Интелигентни машини ще превъзхождат човешките същества

Може да доведе до засилване на неравенството и потискане на работните заплати

Ще могат да се самоусъвършенстват

Използването на изкуствен интелект (ИИ) е едно от средствата, което би следвало да ускори икономическия растеж на глобално равнище и да направи живота на хората по-лесен и по-добър. Ползите от ИИ безспорно са големи. Това, което често се пренебрегва обаче, са вредите - икономически, политически и социални. Ако ИИ продължи да бъде използван по настоящия начин, тези вреди биха могли да бъдат много големи. Сред тях попадат ограничаване на конкуренцията, на личното пространство и на потребителския избор; прекомерна автоматизация на работата, засилване на неравенството, потискане на работните заплати, съчетано с по-бавно повишаване на производителността на труда.

Ролята на ИИ

Изкуственият интелект представлява една от най-интересните технологии на нашето време, от която се очаква да бъдат създадени интелигентни машини превъзхождащи човешките същества при изпълнението на задачи, при създаването на нови продукти, услуги и възможности. Очаква се разработването на машини, които са способни да се самоусъвършенстват и вероятно това би ги довело отвъд човешките възможности. През последното десетилетие беше постигнат бърз напредък при ИИ, който използва достиженията на техниките на машинното обучение и прилагането на огромна изчислителна мощ спрямо масиви от информация.

Алгоритми на базата на ИИ се използват от почти всички онлайн платформи и в разнообразни дейности като промишленост, здравеопазване, финанси, търговия на едро и дребно и т. н. Властите в развитите държави също разчитат на ИИ - особено при криминалните разследвания и при митническия и имиграционния контрол.
Дали обаче ИИ действително ще представлява всичко, за което привържениците му мечтаят? Той вероятно ще промени икономиката, обществото и политиката през следващите десетилетия и някои от ефектите вече са видими от въздействието му върху социалните медии, пазарите на данни, наблюдението на представянето на работниците и автоматизацията на работния процес.

Подобно на множество технологични платформи или на технологии с общо предназначение, които биха могли да се използват за развитието на най-разнообразни нови продукти, услуги и техники за производство, възникват голям набор от възможности за избор по какъв начин да бъде разработен изкуственият интелект. Съчетано с мащабното проникване на ИИ в обществото това прави особено важно да се оценят евентуалните недостатъци на тази технология.

Разходи от ИИ

Три са областите, в които използването на ИИ би могло да породи икономически и социални разходи, ако не бъде правилно насочвано. Аргументите, които ще представя, са теоретични, тъй като понастоящем липсват достатъчно емпирични доказателства, които да потвърдят значимостта им на практика. Целта на тази статия е да идентифицира потенциалните рискове, които да покажат какви да бъдат следващите стъпки при развитието на тази технология.
Тези три области са информацията, пазарът на труда и демокрацията.

При събирането и достъпа до информация съчетанието от търсене на технологии за ИИ и способностите им да обработват огромни количества информация за потребителите и гражданите води до няколко потенциални проблема. Те включват нарушаване на поверителността на личните данни - компании и платформи биха могли да събират данни за хората, което би им дало възможност да определят дискриминационни цени на базата на индивидуалната полезност, която формира потребителския излишък при всеки отделен потребител; или да нарушат поверителността при обработването и използването на техните данни.

Друг аспект е нечестната конкуренция - компаниите, които разполагат с повече данни биха могли да получат по-голямо предимство, което да им даде възможност да извлекат повече приходи от потребителите и ги освобождава от конкурентния натиск на пазарните цени с потенциално вредни ефекти. Възможно е въздействие върху поведението - данните и машинното обучение могат да дадат възможност на компаниите да идентифицират и експлоатират склонности и слабости, които самите потребители не осъзнават, че имат, и по този начин да намаляват полезността за тях, като същевременно изкривяват структурата на реализираните продукти на пазара.

ИИ ще повлияе върху пазара на труда. Още преди въвеждането на тази технология в Съединените щати (и вероятно в други развити икономики) са налице твърде големи инвестиции за намаляване на разходите за труд и забавяне на растежа на работните заплати. Тези усилия обаче биха могли да са прекалени по две причини. В стремежа за намаляване на разходите би могла да се понижи ефективността на производството, а работниците да загубят работните си места или да са принудени да приемат по-нископлатена работа.

