78% от българите трудно свързват двата края на семейния бюджет

Голяма част от хората в страната имат затруднения при покриване на всекидневните разходи, показва анкета на Националния статистически институт. Най-често под всекидневни разходи хората разбират парите, които дават за  храна, лекарства, транспорт, битови сметки, необходимите дрехи и малки текущи ремонти в дома, без да включват покупката на по-скъпи домакински уреди, разходите за пътувания и много други.

 През третото тримесечие на 2022 г., както и през предходните две тримесечия, делът на хората, които изпитват затруднения да покриват всекидневните си разходи, е много висок - около 78%. В тази група попадат хората, които на въпроса “Как бихте преценили, че свързвате “двата края”, т. е. можете да покривате всекидневните си разходи?” са отговорили “много трудно”, “трудно” и “с известни затруднения”.

Всеки десети, или 10,8% от анкетираните, са посочили, че “много трудно” свързват “двата края” на семейния бюджет. 28,3% определят покриването на всекидневните разходи като трудно, а известни затруднения изпитват още 38,5% от хората в страната. Анкетата на НСИ е направена сред 5719 души на възраст 16 и повече години от 3053 домакинства.

Целта е да се проследят промените в условията на живот на домакинствата. Всеки анкетиран сам дава оценка за финансовото си състояние.

Конкретно на въпроса “през предходното тримесечие Вашето домакинство имало ли е затруднения при плащане навреме на заем, наем или жилищни разходи?” 11 на сто от анкетираните са отговорили утвърдително.

В сравнение с предходните тримесечия съвсем малко намалява делът на хората, които се справят много трудно, за сметка на увеличение на хората, които изпитват известни затруднения при покриване на всекидневните разходи. Относително лесно могат да покрият всекидневните си разходи само 18,1% от хората, а едва 4,3% не изпитват никакви затруднения.

През третото тримесечие на 2022 г., за 67,3% от хората в страната доходът на домакинството им е останал без промяна през последните 12 месеца, показва анкетата на НСИ. Този дял намалява с повече от 5 процентни пункта спрямо предходните две тримесечия, но все още е значителен, коментират от националната статистика.

Увеличение на доходите през последните 12 месеца са посочили 27,9% от хората, което е с 8,7 процентни пункта повече в сравнение с второ тримесечие и с 9,4 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., когато увеличение на доходите са имали само 18,5% от хората. Съществена роля за тези резултати от анкетата има увеличението на пенсиите, което беше направено от 1 юли, тоест влезе в сила в началото на третото тримесечие. Основните причини за вдигане на доходите и през трите последни тримесечия са увеличение на пенсиите, социалните помощи и индексиране на заплатите, коментират от НСИ.

Средната заплата за страната за година е нараснала с 15,8%, показват последните данни на НСИ към края на септември. Това, че доходите в семействата на 67,3% от хората са останали без промяна показва, че увеличения на заплатите е имало само в някои сектори на икономиката, както и че заплатите на малка част от хората са нараснали значително, докато при повечето хора няма промяна на възнагражденията. Намаление на доходите за последните 12 месеца са посочили 4,8% от анкетираните.

Пенсионерите дават по-ниски оценки

Мъжете са по-доволни от живота от жените

Най-нещастни сме сред жителите на ЕС

Мъжете са малко по-доволни от живота си от жените, но като цяло сме най-нещастните в ЕС. По ниво на доходите също сме на последно място.

Мъжете са малко по-удовлетворени от живота си от жените, показва анкетата на НСИ. Всеки анкетиран е трябвало да оцени живота си по скалата от 0 до 10. Оказва се, че мъжете оценяват живота си средно с 6,15, а жените дават оценка 6. Резултатите между отговорите на мъжете и жените в страната са много близки.

Неотдавна бяха публикувани и данни на Евростат, които показваха, че хората в България са най-нещастни от живота си. Основната причина за това са ниските доходи в страната.

Това се потвърждава и от новите данни на НСИ. Според тях заможните хора дават двойно по-високи оценки за удовлетвореност от финансовото положение на домакинството им. Хората в групата на 20-те процента с най-високи доходи дават оценка 6,05 за финансовото положение на домакинството им, докато хората в групата на 20-те процента с най-ниски доходи дават оценка 3,08 за финансовото си състояние.

Любопитно е, че в България дори работещите хора не дават добра оценка за финансовото си положение. Средната оценка, която дават работещите за финансите си е 5,06, което е точно по средата по скалата от 0 до 10. Причината за това е, че в страната е голям делът на работещите бедни, тоест на хората, които работят, получават доходи, но парите им не стигат за покриване на основните им потребности, като например да плащат за отопление и да осигурят образование на децата си.
Пенсионерите дават по-ниски оценки за финансовото си положение от работещите - средно 4,54, а безработните оценяват финансите си още по-ниско - средно с 3,54.

Токът за фирмите ще бъде по-евтин през 2023 г.

Работодатели призоваха за сваляне на цените

Благодарят на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и “Възраждане”

Фирмите да понижат цените, призоваха представители на работодателските организации.

Работодателските организации в страната призоваха фирмите да спрат да вдигат цените и дори да ги намалят. Повод за това е решението на парламента токът за бизнеса през 2023 г. да бъде по-евтин.

Призовавам всички вносители и производители да калкулират стабилните цени на тока в посока надолу на цените си, защото всички сме в една лодка, заяви Добри Митрев, председател на БСК, както и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Призовавам бизнесът да намали и върне цените, заяви и председателят на АИКБ Васил Велев. “Това усилие трябва да направи цялото общество, за да постигнем целта за влизане в еврозоната в началото на 2024 г. Трябва да направим усилия да върнем инфлацията в граници, така че да отговорим на изискванията за еврозоната”, допълни той.

Връщането на цените надолу е възможно благодарение на решение на парламента, с което всички небитови потребители ще ползват по-евтин ток през 2023 г. В момента фирмите получават компенсации в размер на 100% от цената на тока над прага от 250 лв. за мегаватчас плюс разходите за доставка. От началото на следващата година компенсации на фирмите ще дават за цените на тока над 200 лв. за мегаватчас. Това е понижение с около 25%. Представителите на работодателските организации специално благодариха за това решение на парламента на депутатите от ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и “Възраждане”.

Това че през втората половина на 2021 г., когато цените на тока тръгнаха нагоре, компенсациите за бизнеса бяха забавени и бяха в недостатъчен размер, е основната причина за високата инфлация в страната, обясниха работодателите. Тогава на власт беше правителството на Кирил Петков. Сега инфлацията можеше да е по-ниска, като във Франция и Ипания, каза Васил Велев.

Вдигнаха пенсиите и социалните плащания

Луканката стигна 40 лв.. кг, кашкавалът е около 35 лв.

За 10 яйца искат над 5 лв.

Цените на редица основни храни достигнаха космически за доходите на хората стойности. Например луканките и суджуците най-често струват около 40 лв. за килограм, а цената на кашкавала е около 35 лв. за кг в големите търговски вериги. За 10 яйца на много места искат над 5 лв., а литър мляко в бутилка върви по около 4 лв.

Всички тези цени карат хората да стават ловци на оферти и да купуват предимно стоки в промоция. Най-голям интерес има към офертите две на цената на едно или намаления с 50 на сто. Хората масово преглеждат офертите на големите търговски вериги и избират къде да пазаруват според това какво им е необходимо и къде в момента има най-големи намаления.

Този лов на най-добри цени допълнително затруднява и без това напрегнатото ежедневие на повечето хора в страната. Но според икономисти, до които “Труд” се допита, свиването на потреблението и пазаруването на стоки на промоция е единственият начин за стопиране на инфлацията. Само бягство на клиентите към по-евтини стоки и спад на продажбите биха накарали търговци и производители да спрат да вдигат цените на предлаганите от тях стоки.

През последните няколко месеца от НСИ отчитат спад на оборотите при продажбите на храни. А през октомври има намаление и в общия оборот в търговията на дребно в страната спрямо предходния месец, показват данните на Евростат.

Ще бъде 50 на сто от средната

Минималната заплата става 850 лева

Приемат механизъм за автоматично увеличение

Минималната заплата в страната ще бъде около 850 лв. през 2023 г. Парламентът одобри на първо четене предложението на БСП минималната заплата да бъде 50 на сто от средната за предходните 12 месеца. Проектът беше подкрепен със 175 гласа “за” и 3 “въздържал се”.

Между първо и второ четене на законопроекта трябва да бъде уточнено какъв 12-месечен период ще бъде използван за определяне на минималната заплата. Последните данни на НСИ са към края на септември. Ако парламентът реши да бъдат използвани данните от октомври 2021 г. до септември 2022 г., 50 на сто от средната заплата в страната ще бъдат около 840 лв.

Правителството трябва да вкара в действие новата мярка още тази година, за да може минималната заплата за 2023 г. да се увеличи до предписания от парламента размер. С промените този принцип ще се прилага оттук-нататък за всяка календарна година. Това ще става като размерът на минималното възнаграждение се определя преди края на предходната година.