Предотвратимите смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания могат да намалеят с една трета до 2030 г.

Българите живеем 7 години по-малко, отколкото “отличниците” в ЕС

Продължителността на живота в държавите на ЕС се е увеличила, но българите все още живеем 7 години по-малко, отколкото гражданите на 5-те най-големи страни в съюза. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ), основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Най-голямото здравно предизвикателство допълнително беше усложнено от COVID-19.

Само в България всяка година от болести на кръвообращението загиват между 70 и 75 хиляди души, което представлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души. Това е около три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС.

Тези данни бяха изнесени на конференция на тема “Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план”, състояла се в началото на юни. Събитието бе организирано от Дружеството на кардиолозите в България и Националния алианс за сърдечно-съдово здраве. Специален гост беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество.

Експертите се обединиха около идеята да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да подобри превенцията, диагностиката и лечението в тази сфера. Целта е да се намалят с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 г.
“Би било добре да започнем да говорим за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания”, каза чл.-кор. проф. Асен Гудев, председател на Дружество на кардиолозите в България. А проф. д-р Стeфан Ахенбах подчерта, че пандемията от COVID-19 разкри необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, така и за хората, изложени на риск от такива, независимо в коя държава живеят.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) припомни, че въпреки наличните медикаменти грижите за пациентите с атеросклеротични съдови заболявания остават недостатъчни. Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 млрд. лв. Същевременно фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства и се явява като кредитор на здравната система.