Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката през 2024 г.

У нас все още приемат в паралелки по специалности, с които само механично се запълват бройки, отчитат от ИПИ

Над 10 000 няма да се реализират според дипломата си

Всеки втори ученик, който завършва професионално образование у нас, няма да работи по специалността си. Това отчита Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката през 2024 г., разработен за трета поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от шест избрани сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Резултатите показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което са учили.

Индексът за тази година бележи 53,1 точки от максимум 100 т., като има спад в сравнение с 2023-а, когато е бил 53,6 точки, както и спрямо 2022-а, когато е достигал 54,8 точки. Той затвърждава тенденцията, че подготовката на кадри не съответства на търсенето и възможностите за реализация.

Професионално образование се предлага повсеместно на територията на страната - във всички 28 области и в над 80% от българските общини. Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички учащи, а ежегодно професионално образование завършват около 20 хиляди ученици или над 40% от всички в страната, отчитат от ИПИ.

През учебната 2023/2024 над 156 000 ученици се обучават в професионални направления, а техният брой се увеличава с всяка изминала година, сочат данните на МОН. Общо 2374 паралелки в гимназиите са заложени в план-приема за следващата учебна година, като от тях профилирани са 945 (39,80%), а 1429 са професионални (60,19% при зададена цел от 60,14%).

На този фон от ИПИ отбелязват, че основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда. Но у нас продължава обучението в специалности, които не се търсят от бизнеса. Данните показват голямата тежест в направления, с които на практика само се запълват места - от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности като селскостопански дисциплини, а от друга - в такива със сравнително ниски разходи за обучение като хотелиерството и ресторантьорството, отчита докладът.

Препоръките в него сочат, че силно специализираните предмети биха могли да се заместят от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, а обучението чрез работа още в училище ще повиши привлекателността на професионалното образование.

Регионите се представят различно

Добрич води заради селското стопанство, София изостава

Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката.  Източник ИПИ

През 2024 г. с най-висок резултат по отношение на професионалното образование и профила на икономиката е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче беше столицата.

В Добрич има най-високо съответствие на образованието и пазара на труда в областта в сферата на селското стопанство, разширен прием и заетост след това има и в сектора на хотелиерството и ресторантьорството. Същевременно съвпадение се наблюдава в сферата на транспорта, където обаче и учениците, и заетите в областта са сравнително малко.
Второто място за Сливен се дължи на високи прием и заетост в промишлеността.

София се наблюдава съответствието между учащи и наети в ИКТ, транспорта и в селското стопанство и преработващата индустрия. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и транспорта и съответно - най-ниски дялове в земеделието и индустрията.

С най-нисък резултат според индекса на ИПИ и тази година остават област Ловеч (31,2 т.), Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки).

Спрямо миналогодишното издание точно половината области повишават резултата си, а другата половина го намаляват. С най-голямо подобрение са областите Шумен, Велико Търново и Пазарджик.

План-прием

Раздуват заради стари техникуми

От всички лица с професионална квалификация 6% са заети в селското стопанство, докато приемът е 9% от общия. С това вероятно се цели по-скоро запълване на отдавна създадените аграрни техникуми в страната, сочи докладът на ИПИ.

“Преработваща промишленост” е с най-висок дял на заетите - 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности е 13% от целия. В “Строителство” 9% от заетите са с квалификация, докато в 30-те специалности учениците са едва 1500 ученика. В “Хотелиерство и ресторантьорство” се обучават 11%, при едва 5% заетост.

19% от целия прием за тази година е за ИКТ, като има 7000 места в 29 специалности.

Работодатели със стимули, но и длъжници

Бягат навън, взимат 2000 евро отгоре

“Няма грешка в образованието, а проблеми при работодателите и икономическата реалност в страната. Затова много младежи не работят по специалността си у нас или избират да се реализират зад граница, където дипломите им се приемат добре и им носят по-стабилни доходи, когато, освен документа за професията, покажат умения в практиката”. Така разсъждава директорът на Професионалната техническа гимназия “Цар Симеон Велики” в Търговище Николай Николов.

“Имаме ученици, които заминаха за чужбина без да са успели да се дипломират. Връщат се, държат приравнителни изпити, за да вземат диплома. Казват, че тя им носи разлика в заплатата в чужбина от около 2000 евро”, казва Николов. Специалностите в училището са адаптирани към нуждите на местните структуроопределящи фирми. Въведена е дуалната форма, има стипендии.

Бизнесът е длъжник на учениците ни, които завършват с добри специалности и придобити умения, е мнението на учители от професионални гимназии в Благоевград. В региона бизнесът наема хората на 4 часа, дава ниски заплати или пък наема по програми завършващите млади хора, и когато изтекат, ги оставят без работа.

В същото време предприемачите се оплакват не от подготовката на кадри, а от липсата на такива, а и тук завършващите младежи казват, че предпочитат да заминат навън, където плащат повече.

Шуменски директори: Обучение, което не е съобразено с бизнеса, няма смисъл

Обучение, което не е съобразено с потребностите на бизнеса, е без смисъл. През миналата година 60% от завършилите нашето училище са започнали работа по специалността, а 38% са продължили като студенти, като сред тях има и стипендианти на фирми. Останалите 2% от учениците са заминали в чужбина. Това каза пред “Труд news” Машка Крумова, директор на Професионалната гимназия на механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт “Христо Ботев” в Шумен.

Тази година ръководството е имало разговор с повече от 10 фирми от региона и на базата на това са формирани специалности. Три от тях са в дуална форма на обучение, така че учениците ще усвояват професия и в реална среда. Това са паралелките “Електротехник”, “Мехатроника”, “Техник по автоматизация”.

От Професионалната гимназия по селско стопанство в Шумен също обявиха, че за втора поредна година предлагат паралелка с две специалности, към която има много голям интерес. Тя е за обучение по “Растителна защита и агрохимия” и “Организация на туристически агенции”, каза директорът Живко Желязков.

От РУО-Шумен също потвърдиха, че план-приемът е съобразен с бизнеса в региона.

Мария Събева, директор на Професионалната гимназия по икономика и техника “Рачо Стоянов” в Дряново, пред “Труд news”: Единици избират кариера по специалността

Професионалната гимназия по икономика и техника “Рачо Стоянов” в Дряново от години има много добри взаимоотношения и поддържа контакти с бизнеса, с Бюрото по труда, с Кариерния център в Габрово, както и с висшите учебни заведения като целта е добрата професионална реализация на нашите ученици. Това заяви пред “Труд news” директорът на ПГИТ Мария Събева.

Тя сподели, че част от учениците за съжаление няма да продължат да се развиват и да работят по тази специалност, по която се обучават в гимназията в Дряново. “Единици са тези, които избират да надграждат в инженерни специалности”.

Учениците от 11. и 12. клас, които завършват специалност “Машини и системи с ЦПУ” - дуална форма на обучение, работят във фирми и някои останаха на работа там”, разказа Мария Събева.

“Двама от тях ще останат на работа в съответните фирми, но са и приети за студенти в Технически университет-Габрово и Технически университет-Варна. Над 50% от възпитаниците на гимназията от “Организация на туризма и свободното време” също кандидатстват и част от тях вече са приети в различни университети”, посочва Мария Събева.

Даниела Симеонова, директор на Професионална гимназия по архитектура и строителство “Кольо Фичето” в Бургас, пред “Труд news”: Трябва да има стипендии и опит преди големите заплати

В строителството отново има нужда от млади хора, тъй като застаряващ е екипът, който ръководи строителните обекти. Ние имаме учебни практики на обектите, които са много полезни. Една част от нашите ученици започват директно работа там, за да се учат, да поемат от опита и да натрупат практически познания, но по-голямата част искат да учат висше образование. След което те отново поемат в строителството. Разбира се, работодателите трябва да преценят какво трябва да е предлаганото заплащане и условия, така че да ги задържат. Трябва да имат стимули, например стипендии - нещо, което винаги съм предлагала, след което да остават да работят.

Но общата визия е, че за съжаление, нашите младежи не са научени да работят. Още с израстването им трябва да се научат. Сега преподавателите правим кариерни центрове, но младите не са научени на работа и отговорности, а в същото време искат много средства за своя труд, без да имат достатъчно опит. Това съм го чувала от работодателите: “Много пари ни искат младите, но нямат опитност”.