Като знак на добронамереност предлагам публично на Любчо Георгиевски да гостува в Македонския научен институт в Лекторията, на която съм домакин и модератор

Бившият премиер не бе допуснат да изнесе лекция в София

Неприятни неща се били случили миналия понеделник. Любчо Георгиевски, един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ, дългогодишен неин лидер и премиер на страната от 1998 до 2002 г. не бил допуснат да изнесе лекцията си, посветена на историята, развитието и предизвикателствата пред отношенията на България със Северна Македония. 

Случката станала в Централния военен клуб в София, а гостуването било по покана на новосъздадения Клуб за българо-македонско приятелство, или нещо такова, не съм сигурен в названието. Заедно с Любчо трябвало да говори и един от инициаторите и създателите на въпросния клуб доцент Стефан Дечев. След изложенията на двамата щяло да има дискусия, а накрая, коктейл. Но пък в залата преди всички били влезли евродепутатът Ангел Джамбазки с негови съмишленици, които не били поканени и за които се предполагало, че може да провокират лекторите и да провалят проявата. Каквото и да означава това.

Когато всичко това се е случвало, не бях в България, със съпругата ми бяхме извън страната по отдавна запланувано пътуване. Не че ако си бях в София, щях да отида на въпросното мероприятие. Както се оказа, то е било само с покани на определени личности. Както и че не може човек, ако е любопитен, просто да вземе и да отиде. Няма да бъде допуснат.

Не че щях да отида, ако си бях в България. Цял живот съм се стремял да не ходя там, където не съм поканен. Пък и, извинете, но познавам достатъчно добре публичните изяви на Любчо Георгиевски от не по-малко от 30 години, следял съм ги отблизо и продължавам да ги следя. 

Неговото израстване като политик и държавник мина пред очите ми, в това число и най-драматичните моменти от живота му, имам книгите му с негови посвещения за мен, запознат съм и с най-новите му изяви. Последният ми текст, който написах, свързан с Любчо, излезе в „Труд“, ако не се лъжа, на 12 октомври 2021 г. Беше по повод на това, че Любчо дойде в България като пратеник на Зоран Заев, за да окаже влияние за промяната на позицията на страната ни за членството на Северна Македония в НАТО. Основната нишка в текста бе учудването ми, че щом в Скопие са я докарали дотам Любчо Георгиевски, един познат на българската общественост приятел от Скопие, да идва у нас с подобна мисия, нещата очевидно в двустранния ни диалог не вървят добре.

Един от акцентите там е моето припомняне, че неколкократно съм канил Любчо да гостува в „Лектория „Македония“ на Македонския научен институт, на която съм домакин и модератор. Даже му бях предложил да съчетаем неговото гостуване с промоция на последната му книга, която той вече ми бе пратил по общ приятел. Бях му обещал солиден медиен интерес, дори му бях подхвърлил, че ако го притеснява мястото на провеждането на Лекторията - Голямата зала на МНИ на втория етаж на „Пиротска“ 5, можем да я изнесем навън от сградата и да намерим друго място, например Централния военен клуб. Е, нали в тази сграда, която е построена за Македонския научен институт сега е седалището на ВМРО-СМД. Сещате се... Както бяхме направили с Петър Богоевски, към когото имахме интерес да го чуем по времето, когато се беше самоопределил като лидер на реформаторското крило във ВМРО-ДПМНЕ. Или с Владо Бучковски, или с Любомир Фръчковски, който онзи ден връчи акредитивите си на постоянен представител на Северна Македония в ООН. Сега, чувам, Богоевски бил недоволен от този факт, защото само след седмица журналистът Виктор Канзуров на същия терен бил се заял с него. Което не е вярно, разбира се.

