Имаме най-много лечебници и легла на глава от населението, а наши пациенти се лекуват в чужбина

В САЩ и повечето европейски страни губиш разрешителното си, ако не поддържаш високо ниво

„България е една от най-болните държави в ЕС и не е преувеличение, че водим по сърдечносъдова заболеваемост и смъртност близо 65%, което ни поставя на едно от първите места в класацията сред европейските държави – напомни доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по сърдечносъдова образна диагностика, на специално организирана пресконференция. - По отношение на диагностиката водещи университетски болници, които би трябвало да бъдат лицето на нивото на обучение на специалистите, все още работят с морално остаряла апаратура на повече от 20 г., което е недопустимо. Апелираме за ресертифициране на тези центрове. Възможности за финансиране има, защото все още има програми, които са отворени към здравеопазване, но за съжаление в тези европейски програми България не съществува като фактор.“

Доц. Христова е категорична, че е по-ефективно да има у нас малко на брой сертифицирани центрове с добре обучени специалисти, които провеждат качествени изследвания с модерна апаратура, отколкото да се залага на много структури с недобре подготвени лекари, които работят с морално остаряла техника. Кардиоложката подчерта, че ако в определен срок апаратурата за диагностика на сърдечносъдови заболявания не бъде подменена и не отговаря на стандартите, които ще бъдат поставени, вече сертифицираните центрове не трябва да бъдат ресертифицирани да обучават специалисти. Това зависи от Министерството на здравеопазването, от НЗОК и от тези, които управляват съответните медицински заведения – и ако те наистина искат да бъдат на нивото, което се изисква от тях, ще се наложи да подновят тази апаратура.

Проф. д-р Иво Петров, съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия, обясни, че Дружеството на кардиолозите в България като член на Европейското дружество на кардиолозите следва европейските практики. Но за съжаление, когато няма достатъчно финансиране на тези практики, кардиолозите реално нарушават клиничните ръководства на Европейското дружество и в много случаи не успяват да прилагат тези методики, които са златен стандарт. А тези модерни методики принуждават не малко пациенти да търсят лечение в чужбина.

„Имаме един гигантски парадокс - имаме най-много болници и легла на глава от населението и в същото време сме дарители на пациенти за други здравеопазни системи. Тези модерни методи не са въведени в България, въпреки че от години са залегнали в клиничните ръководства, които сме превели незабавно, но само като идея. Те не могат да бъдат приложени, ако не са въведени от институциите“, каза проф. Петров.

Да се постави началото на нова тенденция в образованието на кардиолозите и на специалистите, които се занимават с неинвазивна образна диагностика, апелираха нашите водещи кардиолози. Доц. Христова призова за изграждане на визия на кардиолога на бъдещето, където образната диагностика в лицето на ехокардиографията, ЯМР, СТ компютърна ангиография, всички методики, включително и нуклеарната диагностика, да бъдат в полза за правилното диагностициране и насочването на пациентите за лечение.

„След пандемията се наложиха препоръки, които коренно промениха поведението на лечение на пациентите – включването на възможностите на изкуствения интелект, на мултимодалната образна диагностика. Но това изисква допълнителни умения и обучение, които към настоящия момент в България са недостатъчни“, заяви доц. Христова.

Проф. Петров посочи, че в Америка и в повечето европейски страни има не само сертификация, но и ресертификация. И този специалист, който не полага постоянни усилия да поддържа нужното високо ниво, има реална опасност да изгуби сертификата си, който му дава право да практикува. Според кардиолога у нас трябва да се възстанови практиката за продължаващо медицинско обучение, каквато имаше преди 10-15 години.