Професионализмът на новинаря личи в извънредните ситуации

“Помня как от малка се упражнявах пред огледалото с дезодорант в ръка и списание, от което “четях новините”, разказва с усмивка водещата от телевизия Bulgaria ON AIR Неда Василева. Още в училище любим час й е литературата. С писане започва да се занимава и в клуба по журналистика във Враца, където е израснала. През 2014 г., само на 22 г., Неда става едно от най-обещаващите нови лица в Bulgaria ON AIR. В момента тя е водеща на сутрешните новини и репортер в телевизията, била е и водеща на предаването “Директно”.

“Всъщност прекрачих прага на телевизията още на 20 години - в Би Ти Ви, където останах на стаж около половин година. На 21 станах водеща на новините в телевизия “Европа”. Тогава, за разлика от сега, първоначалните ми вълнения бяха свързани с това как ще изглеждам, как ще звуча, как ще се възприема аз и как ще ме приемат зрителите. Постепенно осмислянето и представянето на информацията за хората излезе на преден план. Днес винаги разсъждавам върху това преди емисия, защото смисълът на журналистиката е в двустранната връзка.

Въпреки младостта си твърди, че рядко се е чувствала подценена. Казва, че като част от екипа на Новините ON AIR се стреми винаги да отразява навременно и достоверно последните събития у нас и по света. “Стараем се без агресия и сензационност да отразяваме теми от всички сфери, които вълнуват българина”, казва Неда.

Според нея истинският професионализъм и интуицията на новинаря проличават именно при отразяването на извънредни ситуации, които за съжаление напоследък не липсват. “Гордея се, когато успяваме да уловим момента и да го отразим по правилния начин. Само преди месец и половина за пореден път си повторих наум думите: “Затова си заслужава.” Случи се в село Богдан. Едно деветгодишно дете бе избягало за дни от дома си, после бе открито. Обвиниха бащата в системен тормоз, всички медии в страната искаха да снимат този човек и всички мислеха, че той се крие. След поредното живо включване за Новините ON AIR при мен и оператора дойде мъж на средна възраст и ни каза, че той е бащата на момчето. Искаше да говори само с нас и да пусне само нашия екип в дома си, където правихме живата връзка за новините. Това беше удовлетворение, че сме си свършили работата, че сме показали на аудиторията си само истината от първо лице. Чувство за изпълнен дълг.”

Неда казва, че най-присърце приема професионалната си кауза, свързана с образованието. “Такъв е и ресорът ми като репортер в момента и това ми харесва. Замислям се все повече за подценяването на учението и последствията, които тепърва ще виждаме. За безпроблемно получаване на диплома, но и все повечето неработещи млади хора.” Точно затова си мечтае да съобщава по-често новини за повече български студенти, които са се завърнали от чужбина и повече успехи на наши ученици. “Етикетът “качествено образование” да е изпълнен със съдържание. Учителите да бъдат стимулирани, за да стимулират учениците”, обяснява Неда.

Признава, че винаги й е трудно, когато съобщава за инциденти, за загинали, ранени, самолетни катастрофи и атентати. “Спомням си, че преди месеци, когато бях водеща на “Директно”, се случи трагедията с убитото на улицата момче Тодор във Враца. Беше ми тежко, защото познавам част от семейството му. При такъв ефир са нужни самообладание и спокойствие”, споделя репортерката.

Неда казва, че обича да разказва истории извън клишетата. Щастлива е, когато срещу нея застават млади хора, които се занимават с образование, например учителите от “Заедно в час”. “Огромна чест бе телевизията да ме срещне с хора като проф. Боян Биолчев, проф. Радослав Гайдарски, проф. Сергей Игнатов. Това са личности с огромен опит, истински колоси в своите професии.”

Определя се именно като постоянно търсеща, вярваща и емоционална. Пожелава си да е по-малко самокритична и по-търпелива. Понякога е емоционална дори повече от препоръчителното, но не и в ефир. “Хората трябва да виждат баланса във водещия. Когато съм в студиото на новините ставам друг човек, когато червената лампичка на камерата светне, моята концентрация и отдаденост към зрителите се превръщат в центъра на вселената ми. А навън, когато съм репортер, личните истории провокират вроденото ми любопитство и го изострят. Всеки човек има своята комедия или драма, поне половината от тях заслужават да бъдат разказани.”

Не се самозалъгва, че външният вид в професията не е важен, но вярва, че трайният успех не е възможен без подготовка и всекидневна работа. Казва, че до момента не й се е налагало да прави жертви в името на професията. “Още съм много млада, но и не съм от хората, които ще кажат, че работата ги е лишила от нещо. Сама съм я избрала, тя е и мое хоби. Не можеш да си журналист само осем часа на работа. Аз чета, пиша, обичам да снимам - когато съм на почивка и когато се забавлявам.” Като репортер с опит знае, че телевизията е място с изострена конкуренция, но въпреки това може да създава истински приятелства.

На въпрос с кого би искала да си поговори, ако имаше възможност, Неда, без да се замисля, отговаря: “Ориана Фалачи - емблема в нашата професия. Бих искала и да надникна в загадъчните сини очи на лейди Даяна. И не на последно място, аз съм ценител на българската поезия и проза. Имената на Славейков, Яворов, Дебелянов за мен са символи на изострена чувствителност и превъзходна поезия.” Сред съвременниците ни мечтани събеседници за Неда са Лари Кинг и Марк Зукърбърг.

Разделя се с нас с твърдата увереност, че има още много да учи и много мечти за сбъдване. Пожелава си скоро да види Ню Йорк, да е заобиколена със същите стойностни хора и да успее да се запази истинска. Не пропуска да ни каже любимата си шега за врачаните, в която вижда голяма доза истина: “Шегите за врачаните са толкова много. Но къде на шега, къде наистина, щом съм оцеляла във Враца, нищо не може да ме сломи.”

След края на интервюто тръгваме из софийските улици да търсим любимите й пържени филийки със сладко, които носят вкуса на детството в родния й град.