Одит на Сметната палата за 2019 – 2023 г. показва сериозни слабости в системата и рискове за икономиката ни

В някои общини над 10 на сто са хората, които не могат да четат и да пишат

Неграмотността се мултиплицира

Постигането на качествено училищно образование остава сериозно предизвикателство, като удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична, посочва одит на Сметната палата “Осигуряване на качеството на училищното образование” за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2023 г.

Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България.

Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап, а промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90 на сто от родителите, 70 на сто от учениците във втори гимназиален етап, 63 на сто от анкетираните директори на училища и 80 на сто от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения.

Поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица до под 1,5 на сто за отделни възрастови групи е постигната, констатира Сметната палата.

Но в одита се отбелязва, че сериозните различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, ниската функционална грамотност на 15-годишните ученици, ниските равнища на дигитални умения, по-ниската заетост на младежите на възраст 15-29 г. и 18-34 г., много по-ниският статус на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за ЕС, показват сериозни слабости в системата и недостатъчна ефективност в управлението ѝ.

В 36 на сто от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41 на сто от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10 на сто.

Най-високи нива на неграмотност се наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен - 4,3% от възрастовата група 9-18 г., а за 20-29-годишните - 7,9%. “Първенци” при общините в негативната класация са Перущица, област Пловдив и Крушари, област Добрич - там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат.

Сред общините с нива на неграмотност над 10 на сто в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.

Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната.

Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.

Училищни директори: Функционалната неграмотност е заради учебниците

Министерството на образованието и науката следва да насочи усилията си за действителна промяна на учебното съдържание и преодоляване на въздействието на идентифицираните външни пречки при прилагането на учебните програми, с цел повишаване на качеството на училищното образование. Това констатират от Сметната палата по отношение на учебниците.

62 на сто от директорите на училищата смятат, че е нужна промяна в учебниците и учебните помагала и преодоляване на академичния стил на писане, както и работа в посока интерактивност на учебниците, като за тях това е едно от основните предизвикателства и проблеми за качеството на училищното образование.

6 на сто от учителите идентифицират като една от основните причини за ниската функционална грамотност и слабото представяне на българските ученици в международното изследване PISA факта, че учебното съдържание не е съобразено с възрастта на ученика и е написано на академичен стил. Част от деканите и другите ръководители във висши училища в страната също са на мнение, че е необходима промяна в посока достъпно написани текстове на учебниците.