По традиция предизборно всички заявили участието си в състезанието партии нахъсват членовете и симпатизантите си към активност с уверения за неминуем успех. Особено се стараят лидерите и ръководните им екипи като вещаят ярка победа или поне забележимо по-добър резултат от предишния.

Не изостава и обявилата се за високопатриотична партия „Възраждане“, отстояваща засега и в политическите си изяви тази претенция. Зам.-председателят на партията Петър Петров при регистрацията и в ЦИК заявява: „Влизаме със заявка да спечелим изборите, хората ще ни гласуват доверие, няма партия, с която да се коалираме“. Водачът u Костадин Костадинов добавя: „Имаме две алтернативи - или ние управляваме България, или всички останали други унищожават страната ни, както през последните 30 години.“ Решили са да нямат гражданска квота в предизборните си листи.

И той уверява, че реално са първа политическа сила, но социолозите го крият. Според сондажите са по-назад, но с потенциал за значителен напредък в сравнение с м. г. Прогнозата за поне двоен ръст стои убедително. С оглед възможностите за привличане на отрицателния вот, предвид досегашните дела във властта, качествата и състоянието на конкуренцията.
Тактическият успех е наблизо. А има ли перспектива за трайно и полезно за страната оставане на „Възраждане“ в политическия живот у нас? В условията на компрометирана от редица обстоятелства националистическа идея това определено е несигурно. Готовността на Костадинов да стане „курбан за България“ подхожда на герой, от партийния водач се изисква и много друго.

Какво като нямат гражданска квота, щом е загадка партийната? За 6-7 месеца в Събранието и публичното пространство не се откроиха поне 6-7 внушаващи политически и обществен респект парламентаристи. Колко още са като Елена Гунчева, която затръшна вратата без да я гонят?

Кадрите явно са проблем. Какво преследва тази партия като конкретни, етапни и особено крайни цели, също тъне в неясноти. И другаде в ЕС националистите не го правят, но това не е оправдание. Именно разясняването и пропагандирането им сред потенциалните гласоподаватели може да реши важни проблеми с нейната привлекателност с оглед траен електорален растеж.

Левски това е правил, „девет годин скитайки бездомен, без сън и покой“. Вкоренявал е сред народа чрез комитети политическата линия за национална независимост чрез революция. Организации вътре, вместо четничеството отвън. Тогава народът е бил смазан от петвековната тирания, днес е тежко объркан, обезверен и обезсилен да се справя със заплахите за бъдещето си.

Друг бунт е нужен днес. Не протести по дребни теми или срещу „статуквото“, а разтълкуване на преднамерено потулени въпроси. За невъзможността за съществуването днес и в обозримото бъдеще на държавен суверенитет и национална държавност без икономическа и дипломатическа самодостатъчност.

Злонамерено са ни отнети. Запазени са само остатъци от афективната идентификация - „чувството за национала принадлежност“ като неразделна част от сливането на нацията със самата себе си. Едва чрез нея една политическа структура може да пренасочи към политическите си противници, но в своя и народна полза актуалните отрицателни нагласи на злоба, омраза и страхове.

Национализмът е политически принцип, според който политическото и националното клонят към единство. Само в условията на национална демокрация хората могат да бъдат себе си, а така и свободни. Нацията дава плът на демократичните абстракции за суверенитет, общи воля и ценности.
През 1789 г. в Декларацията за правата на човека и гражданина се обявява: „Принципът на всяка независимост по естеството си пребивава в нацията“.

Различията се сливат в нацията и в демократичната република, ставайки „граждани“, селяните вече са и „французи“. Дълъг процес, разбира се. Наполеон е изпращал разпорежданията си до регионите на четири ясно различими варианти на френския език.

„Възраждане“, ако бърза бавно и като Апостола целенасочено копае и сее върху народната свяст, също може да оцелее стратегически. Чак тогава може и да управлява по един или друг начин държавата.

Да се самоуправляваш означава да бъдеш себе си, да се утвърждаваш като приемаш съперничеството за неизбежно. Да бъдеш свободен е „демократическото“ внушение, а да бъдеш себе си - „националистическото“. Нацията обединява в различни форми и пропорции „етническите“ и „гражданските“ елементи.

Националната държава признава и защитава правата на човека, като приема, че първородителят на всички тях е правото да запазиш живота си. А не спазването на Ония ценности, воденето по Пътя на спасението или Добродетелността спрямо различните и бежанците.

Като стигне това до разума на големия процент от народа, различията между управлявани и управляващи се постопяват. Гражданите няма да са съгласни да ги управляват по чужди рецепти външни и вътрешни чужденци, пришълци за малко, отродени люде и случайници. Нацията и демокрацията взаимно се наслагват и изразяват проекта за самоуправление.
Иначе се изличава политическата форма, предполагаща демокрация. Което се наблюдава в Евросъюза, наближаващ ръба на самоунищожението. Защото процедурната демокрация довежда истинската до изпразване от съдържание, до напредващата u парализа. Ето кои битки биха оправдали радикалното отношение на Костадинов и неговата партия спрямо Брюксел!

Отделената от колективния процес на взимане на решения „чиста демокрация“ в ЕК и ЕП вече се изкривява до обикновен мениджмент. До власт без народ, а без такъв я няма и политиката. И на власт се довеждат кирчовци и лорерци, факт е. Напълно отчуждената от гражданите власт в Брюксел води до деспотизъм, а борбата срещу него оправдава и най-твърда съпротива.

Така тактическите ходове на Костадинов и „Възраждане“ стават приемливи за съществен процент от будните българи и носят ситуативни резултати. Вятърът на промените духа в платната им, но е знайно, че е капризен, често мени посоките, а нашето море е Черно.