Белград и Прищина сключиха споразумение с цел да не се повторят събитията от 1 август тази година

Много условности и задължителни изрични уточнения поставят под съмнение ефикасността на договореното

Хич не ми се ще да започвам заядливо към всички онези, които след събитията от 1 август в северната част на Косово взеха да бият тревога, че е възможен въоръжен конфликт между Белград и Прищина. До толкова високи градуси на отношенията между двете държави било докарало напрежението, което възникна, когато Прищина се опита да сложи ред в личните документи, с които се влиза или излиза от Косово в Сърбия и обратно. Пък и контекстът, нали, войната в Украйна, апетитите на Русия към тази част на Балканите, това, онова. Война, която скоро ще почне на една ръка разстояние от България. Как да не се разтревожиш?

Но ето че двете страни все пак се договориха - само за едно от нещата, разбира се, но достатъчно, за да видим, че може и по друг начин. Президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Косово Албин Курти с посредничеството на ЕС се споразумяха за процедурата при преминаването на общата граница, признавайки валидността на личните документи на двете държави. Но толкова много условности, недоизказаности и задължителни вербални уточнения съпътстваха договореността, че човек наистина си поставя въпроса за това колко ефективно ще бъде нейното изпълнение. 

Първото уточнение. Курти под път и над път повтаря една позната от неговия политически речник мантра, че всичко, което ръководеното от него правителство прави, е основано на реципрочността във връзките и диалога с Белград. Принципът, на който младият косовски премиер се основава, е наистина универсален и един от най-съществените в международните отношения. Само че когато другата страна е Сърбия начело с нейния автократичен лидер Вучич, няма никаква гаранция, че реципрочността ще се спазва. Този аргумент на Прищина не проработи на 1 август, когато започна изпълнението на решението на правителството на Курти. То бе взето достатъчно време преди това, за да бъде ясно на всеки, че аргументи като не знаехме, не сме чули, няма да вървят. Но видяхме какво се случи. Последва среднощен разговор на Курти с американския посланик в Прищина и стартът бе пренасрочен за 1 септември. Един месец пауза, в която задължително трябваше да бъдат потърсени политически решения. За чест на Европейската комисия нейното посредничество се намеси, за да могат сега пък някои вечни скептици за ефикасността на външната политика на ЕС да кажат: „Е, и те да свършат нещо“.

Но това не намали напрежението и очакването за повторение на августовската криза около граничните пунктове на север в Косово. Пък и Курти взе, че в интервю за германския „Ди Велт“ се хвърли да анализира военните ресурси на съседна Сърбия, която, представете си, имала 48 военни бази по границата с Косово. Но пък това дало повод на властите в Прищина да предприемат съответните мерки, с които да отговорят на евентуалното нападение от Белград. Бюджетът за отбрана бил увеличен с 52%, докато съставът на Косовските сили за сигурност вече е фиксиран на 5000 души плюс още 3000 резервен състав. Толкова, колкото бяха предварително планирани и лимитирани като бройка. Но понеже според Курти това все още не е достатъчно поради тясното военно сътрудничество между Сърбия и Русия, било нужно броят на силите на НАТО в състава на КФОР да бъде увеличени. 

Далеч преди интервюто на Курти и с оглед на това да не се повтаря кризата около 1 август, още в средата на месеца към северните части на Косово и около граничните пунктове със Сърбия присъствието на силите на мироопазващия контингент там бе увеличено. Идеята е да не се оказват кейфорци в конфликта пост фактум, както стана около 1 август, а да действат превантивно, та белким с присъствието си с пълно въоръжение да охладят намеренията на местните сърби в Косово отново да паркират самосвалите напреко на основните пътни артерии. 

Другата условност е свързана с определението на характера на преговорите, които Вучич и Курти водиха в средата на месеца в Брюксел. Двамата бяха там на 18 август по покана на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. Всеки от участниците твърдеше упорито, че тази среща, първа от година насам между Вучич и Курти, не е част от процеса на преговорите между двете страни за нормализация на отношенията, а е по-скоро работен ад хок вариант, наложен от ситуацията. Но срещата даде да се разбере, че привикването на Вучич и Курти е израз на необходимостта да се намерят практически решения за преодоляване на положението около граничните пунктове.

Това намекна и Вучич в своето изявление - постигнатите договорености са от чисто практични причини, за да гарантират свободата на движение. Така от 1 септември косовските граждани ще могат да влизат в Сърбия и да се връщат обратно със своите лични документи. А сърбите също ще могат да влизат и излизат от Косово само със своите лични документи. Просто решение, което от сегашна гледна точка може само да предизвика учудване, че е било използвано като мотив за вдигане на напрежението.  

Просто, просто, колко да е просто, след като се наложи Вучич изрично да уточнява (още едно задължително уточнение!), че това, че косовските граждани ще могат да влизат в неговата страна с издадени от Прищина лични документи в никакъв случай не означава, че Белград признава независимостта на някогашната сръбска провинция, сега суверенна държава. Приемането на косовските лични документи от сръбската страна беше и притеснението на Белград, че би могло да се изтълкува като някаква форма или начален етап на признаване на институциите в Прищина, а чрез тях и на независимостта на Косово.

Както стана ясно от изявленията на участниците, този въпрос не е бил разглеждан в Брюксел, защото е тема на основния процес на преговорите за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, които се водят с посредничеството на ЕС, но и с внимателната подкрепа от страна на Вашингтон. 

И още една условност към досегашните. В този малък, нека го наречем граничен, „пакет“ от проблеми решение на бе намерено за това ще се сменят ли регистрационните табели на колите на сърбите, живеещи в Косово. Тези номера носят знаците, които сръбската държава е поставила преди време, което косовските власти отдавна не искат да приемат и настояват тези автомобили вече да носят местни регистрационни табели. Но очевидно засега решение няма да има, което пък дава основание да се приеме, че и двете преговарящи страни са предпочели да хванат въжето от по-тънката страна като са оставили по-дебелата за други времена. От по-простото към по-сложното, дето се казва. Или стъпка по стъпка, както ви хареса.

Ще го кажа така: отношенията между Белград и Прищина са от такъв характер, че е съвсем логично да са терен за напрежение от ниска интензивност. Циклично избухват кризи, но до определен предел, не повече. Колкото на някои многознайковци да им се привидят военни сблъсъци и въоръжен конфликт, с който да разтревожат хората у нас. Но пък след всяка подобна криза идва и някакво прагматично решение. Което е добре и е част от играта, която Вучич води така, че при всяко добро решение да има следващ повод да предизвика криза. Не е ли така?