Парламентът прекръсти 24 май от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” в „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.

Както се вижда от названието, празникът става доста по-дълъг, но не като времетраене, а като изписване. Промяната беше замислена по друг начин - идеята на вносителите от ВМРО бе 24 май да се именува „Ден на българската писменост, просвета и култура”, но впоследствие бяха нанесени корекции.

Вероятно и сега ще има недоволни от „възродителния процес” за „народе възродени” - ще попитат защо изхвърляме „славянската писменост”, а я заместваме със „славянска книжовност”. Учени обаче твърдят, че понятие като славянска писменост не съществува, защото кирилицата е създадена в България, а светите братя измислят глаголицата. Споровете тепърва ще се разрастват. Ще извадят дядо Вазов например, със знаменитото „и на вси словени книги да четат”, но ще забравят, че словени идва от думата „слово”, а славяни - от думата „слуги, роби”, както са ги наричали в Римската империя. Въпроси все исторически, но превърнали се в чисто политически. Ето и поради това името на 24 май стана доста дълго, но пък никой не бива да се чувства ощетен.

Е, не трябваше това да става чрез промени в Кодекса на труда, но това не се случва за първи път в дейността на българския парламент.