Може да отнеме живота и на привидно здрави хора

Изоставаме в имплантирането на устройства, прекъсващи фаталната аритмия

„Превенция на внезапната сърдечна смърт“ бе темата на регионална кардиологична среща, състояла се в Медицинския симулационен тренировъчен център на Медицински университет – Пловдив. Кардиолози се запознаха със съвременните възможности за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт (ВСС) чрез имплантиране на кардиовертер дефибрилатор. Лектор на обучението беше д-р Красимир Джинсов, ръководител на сектор по електрофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България.

Около 25% от всички смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да покоси както човек със сърдечносъдово заболяване, така и хора без индикации за сърдечен проблем. Мъжете са по-застрашени от ВСС. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000.

„В 80% от случаите ВСС се дължи на коронарна болест на сърцето. В 10-15% от случаите – на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 5-10%, и то в развитите страни. Около 70% от случаите стават в дома на пациента. Там преживяемостта е 3-6%, ето защо ние, кардиолозите, трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от ВСС, и да вземем мерки това да не се случи. Най-добрата превенция за хора с висок риск е имплантирането на кардиовертер дефибрилатор, който буквално може да рестартира сърцето на човек, ако настъпи инцидент“, обяснява д-р Джинсов.

От пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. При тях кардиовертер дефибрилаторът може да намали риска от смърт с повече от 50% спрямо медикаментозната терапия. Това е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента и при възникване на животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията. Устройството може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специална батерия. След този период може да се замени с ново.

„През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което прави около 30-40 дефибрилатора на 1 млн. население. За сравнение в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия - над 300 на милион. Ние изоставаме в имплантирането на устройства, които предотвратяват ВСС при високорискови пациенти, и се надявам в бъдеще тази статистика да се промени“, казва д-р Джинсов.