Българите винаги са ценили много повече духовните си водачи от политическите лидери

Те са хората, които знаят какво трябва на България и са майстори на словото

Парадоксално е, но е факт: едни от най-значимите политически начинания на българската нация в новото време, като правило имат за свои родоначалник не професионален политик, а виден представител на духовния ни елит! Примерите са добре извести. Когато в Европа потръгна процесът свързан с прерастването на народностите в нации, хилендарският монах Паисий формулира политическата доктрина за развитието на българската нация през Възраждането. През 1845 година архимандрит Неофит Бозвели връчи на султана в Истанбул първата легална програма, с искания за политически реформи в полза и на българския народ. В края на 60-те години на ХIХ век,  писателят Любен Каравелов, поетът Христо Ботев и дякон Васил Иванов Кунчев и разработиха идеологията на представително демократичната държавност, която да се изгради след освобождението на България.

Владиците начело с Иларион Макриополски водиха тежката борба, за издаване на фермана за Екзархията от 28 февруари 1870 година, с който българите бяха признати официално за отделна нация в границите на Османската империя. Екзарх Антим I ръководи успешно Учредителното събрание във Велико Търново, което прие демократичната Търновска конституция. Писателят и мемоарист Захари Стоянов възглави ТБЦРК в Пловдив, който извърши Съединението на 6 септември 1885 година. И т.н., и т.н.

Тази реалност не е случайност. По своя произход духовният елит на българската нация в новото време произхожда от народа. Той познава добре неговото положение и готовността на българите да подкрепят новото и полезното. Освен това, през Възраждането българският духовен елит се формира и в една мултикултурна среда в границите на Османската империя. Там той имаше възможност да се учи и заимства и от чуждия опит - на гърци, сърби, арменци и др. А когато се формираха по-заможните фамилии и техните синове завършиха университети в Русия и Западна Европа, тази съставка на националното тяло разполагаше вече и със знания, за развитието на света. В резултат българският духовен елит беше в състояние да дефинира и актуалните задачи на деня за своето, собствено общество, през отделните фази от неговата еволюция. Така в новата историята на нашия народ се заложи една изключително полезна традиция: духовният елит да играе ролята и на политически предтеча, за най-значимите начинания на нацията, при търсенето на разумни решения, за най-актуалните проблеми, на всеки нов етап от развитието на обществото. Затова, българите винаги са ценили много повече духовните си водачи от политическите лидери. Доказателството - когато през октомври 1919 година в София стават известни клаузите на Ньойският договор за мир, населението на София се стича не около Парламента или Министерския съвет, а пред дома на народния поет Иван Вазов. Българите искат да чуят от него - великият духовен водач на своя народ, че злото рано или късно ще се поправи. Но затова, по съвета на Вазов, е необходимо да се обединят народните сили и енергия в едно неразривно цяло, което да се бори в името на по-доброто бъдеще.

След Освобождението в България възникна „политическата класа“ – хората живеещи от и за властта. Тя изтласка духовният елит главно в зоната на народното образование и културата и го лиши от възможност да влияе върху политиката. Поради това „политиците“ донесоха две непоправими национални катастрофи. 

През епохата на социализма комунистическата партия превърна водещите представители на духовния елит в част от еднопартийната политическа система, което обезсили доста резултатите от неговата дейност. През периода на прехода към „демокрация“, от края на ХХ век обаче, ролята на духовният елит на нашата нация намаля до безпрецедентно равнище. Причините за това са обективни: във време, когато разграбването на националното богатство е „върховна цел“ в едно общество, никой не мисли за духовност и морални ценности; когато средствата отделяни от бюджета за култура, наука и изкуство са около санитарния минимум, за оцеляването на творящите ги институции – духовният елит линее. И най-важното: през преходния период към „демокрация“, „политическият елит“ в България набъбна до безпрецедентни измерения! За пръв път възникнаха 300 политически партии. Всяка от тях разполага със свои „лидери“. А тази прослойка, за да оцелява на политическата сцена направи всичко, което е възможно, за да се отстрани през последните 30 години духовният елит от големите народни начинания. Там се разпорежда, там чертае прогнози, провежда избори и обещава сияйно бъдеще – безпрецедентно разпарчетосания български политически елит!

Да! НО! Резултатите от неговото всесилие и всеприсъствие се оказаха повече от плачевни. Особено през 2021 година, когато се формира трети по ред парламент с безпрецедентна вътрешно фракционна и идейна сложност. Създаването на трайно правителство отново е проблем. Това е основната причина, която налага духовният елит на нашата нация днес да излезе напред. Защото, въпреки игнорирането им, ние имаме уважавани и достойни представители на българската литература, науката, правото, лекарското съсловие, изобразителното изкуство, създателите на медиите, киното и театъра. Те са хората, които знаят какво трябва на България и са майстори на словото, можещи да го изрекат най-впечатляващо. Какво пречи, при формирането на новото правителство, те да се обединят временно в един Комитет „Единение“. Той да формулира със силата на разтърсващата словесност, необоримостта на научните аргументи и въздействащата мощ на изкуството, една програма от национални приоритети. Тя да се напише в текст по нов начин, който не е в стилистичните възможности на политиците. Така както навремето Паисий, Бозвелията, Каравелов, Ботев и Захари Стоянов, формулираха в своите писания неотложните задачи пред своя народ. По техния си - уникален начин, нетърпящ нито възражения, нито корекции в стила и аргументацията, и народът ни ги  подкрепи. Така и днешните духовни водачи на българите, като обединят силите си първо, да дадат пример за национално единение. След това да очертаят фундамента на тази нова политика, която само те – високо образованите, знаещите истината, духовно богатите и несравнимите майстори на словото, могат да изрекат като народни задачи. В резултат да се роди един “Манифест“, достоен да остане като златна страница  в нашата история. Пък да видим след това, „политиците“, които влязоха в третото по ред Народно събрание за една календарна година, дали ще намерят аргументи, кураж и самочувствие да отрекат онова, което духовните водачи на нацията са изрекли като задачи на настоящето.

Защото, въпреки безпрецедентният баласт, който се натрупа в редовете на политическите партии, в тях се виждат и читави хора. Те имат и съзнание за дълг, и представа за ролята и възможностите на политиката, и желание да свършат нещо добро в сградата на Парламента. Но им липсват обединителен пример и влиятелен авторитет, на който трудно се отказва. Примерно като многовековната монархия! Затова, ако на обществената сцена излезе в своя величествен ръст -  обединен, духовният елит на нашата нация, и той изрече народните задачи днес, резултатите в близко бъдеще могат да са много. Духовният елит ще възроди традицията за тясна свързаност с политическата съдба на народа, а и партиите, и нацията ще получат стимул за единение. От това всички в България ще спечелят.

Дано духовният ни елит предприеме тази не рискова, но високо благодарна инициатива. Народът ще я оцени по достойнство – в това не бива да има никакво съмнение. Въпросът сега е: кой ще отправи пръв обединителният призив!