ИИ би могъл да коригира тази тенденция като насърчи създаването на нови трудово-интензивни задачи или чрез осигуряване на възможности за работниците да проявяват по-голяма инициатива. Това обаче сякаш не се случва. Автоматизацията е типично средство за намаляване на разходите за труд. Множество настоящи начини за употреба на ИИ включват автоматизация на работата или използване на ИИ с цел подобряване на наблюдението на производителността на работниците и поддържането на ниски заплати, което подкрепя тезата, че всъщност чрез ИИ се засилват и без това прекомерните усилия за намаляване на разходите за труд.

В тази област са важни четири аспекта: автоматизация, структура на технологиите, липса на икономии от обхвата и наблюдение. Автоматизацията е ефективно средство за намаляване на разходите за труд. Тя е част от процеса на естествен растеж на една икономика, но освен това употребата є би могла да е прекомерна, когато не се отчита негативното є въздействие върху работниците. Структурата на технологиите задълбочава проблема с прекомерната автоматизация, когато фирмите са поставени пред избора да инвестират в автоматизация или да обучават работниците да изпълняват нови задачи.

По принцип използването на ИИ е свързано с очакването, че той ще изпълнява обичайни задачи и при този процес ще даде възможност на хората да се специализират в решаването на проблеми и творчески дейности. Взаимодействието между ИИ и хората обаче може постепенно да превърне последните в по-неспособни да вземат решения, тъй като все повече решения ще се оставят на машините, особено когато са налице икономии от обхвата при тези задачи. Освен това технологиите увеличават капацитета за наблюдение на производителността на работниците и са много привлекателни за фирмите, но същевременно биха могли да създадат нарастване на неефективността в обществото.

Изкуственият интелект влияе и върху общуването и демократичния процес като засилва различни политически и социални проблеми, свързани с общуването, убежденията и политиката, които предхождат използването на тази технология. Основното опасение е, че демократичната политика може да бъде затруднена или дори фундаментално опорочена под сянката на ИИ. Акцентът е върху социалните медии, които се използват за разпространение на фалшиви новини и за поляризиране на обществото. Освен това са налице проблеми с онлайн комуникациите и общуването между хората.

Друг важен аспект е проблемът “биг брадър”, тъй като ИИ увеличава способностите на правителствата да следят отблизо и да бележат несъгласните. Тези негативни ефекти от ИИ биха имали най-силно въздействие, ако попречат на демократичния диалог. Процесът на автоматизация може допълнително да навреди на демокрацията като направи работниците по-слаби и по-лесно заменими. В горните примери са идентифицирани някои потенциални разходи. За някои от твърденията все още липсват убедителни доказателства, които да дадат възможност да се прецени колко важни ще бъдат в действителност.

Тук не са обхванати множество опасения, изразени от експерти. Например - ИИ да се превърне в зъл суперинтелект, който да предизвика войни и насилие. Целта е да се избегнат твърдения, които биха изглеждали като продукт на фантастиката или конспиративните теории вместо на науката.
Въпреки това списъкът с механизми, чрез които ИИ би могъл да има негативни икономически, политически и социални ефекти, е твърде дълъг, което би могло да остави погрешното впечатление, че тази технология е обречена да има катастрофални последствия за обществото или че част от проблемите са създадени от самия ИИ. Нито едно от тези твърдения не е вярно.

Нито авторът е противник на тази технология. ИИ е много обещаваща платформа. С или без изкуствен интелект обществото има сериозни проблеми, свързани с властта на корпорациите, автоматизацията, трудовите отношения, поляризацията и демокрацията. ИИ влошава тези проблеми, тъй като е висока технология, приложима в множество производствени дейности и области, което допълнително подсилва способността є да задълбочава съществуващите разделения.

Тези характеристики правят потенциалните негативни ефекти от ИИ трудни за прогнозиране. Това е дори по-голямо предизвикателство отколкото при други технологии и платформи, защото са налице множество направления с твърде различни последствия, в които ИИ може да се развие. Това прави още по-важна оценката на разходите, които биха могли да възникнат. Освен това е жизненоважно да се обмисли посоката на развитие на тази технология. Понастоящем изглежда, че голяма част от тези разходи биха могли да бъдат избегнати. Понасянето на последствията би било резултат от направения избор и посоката на изследванията, възприети от изследователите и от технологичните компании. Другата причина би била липсата на адекватни регулации за ограничаване на престъпната употреба и за пренасочване на изследванията от нея.

Последното е особено важно - както при други технологии и при ИИ посоката на изследванията би имала сериозни разпределителни последствия за властта, политиката и обществения статус и е възможно нерегулираните такива дейности да доведат до неоптимален избор, особено когато понастоящем основните решения относно бъдещето на ИИ се вземат от много малка група от изпълнителни директори и инженери от няколко компании, които естествено са водени от собствените си интереси.