Както и да е, ако сте намерили някакво сходство с нашите идеи за гостуване на Любчо Георгиевски в Лектория „Македония“ с организацията на срещата миналия понеделник, приемете го като случайност. Георгиевски предпочете да отиде в друга лектория, не в нашата. Няма лошо. Моментът в двустранните ни отношения със Северна Македония е изключително важен и той наистина, искрено се надявам на това, има намерение да помогне в намирането на добро решение и за двете държави. Явно „политическото животно“ у него отново се е събудило, взело е връх, след като дълги години след 2003 г. Любчо се оттегли от активната обществена дейност.

Но защо оставам с усещането, че поканата към него и начинът на организиране на проявата в Централния военен клуб предварително са допускали те да съдържат и сериозен провокационен елемент, за който обаче едва ли някогашният премиер на Република Македония носи вина. Пък и този аромат на конспирация, който се носи от това представянето му да бъде с ограничен и селектиран състав вече подклажда други подозрения.

Разбира се, веднага се появиха различни тълкувания на провала на мероприятието. Най-активни бяха онези, които обвиняваха Джамбазки и компанията му. При това с най-различни аргументи, изнесени в социалните мрежи, повечето от които показват, ако не друго, но минимално, да не кажа никакво познаване на материята. Не съм адвокат на Джамбазки и никога не съм бил, напротив. Но ще дам няколко примера.

Първо, Георгиевски бил отказал да изнесе лекцията си понеже се бил уплашил от реакцията. Пълна глупост. Любчо да се откаже да говори и да защитава тезите си? Този човек, който преди години изнесе епични тв дебати с основния си политически противник Бранко Цървенковски, който не се страхуваше, напротив, търсеше аудитория да говори пред нея и да разяснява позициите си и това беше и е част от неговата харизма, да се страхува и да полемизира с когото и да е. Я, стига!

Второ, Джамбазки и хората му едва ли не щели да набият Георгиевски, та да станем за резил пред света. Мо-о-ля?! Наскоро пак, за пореден път попитах едни момчета от нашето ВМРО-СМД няма ли най-после да дефинират свой партньор в Скопие, та да се знае, че има някаква междупартийна комуникация с политическа сила със същата абревиатура от четирите букви. И знаете ли какъв бе отговорът: ама ние си имаме партньор и това е ВМРО-Народна партия. Същата, на която Любчо е почетен председател. На тържеството в българското посолство в Скопие на 15 март по повод 90-та годишнина от рождението на Панде Ефтимов видях някои от най-популярните лица от тази формация. Та, казвате, първите хора на двете партньорски партии имат помежду си такава непоносимост, че да си посегнат? Недейте.

Трето, всички те - Георгиевски, хората от ВМРО-Народна партия, Джамбазки и неговите колеги от „Пиротска“ 5 се познават лично, отдавна и отблизо. Толкова добре, че не се налага да устройват каквито и да било провокации на госта от Скопие, за да оспорят някоя от тезите му. Ама щели да го направят публично и по този начин да маргинализират значението на мисията му. Не е за вярване, защото, ако има нещо да си казват, могат да го направят открито и персонално. Значи вероятно някой друг се е страхувал от това, което би могло да се случи в залата.

В крайна сметка, лекция така и не е имало. Организаторите твърдят, че работата е свършена, тъй като Георгиевски е дал няколко интервюта по български медии. Но смисълът вече не е същият, смисълът е в дебата, който не се е състоял и от който някой сериозно се е плашил. Сигурен съм, че подобно нещо няма как да се случи с нашата на МНИ „Лектория „Македония“, с моята лектория. Не знам случай да сме върнали някого, да не сме дали думата на някого, да сме се уплашили от дебат, да сме „линчували“ словесно някого заради позицията му. Нито пък сме делили гостите си на „наши“ и на „техни“, защото тази подялба никак не ни харесва. Ние сме отворена демократична територия, която има една единствена цел - без митове, повече познание и само истината.

Затова, апелът ми към Любчо Георгиевски, този път публично е - Войводо, заповядай в „Лектория“ Македония“ на МНИ. Когато кажеш, винаги си добре дошъл!