Географията на българската поезия се разширява с още една поетеса, която живее и твори зад граница. Марина Бартоломеус е българка, но от 35 години живее в Берлин. Тя е от високо интелигентните автори, посветили живота си на преподавателска дейност в чужбина, но запазили жив родния език и пиетета си към българското като природа, етнос, бит и самочувствие. Затова и насища творчеството си с носталгични интонации, акварелни щрихи от великолепието на родната земя, интимни реминисценции от младостта си и метафорични картини отвъд дъгата-измамница, в която се проектира цялата духовна вселена на българина. 

Дебютирала в българската литература през 80-те години с монографичното издание „Владимир Мусаков – преводач на немска литература” (изд. „Народна култура”), днес Марина Бартоломеус се завръща сред писателската общност у нас с първа стихосбирка, озаглавена „Звездица” (изд. „Захарий Стоянов”, 2022). Луксозното томче включва творби, писани през три десетилетия, което създава една стилова еклектичност и в  динамичен контекст маркира разнообразни теми, проблеми, инвенции: от дома като сакрален топос, през животрептящите проблеми в света и колизиите в социалния климат у нас, до изплъзващия се микрокосмос на любовта и раздялата, за които поетесата намира най-съкровените думи.

Премиерата на книгата се състоя на 8 април 2022 г. в галерия-книжарница „София-прес”, а събитието се водеше от член-кор. Иван Гранитски – редактор и автор на предговор в изданието, който очерта три основни направления в поетическите внушения: „Първото е едно нежно, органично чувство на любов, състрадание, милосърдие, другарство, топлината в семейството... Второто е социалният аспект: тук виждаме гняв, сарказъм, ярост, извиращи от драматични ситуации в отечеството. Поетесата, макар че живее далече, обича София и страда със своя град. Третият пласт е заключен в

интерпретацията за смисъла на живота, за пътищата на мислещата душа...”.
В последвалия авторски рецитал Марина Бартоломеус прочете над 15 стихотворения от различните цикли и тематични кръгове в книгата, като благодари на художника Пламен Вълчев и дизайнера Димитър Димитров. „Стиховете в „Звездица” правят Марина Бартоломеус една от интересните съвременни авторки” – заключи Иван Гранитски.

Из „Звездица”

Марина Бартоломеус

Стъпки в снега

И крачим пак без път
през заснеженото поле.
Но странно някак си,
извърнем ли назад лице,
следи от стъпките останали са само две... 

Защо ли? Ясно е: във миговете тежки
единият другия е носил на ръце...