Какво стана? Уж всекидневно говорехме и пишехме за отношенията ни със Скопие, а изведнъж темата някак си отиде на заден, ама на много заден план. И това е напълно естествено на фона на всичко, което се случва на изток от нас във войната на Москва срещу Киев и което окупира почти изцяло медийната среда у нас, пък и оттатък границата. Вероятно за дълго.
Но и това вече ми се е случвало и затова никак не съм изненадан. По време на кризата в Република Македония през пролетта и лятото на 2001 г., за която и след двадесет години все още няма еднозначна оценка война ли беше, агресия отвън, от Косово ли се случи, или беше въоръжен граждански конфликт, интересът у нас бе разбираемо голям и ежедневен. Като кореспондент на БНТ в Скопие тогава, предавах информации всеки ден, особено през летния период, когато заедно с драматичните сражения в различни точки на терена следяхме и усилията на международната общност (каквото и да означава това) да намери мирно решение.
Трудно, но и полезно от професионална гледна точка, време беше. Така се стигна до подписването на Охридския мирен договор на 13 август 2001 г., който сложи край на конфликта, или поне на неговата въоръжена фаза, чиито клаузи по-късно бяха претворени в параграфи в конституцията на страната.
Едно от решенията на споразумението бе бунтовниците от Армията за национално освобождение на Али Ахмети, които воюваха с властите, да предадат оръжието си на специално организираната група от международни експерти. Самата операция бе наречена „Жътва“, а събирачите на оръжието миловидно наричахме в кореспонденциите си „жътварите“. В края на август и началото на септември това беше в центъра на вниманието ни - опашки от довчерашни членове на АОК, слезли от склоновете на Шар планина, миролюбиво и подредено да очакват да върнат оръжието си. Е, веднага правеше впечатление, че това, което се слага на масата пред „жътварите“, имаше по-скоро музеен характер, защото никой не вярваше, че с тези пушки от началото на миналия век, които довчерашните бунтовници връщаха, те са водели сраженията със силите на полицията и армията на държавата в продължение на няколко месеца. И то така, че политиците да бъдат принудени да приемат условията на хората от АОК, да сключат примирие, а след това да редизайнират държавата във вида, в който днес я виждаме.
И така до датата 11 септември. Полека лека нещата се нормализираха, но интересът у нас продължаваше, от Нюзрума в БНТ всеки ден поръчваха кореспонденции, на всичко отгоре в този период работех и за БТА. Докато една сутрин по телевизора видяхме на живо атаките срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, скоро след това стана ясно каква е същността на събитието, човешките загуби и материални щети.
Интересът рязко се насочи в друга посока, при това дълготрайно и силно. Още на следващия ден, 12 септември, си дадох ясна сметка, че оттук нататък трудно ще мога да „хвана ръка“ в някоя от емисиите на БНТ с моите новини от Република Македония. Приехме това за естествено и нормално.
Така и сега. Войната в Украйна измести всичко друго. Но пък нашите братовчеди край Вардар нямаше да са това, което са, ако не видяха в ситуацията между Москва и Киев прилика със споровете, които София има със Скопие. „Както Путин доказва, че княз Владимир, владетелят на Киевска Рус, приел пръв християнството, е бил и първият голям руски владетел, така българските историци не искат да си мислят нищо друго, освен това македонската страна да признае, че Самуил е бил български цар и че тази истина от XI век е единственият пропуск за европейския напредък на Македония“, написа за Дойче Веле в редовната си съботна колона Люпчо Поповски. Познавам Люпчо, не е глупав мъж, преди години заедно с него и с други колеги от двете страни се опитвахме да изпреварим политиците си и да им покажем някакъв изход за подобряване на двустранните ни отношения. В резултат сателитната програма на БНТ тръгна в ефира на Република Македония. Беше един от създателите на ежедневника „Утрински вестник“, който после фалира. Сега работи за Дойче Веле и доколкото виждам, се вписва в нейната политика и стандарти. Няма лошо.
Само се питам за същия Путин ли става въпрос, който взе страна в спора между София и Скопие заявявайки, че кирилицата дошла в Русия от македонските земи? Нали помните какво вълнение предизвикаха у нас тези думи на руския президент, на какво притеснение бе подложена професионалната историческа и лингвистична общност в България. А после на среща с бившия президент Георге Иванов Путин бе потвърдил тази позиция. И беше приветстван край Вардар. Нали ставаше дума за същия исторически контекст, за който се говореше в аналогията, цитирана по-горе. Сега се оказва в рязко променената ситуация да критикуваш Путин само и само, за да направиш аналогия с българската позиция. И да направиш заключението, че „Путинова Русия с кръв показва, че миналото за нея още е мит, а България прави това с Македония чрез изнудване“.
Винаги съм си мислил, че трябва да се внимава с аналогиите. Те не винаги отразяват истината, но пък дават основание да се правят политически изводи по целесъобразност. Да, руският президент в момента е на страната на лошите и то на най-лошите със своята политика на агресия срещу Украйна. Дори щял да бъде обвинен в Трибунала в Хага, чета съобщения. И Люпчо, и аз много добре знаем кои политици и държавници бяха изправени пред магистратите в Хага, какви присъди получиха, как и къде ги излежаха, а някои дори вече намериха и смъртта си. Като Слободан Милошевич, например, главният престъпник срещу човечеството, починал в килията си. И някои от нас, българите ли трябва да има подобна съдба, само защото в Скопие са решили, че и ние сме на страната на лошите, щом не признаваме тяхната историческа истина. Така ли? Дотам ли я докарахме, се питам? Дотам, дотам... отговаря ехото.
Всъщност, нещата са повече от прости и засега са само на медийния терен, не на политическия. И те се крият в един абзац от въпросния текст, който буквално гласи: „Тази безсмислена инвазия в Украйна може би ще направи обрат в мисленето в Европейския съюз за блокадите, които една нейна членка ги прави към един малък съсед. Ако това не може да бъде оправдано за Русия по отношение на Украйна, защо би било оправдано за България в отношението към Македония?“. Разбрахте ли? Пак тънкият балкански тарикатлък да излъжеш ситуацията и да не изпълниш условията, които се искат от теб да влезеш в Европейския съюз. С оглед на тревожната обстановка и като израз на подкрепа, солидарност и защита има идея Украйна да бъде приета в ЕС извън стандартната процедура. Но да искаш да се качиш на този влак някак си не изглежда съвсем наред, да не кажа някоя по-тежка дума.
Нали ви казах, щом тръгнахме по пътя на аналогиите...
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш