Войната е тема над всички останали

Войната в Украйна се води между две боеспособни армии и вече взе хиляди жертви и направи стотици хиляди хора бездомни.

Стигне ли се до ядрени бомби, тогава всички сме на пангара

Всички други теми са важни - инфлация, доходи, енергийна и политическа криза - но те не са безпрецедентни за най-новата ни история

Необходим е парламентарен фронт срещу посегателството над свободата

Буквално до дни България ще е минала през поредните избори. Избори, които едва ли ще решат някой от проблемите пред държавата. Разделението е невиждано, всички се мразят, мостовете не просто са изгорени, а са взривени. Анти-ГЕРБ коалицията е фанатична в омразата си не просто към Борисов, но и към всеки заподозрян в далечни симпатии към неговата партия. ГЕРБ се опитват да го играят въздържано, но все още не е преминал негативният ефект от над десетилетното им участие във властта и макар да са видимо най-силната партия, изглеждат самотни и изолирани на своя връх. ДПС, типично в опитния си стил, мълчат и чакат новото раздаване на картите, защото явно това няма да допринесе солиден резултат.

„Възраждане“ се опитват да се позиционират като „Русия за България“, „Демократична България“ пък правят същото по отношение на „Америка за България“ (да се чете „Демократическата партия за България“), а БСП се опитват да не изчезнат.

Ситуацията е повече от плачевна и тъжна. Темите и предизвикателствата пред нас като общество са много - инфлация, енергийна криза, влошаващи се макроикономически показатели, безпрецедентно дъно на еврото (а оттам и на закачения за него лев), пари няма, просперитетът го забравихме, задава се икономическа криза, растат лихвите. Въобще, кризата не е пред вратата. Тя е влязла в нас и се е настанила на дивана. Всичко това обаче е част от рутината на политическия процес.

Винаги е имало кризи, предизвикателства и проблеми. Не са спирали. Всички помним кризата от преди 10-12 години, не беше толкова отдавна. И инфлация сме виждали, и то далеч по-голяма, и криза сме виждали, и какво ли не сме видели. Днес обаче ставаме свидетели на нещо, което малцина живи хора днес си спомнят, за да разказват от първо лице.

За пръв път над седемдесет години се води пълномащабна война в Европа. Руската агресия в Украйна е пълномащабна война, която се води ожесточено по суша и въздух. Война, която е взела вече хиляди жертви и е направила милиони бездомни. Война, която се води между две боеспособни армии в ключова за целия свят земя - Украйна е житницата на Европа и има ключово значение за целия регион. Някои ще приведат в пример югославската криза от края на XX век, но към тях следва да се каже следното - нищо общо няма. При войната в бивша Югославия имаше натрупани вътрешни (етнически и други) напрежения в една изкуствена империя, която очевидно щеше да се разпадне. Отделно намесата на САЩ не може се приравни на настоящата провлачена и тягостна кървава обстановка в Източна и Южна Украйна - просто американците тотално доминираха в Югославия и приключиха цялата работа за няколко седмици. Докато днес в Украйна руснаците се показват тотално неспособни да отговорят на собствената си претенция за надмощие, което превръща конфликта в гнойна язва.

В този ред на мисли, всички други теми са важни - инфлация, доходи, енергийна и политическа криза - но те не са безпрецедентни за най-новата ни история. Те нямат заряда да променят целия обществено-политически ред на Стария континент и по света. Затова днес има една тема, която следва да доминира и която следва да бъде приоритет на всички - войната. И това трябва да бъде направено не от гола любов към Украйна, макар тя да заслужава уважение, понеже днес води своята Отечествена война, а от любов към свободата. Нека не се заблуждаваме - днес войната не е между Украйна и Русия. Тя е между свободния и авторитарния свят.

Разбира се, има нюанси. Има нюанси много, всеки може да види различни краски, може да намери оправдание или упрек у всеки. Но във време на война нюансите нямат място. Те ще подлежат на оценка от историците. Имаме съмнителното щастие да живеем в онова китайско проклятие - „дано живееш в интересни времена“. Точно, защото живеем в такова интересно и проклето време, нямаме право да седим настрани и да делиберираме по детайлите, нюансите и фрагментите на войната.

Днес кризата е до кокал и ние няма да сме на висотата на времето, ако си губим времето да търсим какво ни разделя, вместо да се огледаме о това, което ни събира. Всички може (и трябва!) да имаме различния. Но за всяко нещо си има време и място. Днес не е време за разделения и врясканици. Днес е време за единение. Нюансите сега са полезни като таралеж във фабрика за презервативи - нямат място.

Не се заблуждавайте. Русия е толкова далеч по пътя на авторитаризма, че връщането ще е бавно и болезнено. Сравненията с ролята на Съветския съюз при спирането на Хитлер са неуместни - днес Русия (с великодържавническата претенция да е единствен наследник на СССР, един Бог знае защо това им е толкова важно да са наследник на една провалена държава, ама тяхна си работа) не е нападната държава, а нападаща държава. Днес Русия е агресорът, както Нацистка Германия бе агресорът преди 70 години. И днес, и тогава агресорът има претенция за „борба със световния заговор“, докато изгражда един „прекрасен нов свят“ (по Олдъс Хъксли), в който глобалният хегемон ще определя съдбите на света, преформатирайки ги по свой образ и подобие. Ако човек чете Дугин без да знае, че чете Дугин, ще реши, че чете някой фашистки апологет. Разликата не е особено значима.

Всичко това води до голямата тема на деня - войната. Всичко друго е важно, но темата е това. Темата е важна, защото първо, Русия вече интензивно дрънка с ядрено оръжие, защото е некомпетентна и неспособна да спечели войната, която сама започна. Второ, защото стигне ли се до ядрени бомби, тогава всички сме на пангара, няма мърдане особено. Трето, защото каквото и да говорят русофилите и агентите на путинската пропаганда у нас, трябва да е ясно нещо просто - днес Русия е агресор и както е потъпкала морала и правилата веднъж с Украйна, така ще го направи утре с друг. Русия се държи като побойника в училище - ходи и тараши по-слабите от него, за да им вземе джобните. С такива решението не може да е да ги оставиш да тарашат. Никога да се предадеш пред насилника не е било и няма да бъде печеливша стратегия.

Днес, с много пот и кръв, България е свободна държава. Да, и аз имам много критики към пороците на либералната догма, която доминираше от десетилетия Западния свят. Но това е критика на „вътрешен човек“, на човек, който е част от свободния свят, на свободен човек, който има правото (и задължението!) да е критичен към своите. Но днес всичко това са детайли и подробности. Нямаме право да се държим като счетоводители, които са открили две сгрешени запетайки в някакъв отчет и го правят на голям проблем. Война е. Война не срещу Украйна, а война срещу свободния свят. Затова всички трябва да си изоставим различията настрана и да бъдем на висотата на времето. Необходим е парламентарен фронт срещу посегателството над свободата. Необходим е общ фронт на всички демократично мислещи хора срещу пъплещия авторитаризъм на Москва и нейните глашатаи у нас. Като мине войната, пак можем да си водим политическите битки.

Дотогава обаче нямаме право да си гледаме в пъпа. Остава да видим дали участниците в изборите (поне демократичните такива) така разбират живота. Дано. Защото иначе нищо хубаво не ни чака.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи