Самороден талант обезсмърти Промяната

Най-отговорно предлагам Събинка да бъде назначена на щат като придворен поет

Кирил Петков влезе в златните страници на българската литература. Самороден талант обезсмърти неговата Промяна. Брилянтен стих и внезапни обрати на мисълта изградиха неръкотворен образ.

Събинка Джулгарева е автор на поетическото творение. Родом от правешкото село Видраре, тя попива уроците на световната класика. В ранни зори чете Шекспир и Хайне, по обяд минава на Гьоте и Маларме, вечер заспива с Маяковски. Събинка кандидатства за придворен поет, което не е ново явление у нас. Тръгва тъкмо от правешкия край, люлката на Тодор Живков.

Събинка Джулгарева

Дебютната книга на поетесата скоро ще зарадва ценителите на изящната словесност.

Той е световен рекордьор по придворни поети. Унгарският българист Петер Юхас коментира феномена:

„Най-сетне България беше изпреварила Великобритания, където от 1666 насам всяка година избират певеца на кралските деяния. Там титлата се дава за цял живот и е придружена със заплата от седемдесет лири и прилично количество испанско вино. Сред носителите на титлата са били поети като У. Уърдсуърт, А. Тенисън и Тед Хюз. Ала докато в Англия избират следващия певец едва след смъртта на избраника, което значи че може да има само един избраник, в България всяка година през август избират по трима-четирима.“

Селекцията ставаше във Варна. Кандидатите за слава се събираха в Дома на писателя. Живков влизаше с двата коня на Калигула - Димитър Методиев и Георги Джагаров. Всеки от тях страдаше, че не може да бъде и от двете страни на Първия. Генералния поздравяваше с кимване обитателите на Парнас. После изричаше: „Айде сега да чуем кой какво е написал!“

Логично е да се започне с героичното минало. В тази връзка се изправя Марко Недялков. Специално за случая е увеличил диоптъра на очилата да не изпусне някоя буква. Творбата на Марко рисува как Янко посреща партизанската бригада „Чавдар“:

И Янко ги здрависва, по чудо оцелял,
в косата сякаш облак развихрен се е спрял.
Челото му е сякаш пронизано от мълнии,
очите му щастливи - със топла влага пълни,
сърцето му - камбана, зовяща за любов...

После се изреждат Лъчезар Еленков, Евтим Евтимов, Анастас Стоянов, Нино Николов и още десетина служители на музите. Слушателят Живков мълчаливо избира трима, най-много четирима. Те ще получат високи постове, дебели заплати, апартаменти и предимство за купуване на москвич. „За трийсет години, както и да го смятаме, това прави 100!“, изчислява Петер Юхас.

Придворните поети прескочиха в така наречената „демокрация“. Появи се хисарският бард Стоян Бочуков със стихосбирката „Синчец“. Тиражирана през паметната за българската литература 2004 година. Веднага се разграби, сега е библиографска рядкост. В нея Бочуков възпя Симеон Втори, Георги Първанов, но най-вече наблегна на Бойко Борисов. Поетът го стилизира като втори Левски:

Днес е тук, а утре там, далече,
при убийци, мафиоти, лъжци,
със сърце неуморно върви напред,
за да бъде България във ред.

В най-ново време Събинка Джулгарева добави нови щрихи към портрета:

Пожарникар и футболист,
сладкодумник, каратист!
Дарба всякоя телесна
изпъкна в Бойко, блесна!

Събинка обаче не е застинала в политическото мъртвило. Бойко Борисов падна от власт и тя видя новия Спасител в Кирил Петков. „Аз много се радвам - изповяда се поетесата, - че Кирил Петков стана премиер. Аз и него много го харесвам, както съм казвала. Сега реших и за него да напиша стих. Този път използвам кръстосана рима защото аз владея много видове рими.“

Най-отговорно предлагам Събинка да бъде назначена на щат като придворен поет в културното министерство на Атанас Атанасов. Който нарича себе си Просто Наско.

Песнопойка

Кирил Петков

Хлапак красив
със поглед дяволит.
Политик е талантлив
и оратор даровит.

Харвард е завършил с шест -
икономист великолепен.
За премиер изкара тест -
водач ще е чудесен.

Новият премиер е той
и е фин и строен.
За него няма миг покой,
но народа е спокоен.

Той не е артист,
но е българският Джон Траволта.
Всъщност е икономист,
за премиер прие той поста.