Основната дестинация на българския експорт на стоки са Германия, Румъния и Италия

Намаляват емигрантските пари, които работещите в чужбина българи изпращат на своите близки в страната

Българската народна банка оповести официално данните от платежния баланс до края на май. Основните елементи в него се отнасят до износа и вноса на стоки и услуги, движението на доходи и инвестиции към и от българската икономика и промяната в международните валутни резерви. Наличните данни позволяват различно тълкуване, като често фокусът е върху отделен показател, което понякога не позволява обективен анализ на цялостната картина. В рамките на настоящата статия ще се опитам накратко да очертая основните тенденции.

Текуща сметка

Външната търговия представлява основен елемент от статистиката за платежния баланс. Според данните до края на май износът на стоки достига 18,4 млрд. евро и се повишава с 37,6% на годишна база. През първите 4 месеца на годината, за които са налице данни от Националния статистически институт, основната дестинация на българския износ на стоки според размера на приходите са страните от Европейския съюз - Германия (4,4 млрд. лв.), Румъния (2,9 млрд. лв.), Италия (2,4 млрд. лв.), Гърция (1,9 млрд. лв.), Франция (1 млрд. лв.). Извън ЕС най-важна за българския износ е Турция (1,75 млрд. лв.), следвана от Сърбия, Съединените щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство и Китай. През периода януари-април 2022 г. износът за Руската федерация е в размер 240 млн. лв. (сравним с този за Словакия).

Интерес представлява и видът на изнасяните стоки - най-голям дял имат артикулите, класифицирани според вида на материала, като до края на април приходите от тях са почти 6,7 млрд. лв., следвани от машини, оборудване и превозни средства, (5,75 млрд. лв.), разнообразни готови продукти (3,6 млрд. лв.), химически вещества и продукти (3,6 млрд. лв.), храни и живи животни (3,2 млрд. лв.), минерални горива, масла и подобни продукти (3 млрд. лв.) и други суровини (1,7 млрд. лв.).

Войната в Украйна изглежда има положителен ефект върху българския износ на оръжие, горива и суровини, докато инфлацията на международните пазари е благоприятна за износа на електроенергия и останалите видове стоки. Запазва се тенденцията основният дял от изнасяните артикули (с изключение на електроенергията) да бъде с относително ниска добавена стойност, като фактори за това са недостатъчните разходи за изследвания и развитие, работата на ишлеме, предлагането на неотличаващи се според качеството си продукти, ограничените разходи за налагане на местните търговски марки в чужбина и т. н.

Външни за страната фактори като погрешната енергийна политика на ЕС, твърде разхлабената парична политика на Европейската централна банка и интегрирането на системите в отделните страни в общ пазар както и войната в Украйна допринесоха за реализирането на рекордно нарастване на цените на природния газ и тока. България е регионален лидер при производството и износа на електроенергия и фактически всички съседни страни разчитат на националното производство, за да задоволят нуждите си. Наред с това беше подписано споразумение за износ на лигнитни въглища, което ще донесе допълнителни приходи за Мини Марица Изток, а освен това и ще създаде нов бизнес за преноса им до Сърбия.

Характерно за българската икономика е, че когато се развива, това обикновено е свързано със силен растеж на вноса на стоки. Това се обуславя от една страна от относително високия вносен компонент на износа - тоест значителен дял от стоките, които се изнасят, съдържа елементи, които преди това се внасят в българската икономика. От друга страна за производството са необходими машини и оборудване, които също са достъпни от чуждестранни пазари. Поради това растежът на вноса също би могъл да се разглежда като позитивно развитие. Всъщност периодите на криза за българската икономика се отличават с често рязък спад на вноса.

Всъщност и при износа, и при вноса на стоки реализираните растежи са резултат както от повишените цени, така и от нарасналите обеми.

Данните на БНБ до края на май показват, че разходите за внос на стоки са почти 20 млрд. евро и се повишават с 40,1% на годишна база. Това означава, че темпът на растеж на вноса е по-висок от този на износа и в резултат от това дефицитът по търговското салдо се повишава от 872,3 млн. евро през 2021 г. до 1556,3 млн. евро през 2022 г. Тоест от 1,3% от брутния вътрешен продукт той се разширява до 2% от прогнозния БВП.

Видът на внасяните стоки също представлява интерес. Най-голям дял имат минералните горива, масла и подобни продукти (5 млрд. лв.), като в стойностно изражение разходите за тях нарастват почти 2,5 пъти спрямо аналогичния период на 2021 г. Тук основен принос има повишаването на цените на петрола на международните пазари. Българското правителство поиска и получи допълнителен срок за внос на петрол от Руската федерация въпреки участието си в санкциите. Всъщност основанието за получаването на съгласие от страна на европейските партньори е, че част от преработения петрол след това се изнася за Украйна.

