Връщането на хартиените бюлетини е крачка напред в европейското ни развитие - сбогом, Венецуела

Снимка: Архив

 След промяната в Изборния кодекс машините стават практически излишни. С милионите, които бяха похарчени за закупуването им можеха да се подкрепят предколедно младите новобрачни семейства. Така дълги години по улици и дворове събираха прахоляк "Москвичи" и "Лади", докато лека полека отидоха за скраб. Такава е съдбата на машините. Остаряват. Стават ненужни. Идва новата машинария и замества старата. Колко машини например от XVIII или XIX век ползваме днес? А старите книги и ръкописи ги има във всяка библиотека и дори в домовете ни, нали? Разбира се, който иска може и да гласува машинно. Но трябва да е наясно, че със сигурност гласът му ще литне неизвестно накъде. Гласуваш за една партия, а гласът ти пълни кошницата на някоя друга. И така излиза, че си будала. Освен ако от партийната централа не са те светнали, че именно  "ние държим кода".  

Всъщност след много дни на препирни в парламента всичко това се изясни. А при хартията всичко е ясно синьо на бяло. Слагаш кръстче с химикалката и то остава за вечността. И никъде другаде не отива. Твое си е. За твоята партия. Попълва комисията протокола също с химикалката, десетина чифта очи зяпат и контролират.  

Така са разсъждавали в държавите от Европейския съюз и макар някои от тях да са несъмнено по-напреднали от нас технически, при гласуване се доверяват единствено на традицията, т.е. на хартията. Защото за истинските европейци традицията е ценност. Непреходна ценност. Но ние, българите, не ценим традицията - нито европейската, нито родната. Ние дори не си знаем историята, своята. И е логично да не разбираме и гласът на настоящето. Този български феномен е обяснил още Алеко Константинов: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам." Естествено, че и днес "не сме дотам", след като дотътрихме чак от другия край на света, от далечна Венецуела, спорните и изхвърлени от истинските европейци машини.

Добро дело свърши Народното събрание като възстанови възможността да гласуваме като европейци. Това е крачка напред в развитието ни. Крачка към истинската Европа. И нека предколедно Венецуела остане един мил спомен.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02q2F6MpkgodPBeAmohzJR3W5tAHKg1V89rMHTE3741dMzhZ1YUfqAjsg6LRhmzWopl&id=100002064935050
Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари