Претупването на конституционните промени с извънредно кратък срок между 1-во и 2-ро четене, е огромна опасност

Често правя една грешка – приемам за даденост, че във висшите държавни институции се познават добре базисните конституционни положения, които регулират тяхната дейност. Или най-малкото, че всяко тяхно сериозно действие с дългосрочни последици се предшества и съпътства от грижливо изследване на условията, при които се осъществява, както и на ефектите, които се очаква да предизвика. Направих тази грешка и във връзка с предложения проект за конституционни промени. Признавам, че не съм предполагал, че в Комисията по конституционни въпроси в НС може да липсва яснота за правния ефект от едно решение на КС, с което евентуално може да бъде обявена противоконституционност на норма от бъдещия Закон за изменение и допълнение на Конституцията. И затова с изненада установих по време на последното заседание на тази комисия преди първото четене, че независимо от опасността едни необмислени и претупани промени да катастрофират в Конституционния съд, депутатите махат с ръка: „ние да го приемем, а пък КС ще ни коригира, ако сме сбъркали“.

Прочее, такава беше обичайната реакция на политици и депутати през годините - прехвърляше се отговорността на КС. Защо ли? Защото повече от две десетилетия в правната наука господстваше, а в конституционната юриспруденция беше установена като задължително положение, концепцията на един от юридическите авторитети у нас, цивилиста проф. Живко Сталев, за възстановителното действие на решенията на КС (вж. РКС № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г). С типичната за цивилистиката фетишизация на съда, като своеобразен център на държавната „вселена“, тази концепция постулираше, че по силата на този вид решения на Конституционния съд се възстановява правната сила и действие на изрично отменени от законодателната власт законови норми. Образно казано, щом една обнародвана и влязла в сила изменителна, допълваща или отменителна законова норма бъде обявена за противоконституционна с решение на КС (отменителен ефект), то на нейно място не остава празнина, а се възкресява автоматично, и то без санкция от Народното събрание, редакцията на старата и отменена от самия законодател норма (възстановителен ефект). Тази правна конструкция се обосноваваше главно с аргументи за правна сигурност, недопускане на правен вакуум и законодателна икономия. След дългогодишна доктринална полемика конституционната юрисдикция промени радикално своята позиция преди три години (вж. РКС № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г). Постанови, че: „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.“ С други думи, вече старият и отменен закон не изплува от нормативното небитие, а се създава правен вакуум, който следва да бъде запълнен от титуляра на законодателната власт – Народното събрание. Независимо от редицата въпроси, които остават недостатъчно изяснени от това ново тълкуване, важен е фактът, че вече е отхвърлена старата концепция. Според мен правилно беше отхвърлена, защото от определен зрителен ъгъл според нея КС осъществяваше косвена законодателна власт - със свой акт възстановяваше действието на законова норма или нейна редакция, която самият Парламент изрично е отменил или изменил с обнародван и влязъл в сила закон.

Какво означава отмяната на възстановителния ефект на разглеждания вид решения на КС, с оглед на обсъжданите конституционни промени? Означава, че ако например депутатите гласуват за тотално деконструиране на ВСС в два самостоятелни органа и КС обяви това за противоконституционно в духа на тълкувателното решение за формата на държавно управление от 2003 г., грешката на депутатите няма да бъде коригирана. Напротив, ще осъмнем без ключови елементи от конституционната уредба на ВСС. Затова претупването на конституционните промени, особено с този извънредно кратък срок между 1-во и 2-ро четене, е заредено с огромна опасност.

Настоящият проект срещна монолитна, макар и разнопосочна, критика от всички страни, а НС е с особено ниска обществено-политическа легитимност, бидейки избрано на дъното избирателната активност и намирайки се на още по-дълбокото дъно на общественото доверие според актуалните проучвания. Вместо това да мотивира за максимално отваряне на конституционния процес, както и за повече дискусии, за обратна връзка от депутатите по критиките и за представяне на предложенията за 2-ро четене за широка дискусия, всичко е затворено в черната кутия на правителствената коалиция. След като снизходиха да изслушат експертното и обществено мнение, те отново се затвориха в черната кутия и се готвят да поставят България пред свършен факт с едни все още невидяни от никого, освен от тесен кръг функционери, предложения за 2-ро четене. Затова и цялата отговорност при провал на гласуваните промени в КС, ще тегне върху всеки, който е натискал копчето „за“.

В този контекст, няма да се уморя да повтарям. Първо, премахването на забраната за двойно гражданство на заемащите висши конституционни длъжности, е опасно. С тази забрана не се ерозират права, а се защитава надмощен обществен интерес - държавният суверенитет. Всяка държава решава този въпрос според своите конкретни исторически, геополитически, културни и политически специфики. Аргументът – ама има държави, в които може, е аргумент на глупостта. Най-малкото, защото има и достатъчно други държави, в които не може лица с двойно гражданство да заемат висши конституционни постове. В общество, в което се шири усещането за системна външна намеса, за „колониална зависимост от големия брат“ (преди от Изток, сега от Запад); общество, в което самата политическа култура е култура на резигнацията пред външния фактор, какво искат сега депутатите – да бетонират всичко това, като разрешат и на наши съграждани с двойна лоялност, които са се клели за вярност на други държави, да управляват България? Те могат да го правят и сега, но нека поне сторят усилието да се откажат от второто си гражданство. Искаме ли премиер с руско гражданство, военен министър с турско гражданство или пък външен с нидерландско или австрийско гражданство, докато спорим с Нидерландия и Австрия за Шенген?

Второ, необходим е парламентарен контрол върху служебното правителство. Мандатът на НС трябва да свършва на датата на следващите избори. Все с аргумент за укрепването на парламентарната република е нужно прецизиране на бюджетните и външнополитически възможности на служебното правителство. Някой казал, че сме имали практика служебни правителства да вземат дългосрочни решения – това на Софиянски било подготвило валутния борд и подало заявка за членство в НАТО. Да, то взе такива решения, но не като самостоятелна и произволна линия на този кабинет или назначилия го държавен глава, а в изпълнение на пълен консенсус на основните политически сили, които изискваха това от тях в interregnum-a след „Виденовата зима“.

И, трето, не пипайте единния ВСС. През 2015 г. твърдях, че разделянето на колегии няма да подобри качеството на правосъдието. Така и стана - времето го показа. Днес твърдя: разделянето на два отделни съвета пак няма да подобри правосъдието, но може да катастрофира в КС.

Внимавайте с Конституцията!