Следващите по размер разходи за внос са тези за артикули, класифицирани според вида на материала (3,6 млрд. лв.), за машини, оборудване и превозни средства (почти 3,2 млрд. лв.), за суровини (2,9 млрд. лв.) и за химически вещества и продукти (1,7 млрд. лв.). Този размер на вноса на машини обаче е недостатъчен за увеличаване производствения капацитет на българската икономика. Съществен дял от него всъщност представлява внос на употребявани автомобили, т. е. това фактически са стоки за дълготрайно потребление, но не инвестиции. Покачването на общото ценово равнище и проблемите с доставките на чипове за производството на нови автомобили обаче допринесоха за значително увеличаване на цените и на тези автомобили.

Според данните на НСИ най-важният източник на суровини и енергийни ресурси остава Руската федерация, като в стойностно изражение вносът до края на април достига почти 4 млрд. лв. На следващо място се нареждат Германия с 3,5 млрд. лв., Турция - 2,8 млрд. лв., Румъния - 2,6 млрд. лв., Италия и Гърция с по 1,9 млрд. лв., Китай - почти 1,9 млрд. лв. Съединените щати все още заемат незначителен дял от българския внос - разходите до края на април са едва 305,9 млн. лв.

Преустановяването на вноса на руски газ и пренасочването към втечнен природен газ от САЩ вероятно ще доведе до частични изменения в посока увеличаване дела на САЩ за сметка на Русия. Всъщност е възможно дефицитът на природен газ, определен от по-високото потребление спрямо осигурените до сега количества, да бъде задоволен с фактически внос отново от Руската федерация, но от доставчици от други страни. По този начин обаче цената на газовия микс вероятно ще бъде по-висока отколкото би била при директна доставка от Русия.

Според данните на БНБ салдото по услугите през периода януари - май е 1,6 млрд. евро при 1,4 млрд. евро през 2021 г. То се обуславя от увеличените приходи от износ на услуги до 3,7 млрд. евро, основен принос за което има туризмът. От друга страна стойността на вноса на услуги също се увеличава и достига почти 2,1 млрд. евро заради по-високите разходи при транспорта и пътуванията.

Дефицитът по статията Първичен доход е отрицателен и достига почти 1,2 млрд. евро през периода януари-май. Тя отчита доходите от факторите за производство - труд и капитал. Причината за отрицателното салдо е задлъжнялостта на българската икономика поради притока на чуждестранни капитали. От друга страна доходите от труд компенсират частично този резултат.

Вторичният доход представлява текущите безвъзмездни потоци между различните икономики. През 2022 г. салдото е положително и нараства до почти 0,6 млрд. евро, като приносът за това е на средствата, които България получава от европейските фондове. От друга страна притокът на т. нар. емигрантски пари, които работещите в чужбина българи изпращат на своите близки тук, се понижава.

Като цяло текущата сметка от близо до балансирана през 2021 г. става отрицателна в размер 525,9 млн. евро през 2022 г. Това се съчетава с отрицателно салдо по капиталовата сметка, което никак не е типично за годините на членство в ЕС, тъй като капиталовите субсидии се отчитат по тази сметка.

Другата основна сметка е финансовата и в нея се отчитат потоците от инвестиции. Преките инвестиции отразяват траен интерес и придобиване на контрол върху предприятие от друга икономика. Входящият поток от преки инвестиции регистрира значителен растеж през периода до края на май 2022 г. (871,2 млн. евро) спрямо едва 313,9 млн. евро през предходната година. Най-съществен принос за това имат дяловият капитал (включва и инвестициите в недвижими имоти) и дълговите инструменти. Последните отразяват задълженията на дружествата с чуждестранно участие към компаниите-майки. От друга страна дял от отразените потоци в сметката Реинвестирана печалба всъщност представляват реализирана, но все още неразпределена печалба. Това означава, че всъщност е възможно да не е реализирана инвестиция, при евентуалното разпределение на печалбата салдото дори да се понижи.

През разглеждания период салдото по статията Портфейлни инвестиции е 0,4 млрд. евро при 1,2 млрд. евро през 2021 г. При другите инвестиции салдото е отрицателно в размер 0,7 млрд. евро при положително от 0,1 млрд. евро през съответния период на предходната година.

В крайна сметка резултатите от платежния баланс се отразяват в статията Резервни активи на БНБ. През периода от началото на годината до края на май 2022 г. те се понижават с 2,4 млрд. евро при понижение с 3,1 млрд. евро през предходната година. Следователно спрямо миналата година е налице нетно подобрение, но и през двата периода всъщност от българската икономика изтича повече чуждестранна валута, отколкото влиза в нея. Това води и до свиване на паричните пасиви на БНБ.

Трябва да се отчете обаче и фактът, че размерът на статистическото несъответствие и през двата периода е значителен.

През 2022 г. то е 741,1 млн. евро, което означава, че вероятно по-нататъшните ревизии на данните биха могли чувствително да променят картината, която проектират текущите данни. Поради това и достигането до заключения преди публикуването на по-надеждни данни често е прибързано.