Правителство, с проф. Габровски начело, е най-доброто, което сега можем да си пожелаем

Сега е моментът да се затвори завинаги страницата на раздора

За всеобща, а и за моя изненада  партията „Герб“ напоследък е помъдряла и за върховите постове в държавата номинира не  учили-недоучили тарикати и партийни функционери със слугински манталитет, а елитни професори, безспорни в своята професионална кариера, отгледани и възпитани в достойни фамилии в дух на патриотизъм  и социална толерантност. Това  е твърде сериозна промяна не само в техния стил, а и в стила на държавното ни управление, която ние като народ и интелигенция трябва да подкрепим.

Защо – защото ако сега не се променят стила и методите на управление, няма как да очакваме добро бъдеще за обществото ни, нито в близките, нито в по-далечни времена. Враговете на нашата държавност отдавна ни дебнат да сбъркаме и се надяват пак да го направим, за да ни бутнат успешно в пропастта, от която няма излизане. Времената сега са подобни на тези, преди завладяването ни от турците, когато някои боляри са играели в съглашателство със завоевателите, които пък после съвсем предвидливо са ги избили, заедно с целите им фамилии, знаейки от опит, че предателството  е професия. Политиците, които тъчат на два стана трябва да  проумеят какво ги чака и тях самите, ако не се вразумят навреме.

Какво на практика се стремят да постигнат  лобистите на вредни за държавата ни интереси? Да сме вечно в раздор и хаос, та задкулисните играчи да продължат да си ловят риба в мътната вода? Президентът и Премиерът на страната, който и да е той, да не си говорят помежду си, за да няма добра коооринация на върха  и заинтересовани фактори (XYZ...) да успеят да я тласнат по надолнището към пропастта? Някой умишлено  насъсква хората по върховете на държавата ни един срещу друг с такава цел и трябва да стане ясно на всинца ни кой е този „някой“. Това е опасна, твърде опасна ситуация, която трябва да бъде загърбена успешно, защото е недопустимо държавното управление да става заложник на нечии партийни и лични амбиции и интереси. Трябва да се знае, че президентът и премиерът на една държава, независимо от личните си симпатии и антипатии, са длъжни да си говорят възпитано и да обсъждат помежду  си официално и неофициално проблемите на държавата. Това е отговорното държавническо поведение и то трябва да надделее.

Ние, гражданите, които сме гласували за партии с различни идеологии, не се нападаме и обиждаме взаимно, а възпитано и аргументирано обсъждаме по между си и доказваме тезите си. Същото очакваме и от тъй наречените „народни представители“, които съгласно действащата Конституция (чл. 67, ал. I) представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Те официално са положили клетва „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“ (чл. 76, ал. II), затова ако гласуват в полза на партийните си и в ущърб на народните интереси, те не само нарушават Конституцията, но и стават клетвопрестъпници. Нека не забравят това.

Сега е моментът да се затвори завинаги страницата на раздора, самолюбието и високомерното перчене на назначените за партийни лидери самозванци, които нека от сега си знаят – никога вече няма да бъдат избрани от народа, ако не се вразумят и не гласуват за предлаганото крайно необходимо за страната ни обединително и омиротворително правителство. Никакви машинации и манипулации чрез машини и хартия няма да им помогнат, защото гневът срещу тях вече клокочи като  набиращ подземно енергия вулкан.
Време е вече интелигенцията да събуе тредафорите си и да нагази в калта, за да  се издърпа  с колективни усилия националния автобус, който онзи „някой“ умишлено е вкарал в тресавището, докато тя е съзерцавала смартфона си или се е вдъхновявала от някое възвишено изкуство. Добре е да знае, че ако не го направи навреме и тя самата ще потъне в тресавището или ще излети в пропаста. Точно това е осъзнал вероятно проф. Николай Габровски и е поел отговорността да даде пример какво трябва се прави и направи.

В публичното пространство се  появяват съмнения, дали един професор по неврохирургия ще може да управлява успешно държавата. Надали в сегашната кризисна ситуация, в която оперативната намеса е видимо наложителна, има друга по-подходяща професия именно от тази, защото нервната система на индивидуалното тяло съответства на управленската система на обществото и който познава добре нея, по аналогия ще се ориентира  добре и в системата за управление на обществото. Точната диагностика на проблемите и успешното им отстраняване чрез хирургическа намеса пък са върхът на майсторството както в медицината, така и в общественото управление. Ключово качество на всеки добър хирург е способността да предвижда последиците от всяко свое действие, а това е крайно необходимо качество за всеки министър-председател. Е, колкото по-сложна и рискова е една операция, толкова повече знания, време и усилия изисква, затова не може да бъде евтин такъв труд. От значение е обаче крайният положителен резултат за пациента, без налагащи се повторни операции.
Силно притеснителен е и факта, че сегашните партии, под влияние на медии и политолози, се притесняват повече да не загубят радикалните си гласоподаватели, отколкото умерените си привърженици, които са значително повече и вече не поддържат конфронтационното поведение, а биха предпочели полезно за обществото и държавата омиротворяване  и сътрудничество между партиите, както за съставяне на широкоформатно правителство, така и за решаване на неотложните проблеми. Това налага самите партии да преосмислят поведението си и да проумеят, че въобще няма шанс за добро бъдеще с втория или третия мандати и това е видимо за всички.

На следващите избори почти никой от гласувалите за сегашните „народни избраници“ няма въобще да отиде  до урните, защото  на всички вече ясно, че гласуването за подбрани на тъмно персони по партийни листи не е същински избор и не отразява народната воля.  Това се чува от всички страни и означава че избирателната активност ще падне под 20 % и политическата система ще се делегитимира. И ще стане още по трудно.

Сега е моментът да се изрине тинята и да се отприщи  пътя към доброто бъдеще на България, и  не бива да се допусне да бъде пропуснат.