се стигне до арбитражна процедура пред Съвета на бюрата в Брюксел.

Нашият гост
На 23 юли 2020 г. Владимир Савов беше избран от парламента за зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Той е роден на 24 август 1971 г. в гр. Варна. Има магистърска степен по “Международни икономически отношения” от УНСС и магистърска степен по “Бизнес администрация” от London Business School, Лондон.

В периода 1993-1998 г. работи в Уникредит Булбанк като мениджър “Кореспондентски отношения с чужбина”. През 1999 г. провежда стажове в The Bank of New York, Лондон. От 2000 г. до 2009 г. е старши анализатор в Brunswick UBS, а от 2003 г. до 2006 г. е зам.-директор и впоследствие - директор в банка Уралсиб Капитал. След това е директор и в Credit Suisse.

През 2014 г. Владимир Савов е избран за член на КФН с 6-годишен мандат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта