Войната на играчките в съседна Румъния

Писмо на Дядо Коледа до един народ

„Уважаеми румънецо,

Ти ликуваше, когато преди 28 години се отърва от комунистическата диктатура и циничната олигархия. Повярва, че лъжата, в която си съществувал, най-накрая е приключила. Харесваше ти да слушаш за демокрация, допадаше ти идеята да вярваш, че хората са равни пред закона. Всичко изглеждаше толкова лесно на думи. През първите години се чувстваше значим, беше призован да гласуваш, обещаваха ти хубави неща. Някои обещания докоснаха душата ти. И ти повярва, че нещата са в твои ръце. Че всичко зависи от теб. Постепенно ежедневните грижи те завладяха, а онези ти обясняваха, че е дошла кризата и трябва да направиш някои жертвопринушения. Постепенно разбра, че на тях не им пука, че всичко е било красиво опакована лъжа – като онези лъскави кутии с пищни панделки, които слагат в мола за Коледа. Лъскави, но празни. И се събуди. Реши да инвестираш в гражданска енергия, докато бедността, корупцията и лошото управление не са станали хронични. И изкрещя така пронизващо, че те чуха на другия край на света. Заслужаваш по-добър живот.

Твой Дядо Коледа“.

Декември 2017-а. Пулсът на северните ни съседи е учестен. Но не заради 3-те милиона светлинки, озарили Букурещ. Нито заради пищните паради по случай Националния празник. Душата на северните ни съседи е в мощно струйно течение с висока турбуленция. Защото румънската демокрация е в смъртна опасност. Промените, планирани от управляващата Социалдемократическа партия, предвиждат не президентът, а правосъдният министър да номинира шеф на Националната дирекция за борба с корупцията, както и създаването на надзорна структура, която да контролира поведението на магистратите. Иначе казано - Темида ще бъде под политически чадър. „Как да повярвате на вълците, че ще направят закон за кошарите“, написа във фейсбук бившият премиер технократ и някогашен еврокомисар Дачиан Чолош. В опит да стопира коварния план, опозиционната Либерална партия инициира вот на недоверие срещу правителството на Михай Тудосе. Но кабинетът устоя на първия политически тест със 159 гласа „за“, 3 „против“ и 23 „въздържал се“.

Това не обезкуражи, а озъби още повече улицата. И тя започна да протестира систематично, всеки месец, всяка седмица, всеки ден. Властта се опита да съсече еднорога (снимката на протестиращата маса като еднорог от миналата година стана хит в социалните мрежи – бел. авт.) и издаде забрана за демонстрации в района на парламента. Оправда се с традиционния Коледен базар. Последва епизод 2 от Войната на играчките. Този път ударът нанесе кметицата на Букурещ Габриела Фиря. Тя заяви, че ще разположи друг Коледен базар на „Площада на победата“ пред Министерския съвет – сърцето на антиправителствените протести. И отново се яви доброто митично същество, за да наниже Цербера на рога си. Фиря се видя принудена да направи Коледата възможна на алтернативно място – пред Атенеума. Амбициозната кметица стъпи накриво, като реши да демонстрира мускули пред протестиращите. Тя не си даде сметка, че старият метод, използван през далечната 1990-а година от Йон Илиеску - със сила да бъдат прокудени демонстрантите, не работи. Защото за разлика от Социалдемократическата партия, улицата има фантастична мобилизираща сила, виртуални лостове и железен план.

Каква е настоящата картина? Председателят на СДП Ливиу Драгня вече е погребан от съдебни дела. Отслабени от вътрешни боричкания и предателства, от собствената си управленска програма (особено промените в данъчното облагане, според които социалните осигуровки ще бъдат прехвърлени изцяло от работодателите на служителите – бел.авт.), сочени с пръст от Брюксел и Вашингтон, левите вървят към пропастта. Всеки опит да се спасят с манипулации за „паралелна държава“ или намеса на Сорос е още един пирон в ковчега.

Последните надежди сега са свързани с либералния президент Клаус Йоханис. Онзи, който преди три години се яви на румънците вместо белобрадия старец (наричат Клаус Йоханис Санта Клаус, заради името и заради една негова снимка с американския посланик, на която е преобразен като Дядо Коледа – бел. авт.). Държавният глава вече няколко пъти излиза рамо до рамо с протестиращите и обеща да използва всички законни средства, за да спре управляващите. Оттук нататък сценариите са три - нов вот на недоверие, референдум, предсрочни избори. Дали ефектът „Йоханис“ е като „ефекта на пеперудата“ или „ефекта на доминото“? Какъвто и да е отговорът, едно е сигурно. Зимата е сезонът, в който бушуват бури и си отиват диктатори... и крале. Декември е месецът, в който стават чудеса. Време за ново начало.

 

Ретроспекция на „Червената чума“

Ноември 2014-а. След серия протести, успешният кмет на Сибиу, етническият германец Клаус Йоханис, стана президент на Румъния. Година по-късно, пак по това време румънският премиер Виктор Понта подаде оставка. През ноември 2016 година Румъния си избра ново правителство. Ноември 2017-а мина под знака на протестите. И още една ретроспекция. Йон Илиеску, първият демократично избран президент на Румъния от редиците на Социалдемократическата партия – обвинен в престъпления срещу човечеството. Адриан Нъстане, първият постдекемврийски премиер от редиците на СДП – лежал в затвора четири години. Виктор Понта – също социалдемократ, беше съдебно преследван, докато заемаше поста премиер. Ливиу Драгня – лидер на Социалдемократическата партия, обект на съдебно разследване заради злоупотреба със служебно положение. Червена чума? Румънски парадокс? Анализаторите отвъд Дунав обичат да жонглират с думите и фактите. Но каква е цялостната картина. Да надникнем в румънската душа.

*Мартина Ганчева е водещ и продуцент на новините на Bulgaria ON AIR, експерт е на тема Румъния

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари