В богатите страни заради пандемията

Най-засегнати са самостоятелно наетите лица или работници на временни договори

В риск са помощите за по-слабо развитите икономики

Когато пандемията миналата година принуждава Мариасунта Сечия и съпруга й Родолфо да напуснат работата си, за тях става трудно да плащат за храна, наем и сметки. Не след дълго всички пари свършиха, казва 36-годишната Секия, която е работила като чистачка в хотел в Милано. Съпругът ѝ е продавал плодове на пазара. „Когато децата ни отваряха хладилника и дори не можеха да намерят бутилка вода... това беше доста шокиращо за тях, никога досега не бяха изпитвали глад в живота си“, допълва тя.

Семейството ѝ не е единственото от развита богата страна, което изпада в подобно положение. В цяла Европа и Северна Америка броят на хората, които гладуват, се е увеличил за първи път, откакто ООН започна да събира данни през 2014 г. Почти 9% от хората са били умерено или силно хранително несигурни през 2020 г. в сравнение със 7,7% през предходната година.

Числата са по-благоприятни в сравнение с по-малко богатите икономики. Въпреки това много уязвими хора в богатите страни са силно засегнати от икономическото въздействие на Covid-19, казва Ариф Хюсеин, главен икономист в Световната програма на ООН за прехраната. „Дори в развитите страни има хора, които не са задължително в схемите за предпазна мрежа. Те са страдали и страдат“, допълва той.

Това са самостоятелно наети лица или работници на временни договори, които често не са обхванати от осигурителни схеми за обезщетения за безработица и болест, както и всички, които работят в неформалната икономика.

В Италия броят на хората, живеещи в бедност, е скочил с 22% през 2020 г. в сравнение с 2019 г. до 5,6 млн. души, т.е. 1 от всеки 10 италианци, според националната статистика. Ролята на неправителствени групи, благотворителни организации и хранителни банки нарасна по време на пандемията, казва Лорънс Хадад, изпълнителен директор на Глобалния алианс за подобрено хранене.

 „Понякога човек има впечатлението, че бедността не съществува в по-развитите страни, но тя си е там“, казва Изабела Катапано, генерален директор на Albero della Vita. „По време на пандемията ситуацията се влоши изведнъж и много хора останаха без нищо“, допълва тя. По-специално хората, които са работили в неформалната икономика на Италия, са „най-крехки“, казва тя, „оставени извън защитната мрежа на държавата“.

В САЩ хранителните банки обслужват с 55% повече хора, отколкото преди пандемията, според Feeding America, която управлява национална мрежа от хранителни банки. Според организацията 45 млн. души са имали продоволствена несигурност миналата година. Въпреки че броят им е по-нисък, отколкото след финансовата криза през 2008 г., когато хранителната несигурност засегна 50 млн. души, инфлацията в цените на храните става все по-тревожна, коментира Крейг Гундерсен, професор по селскостопанска и потребителска икономика в Университета на Илинойс.

„Аз съм по-загрижен какво се случва след Covid, отколкото по време на Covid. Всички тези пакети стимули водят до инфлация, което ще доведе до по-високи цени на храните. Винаги, когато инфлацията се покачи, има огромна тежест за уязвимите домакинства“, казва той. Производствените цени на храните се повишават с най-бърз темп от 2008 г. насам и това би изиграло по-силна роля в стимулирането на основната инфлация, отколкото в миналото, коментира Кристиан Богманс, икономист от МВФ. Той и колегите му очакват цените на храните за потребителите в богатите страни да се повишат средно с 4,5 процентни пункта до края на 2022 г. ЕС и САЩ може да се сблъскат с допълнителен ценови натиск поради отслабената парична и фискална политика, предупреждава той.

Експертите по помощите се притесняват, че повишените нива на бедност и глад в богатите страни ще повлияят на способността им да предоставят помощ на по-бедните. Хюсеин от Световната програма за прехрана на ООН е загрижен, че колективната способност на света да отговори на глада и бедността намалява. „Нуждите се увеличават, но богатите страни имат по-малко ресурси за задоволяване на тези нужди“, казва той.