Новата „Студена война“ се вихри с пълна сила

Мини надпревари в стил студена война между Запада, от една страна, и Русия, от друга, са в ход в района на Западните Балкани. В същото време Москва се стреми да подкопава сближаването на страните от региона с ЕС и НАТО, ЕС на свой ред иска да вдигне ембаргото върху по-нататъшното разширяване на Съюза, наложено до неотдавна, Турция се опитва да яхне мюсюлманските населения, а САЩ се намесват, като всяко тяхно усилие е насочено към засилване на влиянието им в региона.

„Геополитиката се завърна на Балканите“, каза наскоро един германски евродепутат, който призова ЕС да играе „по-прозрачна“ роля в района.

Бившата Югославска Република Македония: Миналото лято секретни документи разкриха, че руски агенти и дипломати са се опитали в продължение на повече от едно десетилетие да провокират поляризация и разединение в страната, с цел да бъде възпрепятствано в рамките на една по-широка кампания присъединяването на балканските страни към НАТО. Руската пропаганда, която размаха опасността от Велика Албания и от иредентистки стремежи на Тирана, имаше за цел да осигури подкрепа за националистическия лидер Никола Груевски и за неговата антизападна реторика. За отбелязване е, че при ескалация на кризата в БЮРМ, европейски и американски високопоставени лица многократно са пътували до Скопие, за да решат безизходицата. Подходът им е бил знак за значимостта, която те придаваха, за да не бъде загубена играта в страната в интерес на Русия. Издигането на Зоран Заев до избраник на ЕС и САЩ разтревожи Москва - показателни са нейните неотдавнашни напътствия към Атина за неотстъпление, дошли от устата на външния министър Сергей Лавров.

Косово: В момент, когато предстоеше да започне диалогът между Сърбия и Косово с посредничеството на ЕС, убийството на един умерен сръбски политик в Митровица разпали конспиративните теории и страстите, останали от войната в края на 90-те години. Американци и европейци наляха милиарди долари в Косово, за да легализират решението си за неговото признаване като независима държава през 2008 г. Въпреки всичко това около 5 на сто от населението емигрира през 2014 г. най-вече в страни от ЕС. Междувременно голям брой косовари, а също и албанци и босненци се вляха в редиците на джихадистките групи в Ирак и Сирия.

Албания: Само преди няколко дни албанският премиер Еди Рама постави въпроса за евентуален „съюз“ на неговата страна с Косово, като  пробуди призрака за Велика Албания сред населението от района. Той направи това, като се позова на решението на парламента на БЮРМ да направи албанския втори език в държавата. Москва побърза да го предупреди, че „е записала“ спорното му изказване. На другия край турският президент Реджеп Тайип Ердоган бе казал миналата седмица, че „албанците трябва първо да интегрират териториите си, а след това да се присъединят към ЕС“. Повечето анализатори възприемат реториката на албанските политици като опит за печелене на националистически гласове, тъй като техните гласоподаватели ги обвиняват, че са били подкупени от САЩ и ЕС.

Босна: Босненският сръбски лидер Милорад Додик е обвиняван, че е нарушил напълно споразумението от 1995 г., като е пристъпил към сформиране на милиция с участието на наемници, обучавани в Русия. Миналата седмица паравоенната група „Сръбска чест“ организира парад в Баня Лука. Тя се оглавява от бивш член на сръбските специални части, който се е обучавал в Москва и се е клел пред портрета на Владимир Путин.

Сърбия: Неотдавнашно изследване показа, че повечето сърби смятат, че Русия е най-големият спонсор на страната, а не ЕС, въпреки че трите милиарда евро, които Белград получи от Брюксел от 2000 година насам, надхвърлят значително сумата по чека от Москва. Миналата седмица на американски сенатори бе представен доклад, в който между другото се казва: „Руската намеса в страни като Сърбия е по-малко агресивна и е съсредоточена в насаждане на приятелски елементи в обществото, за да бъдат възпирани правителствените усилия за интегриране към Запада“.

Черна гора: Неуспелият преврат преди година и половина си бе поставил като първоначална цел да бъде извършено покушение над премиера Мило Джуканович, който от 21 години е на власт, след това разпускане на парламента и поставяне под контрол на всички институции. Сред инициаторите на преврата са двама руснаци, въпреки настойчивите опровержения на Кремъл, че не стои зад опита за преврат. Независимо от усилията на Москва обаче, Черна гора миналата година стана член на НАТО.

(превод: БТА)

Гръцкият синод се събира по спешност

Синодът на гръцката православна църква свиква спешно заседание по въпроса за спора за името на Македония на 26 януари 2018 г., петък. Съветът се събира по искане на архиепископа на Атина и цяла Гърция Йеронимус и водещи теми на разговорите между духовниците ще бъдат както преговорите около името, така и провелия се в Солун преди дни многохиляден протест срещу предоставяне на правото на Скопие да използва името “Македония”, съобщи в-к “Катимерини”. Решението идва в резултат на призива на солунския митрополит Антимос синодът да преразгледа позицията си, за да не допусне терминът “Македония” да е част от съставното име на бившата югославска република.