Анализаторите отдавна отчитат спад на доверието между обществото и политическата система. Днес разделителните линии са особено силни, а евентуална политическа криза може да увеличи многократно ефектите на глобалната икономическа рецесия в резултат на COVID – 19 у нас. Една от причините – законодателите са заети с политическото си прегрупиране, а мерките срещу кризата се ориентират основно към  разпределението на „външна“ многомилиардна помощ. Съществуват обаче и „вътрешни“ ресурси, които реално дават въздух на  гражданите и бизнеса, а и на самите държавни системи. Задействането им обаче изисква усилие, реформи и прецизна интервенция в конкретни сфери.  

Един от примерите за подценяване на „вътрешните“ възможности, е бавенето на работата по допълнението на ГПК, което въвежда доброволното изпълнение при събирането на дългове. Поправката в ГПК, която цели да създаде нова процедура за уреждане на вземанията между длъжник и кредитор, беше приета на първо четене преди ваканцията, но после бе „поставена на трупчета“. 

От години българските институции не намират сили да се справят с главоломното нарастване на дълга при съдебно събиране на малки по размер задължения. Причините дългът да расте са съдебните такси, адвокатските или юрисконсулстски възнаграждения, лихвите и едва накрая разноските по изпълнителното производство. 

Един от последните опити в тази посока - законопроектът за допълнение в ГПК и създаване на нов чл. 428а, който дава право на съдебния изпълнител по искане на кредитора да пристъпи към процедура за доброволно събиране на парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение, мина на първо четене в зала, но в последствие бе блокиран от парламентарната Правна комисия. 

Възможността за по-евтина и по-бърза процедура, която е напълно доброволна и удовлетворява и двете страни в процеса – кредитор и длъжник, за сега е под въпрос. Стоят обаче и въпросите:  „Ще продължат ли гражданите, малкият и средният бизнес да плащат по-висока цена на дълга и то в ситуация на криза, ръст на безработицата и възможни фирмени фалити?“, „Ще продължат ли съдилищата да бъдат засипвани и блокирани от дела и то в период на икономически проблеми, когато страните търсят не само защита, но и бързина?“
Статистиката показва, че т.нар. малки дългове са „малки“ само по размер. Те са най-масовите и сумарно представляват стотици милиони и тежат най – вече на гражданите, на малкия и средния бизнес. 

Оценката на въздействието на чл. 428а в ГПК е повече от показателна. Според анализа, извършен от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика), производствата по чл. 410 и чл. 417 са отговаряли за 33.6 % от цялата натовареност на районните съдилища или 17,8 % от натовареността на цялата съдебна система през 2019г. В същото време средните годишни разходи на цялото общество за събиране на вземания в периода 2006-2019 г. са били между 292-326 млн. лв., като прогнозата е за значително увеличаване през 2020г. и 2021г. до над 400 млн. лв. всяка година. При най-консервативния сценарий процедурата за доброволно изпълнение ще доведе до спестявания за цялото общество между 137-165 млн. лв. до края на 2021г. При 30 % използваемост спестените суми достигат между 226 и 272 млн. лв. Това са средства, които ще останат у гражданите и бизнеса, ще се използват за покриване на неотложните им нужди, за запазване на работни места и плащане на заплати, съответно ще им позволят да преминат по-леко през кризата и ще доведат до допълнителни икономически и социални ползи за цялото общество. Допълнителните стопански ползи от доброволното изпълнение отвъд директните спестявания, които не са отчетени в изследването, включват мултиплициращи ефекти като облекчаване на стопанския оборот, подобряване на общата инвестиционна среда, допълнителен достъп до кредит.

В период на криза, доброволното изпълнение може да бъде ефективен отговор на нуждата на гражданите и бизнеса да върнат средствата си бързо, а не след години съдебни и изпълнителни производства. То е и ефективно решение за  длъжниците, които ще спестят огромни разходи и лихви, като в същото време разсрочат задълженията си във времето, за да оцелеят икономически. Подобна е и ролята и на доброволните продажби на имущество, които, по неизвестни причини, депутатите премахнаха от ГПК още преди да са заработили. 

Доброволното изпълнение не ограничава възможностите на кредиторите да могат сами да контактуват с длъжниците си, да се обърнат към адвокати или нотариуси, колекторски компании, съответно да се ползват от обезпечителни, заповедни или искови производства. То само им дава още една, но по-бърза и по-евтина от съдебен процес опция. 

При ясни правила и отговорности, доброволното изпълнение спестява значителни по размер разноски и лихви на страните в максимално съкратени срокове. Чрез него длъжниците погасяват признати от тях задължения без съдебна намеса и оскъпяване, без принуда, без запори, само с комуникация между съдебен изпълнител и длъжник, а разходите се поемат от кредитора. „Придобивка“ за длъжника при доброволното изпълнение е, че той ще разбира за насочването на парични претенции към него не чак след като са му блокирани всички сметки, както се случва при заповедните производства по чл. 417 ГПК. Доброволното изпълнение гарантира правата на длъжниците и по друга причина - процедурата се провежда от съдебни изпълнители – ДСИ или ЧСИ, които подлежат на стриктен контрол от страна на няколко държавни институции.

От гледна точка на европейските изисквания доброволното изпълнение е изцяло съобразено с Инструкцията на Европейска комисия за ефикасност на правосъдието в Европа от 17.12.2009г. за по-добро приложение на съществуващата препоръка на Съвета на Европа за съдебното изпълнение. Доброволното изпълнение е механизъм, който вече се прилага в Франция, Белгия, Нидерландия, Испания, Гърция, Литва, Румъния, но и в Сърбия, и в Северна Македония и постига добри резултати.

Интересно е, че мярката за извънсъдебно събиране на малки задължения от страна на съдебните изпълнители е залегнала и в правителствения План за действие за подобряване на инвестиционната среда от 2019 г. и застоя по промените в ГПК на практика е в противоречие с този правителствен документ.

Срещу извънсъдебното събиране застанаха официално адвокатските колегии от няколко града, Българска стопанска камара, Асоциацията на колекторските агенции и Обединението на свободните адвокати. Всички твърдения за интереси зад блокирането му в парламента, разбира се, биха били спекулация. Но анализът на начина, по който то влезе, но бе обструктирано между двете четения, не може да избяга от една тъжна констатация: Глобалната пандемия COVID – 19 предизвика икономическа криза, чиито последици ще прекроят сериозно редица обществени сфери. Затова отхвърлянето на всяка ефективна антикризисна мярка, без убедителни  аргументи, само задълбочава усещането за нарушена  връзка между законодатели и обществен интерес. А партийно-политическите представителства от целия спектър ще продължат да бъдат гледани с огромно недоверие от обществото.