Възлите на килима свързват миналото и бъдещето

В Сиврихисар ще ви разкажат как да „четете“ истории, легенди и съдби по шарките на тъканите изделия

Неслучайно преди столетия килимите били давани за зестра и предавани от поколение на поколение като семейна ценност. Причината не била само в самата им употреба, но и в тайните послания и заклинания, вплетени в ръчно тъканите изделия, които често приличат на произведения на изкуството. Ако искате да „прочетете“ миналото, да научите интересни истории на различни фамилии и съдби, да разберете коя шарка и багра какво означават, посетете Музеят на килимите в турския град Сиврихисар. Отправна точка може да ви е град Ескишехир или столицата Анкара, а освен в дебрите на шарките ще можете да разгледате и една от трите джамии в Турция с дървени колони, да научите повече за родното място на Настрадин Ходжа и да се насладите на панорамата от часовниковата кула на града, в чието подножие се снимат едни от най-модерните турски сериали.

Възлите на килима свързват миналото и бъдещето, казва кметът на Сиврихисар Хамид Юзюгюлю, по чиято идея е построен музеят. За значинието на символите и събиране на безценните експонати специалисти са издирвали стари майсторки от града и региона, записвали са техните радости и мъки и в резултат можете да разгледате огромни табла в музея, на които е изписано значението на всеки символ.

Килимите придружавали хората на Сиврихисар през целия им живот – като деца си играели върху топлите постелки на земята, покривали шкафове и маси, девойките обявявали чрез шарките им, че са готови да поделят пътя си с някой усмихнат младеж, съпругите описвали битието си – радостите, тревогите и тегобите, а в края на земния им път изпращали към вечния живот телата им, обвити също в килим със специфични шарки.

Сред най-типичните били окото (назарлък), което предпазвало дома от беди и лоши погледи, както и главата на овена, която символизира мъжката сила, здравето и мира, както и „елибелинде“, който всъщност би трябвало да представлява стилизирана жена и символизира женското начало, плодородие, радост, щастие, добрия късмет.

В килимите „вплитали и враговете си“. Снимка с едни от най-популярните мотиви мотиви и имената им, можете да видите в музея, а обяснението на всички символи, макар и само на туриски език, на следния адрес - https://sivrihisarkilimmuzesi.com/kilim-yanislari/.

Когато стилизираният дракон бил в края на килима, значи семейството се е справило с него, но когато бил по средата на изделието, означавало, че враговете все още били заплаха за добруване на фамилията. Жабата символизирала старото познание и мъдростта, пилешкия крак, както и вълкът, подобно на окото, пазел от злини, а мотив, подобен на този от нашите чипровски килими разпръсвал злото към 4-те краища на света, за да не вреди на дома и неговите обитатели. Стълбите символизирали стремежът на човека да се доближи до Бог с добрите си дела, огледалото – сътрудничеството и партньорството в семейството,

Конят бил символ на щастието, просперитета и индикатор за добри новини, седящото куче – на лоялност. Килимите с розови пъпки били дарявани на младите булки с пожелание за голямо и щастливо семейство с много деца. Гребенът бил пазител на живота.

Всяко от семействата или клановете/племената вплитало и свои отличителни символи и знаци, за да се отличават килимите му. Всъщност всеки килим е като увлекателна книга, пълна с истории, които обаче могат ад прочетат само тези, които знаят тайните му.

Сиврихисар е най-популярен с килимите си с 5 комина. Според тълкувателите 5-те изтъкани комина символизират 5-те фази на суфизма, които пречистват човешката душа. Друга история свързва 5-те комина с легенда за крепостта на Сиврихисар. Според нея крепостта била обсадена от турската войска, но всичките им атаки били отбивани. Затова и един от турските командири измислил план – обучили едно младо момиче да предава знания от лагера на врага чрез шарките на изтъкан от нея килим. Момичето уж случайно било заловено от врага и тъй като девойката не била възприемана като опасност й позволили свободно да се движи из крепостта. Тя обаче вплела плана на твърдината, информация за военните постове и позицията на стрелците, които защитавали крепостта в килими, според предварителния план. Благодарение на изхвърления от момичето килим извън крепостта и дешифрирането на вплетената в него информация, турците успели да превземат крепостта. Днес това е и най-скъпият модел от традиционните местни килими.

С модела „Селесер“ погребват покойниците. Историята твърди, че млада невеста започнала да тъче килима като щастлива булка, но започнала война, любимият й отишъл да се бие и загинал. Невестата избухнала в сълзи и хвърлила килима в близката река. Основните цветове на този килим са черно и червено – символ на болката и мъката по изгубените близки.

Килимите „Зили“ се тъкат от младите момичета, на които предстои да се венчаят. Те са украсени с типични ромбоидни звезди, наречени „венерини“. Защото Венера, най-ярката звезда на небето, е приемана за символ на плодовитостта. Според преданието докато жената пази този килим в дома си ще има здрави и многобройни деца и щастлив семеен живот.

В музея на Сиврихисар пазят историята на всеки килим, значението на багрите и шарките му, знаят кога е бил изтъкан и колко поколения са го притежавали. Освен това можете да се научите или поне да направите първите стъпки в овладяване на занаята за изтъкаване на килимите. Самата сграда на музея съчетава възрожденска и съвременна архитектура, като дори дървената ламперия е резбована в типичните за региона шарки на килимите. Състои се от 2 изложбени зали на два етажа, като има информация на турски и английски език, както за експонатите, така и за използваните мотиви и техните значения. Музеят е разположен на обща площ от 600 кв.м.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл