Българските турци най-добре знаят що е родова памет

Тези дни пътувах някъде из страната, когато по БНР тръгна интервю с евродепутата от ДПС Илхан Кючюк. Ставаше дума за проблемите със Северна Македония и ми беше интересно, защото знаех, че той е докладчик в Европейския парламент по тези въпроси. Срещал съм се с този млад и умен политик, и то даже именно в Брюксел, в Европарламента, където ми направи добро впечатление. 

Затова бях изумен, когато чух от него, че историята е „бреме, което пречи на бъдещите ни отношения” с Република Северна Македония. Че Европа не разбирала нашите дребни, балкански караници. А малко по-късно, по една от телевизиите, Кючюк направо нарече нашите основателни и научно доказани претенции върху историческото минало „воденичен камък”, тегнещ на иначе прекрасните ни отношения със съседите. 

Помислих си, че може би нещо не съм разбрал както трябва. Затова спрях колата и се порових из Интернет. И забелязах, че това е позиция, която този евродепутат поддържа от месеци, че и години. Така на 12 януари 2022 г. Илхан Кючюк заявява: „Историческият въпрос е важен, но той не бива да се гледа само като единственият възможен начин за продължаване на отношенията ни с РСМ. И не трябва да бъде онзи воденичен камък, който дърпа отношенията ни и ни отвлича от съществения разговор за бъдещето.“ 

Като перспектива на историческите въпроси, евродепутатът от ДПС предлага да се концентрираме единствено върху правата на българите в РСМ. Така щели да се изпълнят изискванията на Договора за добросъседство от 2017 г. Но нали в същия този договор има много други клаузи, за които северните македонци нехаят. Нали точно там са и историческите въпроси, без чието решаване на всички нива на българската политическа власт е казано, че няма вдигане на ветото за влизане на РСМ в ЕС!

Да се нарече общата ни със Северна Македония история „бреме” и „воденичен камък” означава да се приеме позицията, която онези край Вардар най-много искат. Така само преди дни съпредседателят на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония проф. Драги Георгиев поиска да бъде замразена работата на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония за една-две години, докато се нормализирала политическата атмосфера между двете страни, защото според него именно тя е пречка пред това. В същото изказване Георгиев направо атакува записания в договора термин „обща история”, тъй като, според него, бил твърде общо формулиран и позволявал на България да тълкува тази история като история на българския народ от ІХ в. до 1944 г.

Едва ли този синхрон в говоренето от двете страни на границата е случаен. Впрочем, при цялата липса на прозрачност във водените тайно в момента преговори между София и Скопие, сякаш официалната българска позиция омеква и е склонна към подобен компромис. Ако, разбира се, има такава, след като самият външен министър Теодора Генчовска заяви, че България водела на практика две политики спрямо РСМ. 

Но да се върна на евродепутата Илхан Кючюк. Аз съм склонен да мисля, че той наистина иска тези преговори да потръгнат за благото на България. Неглижирането на историята обаче е колосална грешка. Нека, например, си представим, че в РСМ най-сетне признаят българите, но ние се откажем от историческите си претенции. Че признаем Самуил за македонски цар по тяхната интерпретация, а братя Миладинови и Гоце Делчев за македонци – пак по тяхната интерпретация. Какво тогава ще остане за тези наши сънародници в РСМ? На какво основание те ще претендират за българския си произход? Без родовата памет този произход ще се спихне като спукан балон.

Тук искам да припомня на Илхан Кючюк едни събития отпреди малко повече от три десетилетия в далечната 1989 г. Според справката в „Уикипедия” той е роден в Севлиево и тогава е бил на 4 години. Естествено няма как да помни ужасните събития в края на т. нар. „Възродителен” процес от май същата година, но аз ги помня много добре. Само на стотина километра на изток, в Търговище, бях ужасен от чудовищното разгонване от милицията на протестиращите турци. А в тази и предишните три-четири години, в Източните Родопи и в Североизточна България работехме по археологическите обекти под невероятно напрежение заради провеждания от БКП „Възродителен процес”.

„Възродителният” процес от 1989 г. изгони хиляди български граждани от страната

Тогавашните демонстрации бяха изключително масови, но съвсем семпли и спонтанни, без никаква специална организация. За разлика от сегашните „охранени” протестъри, които замерят сградите на правителството с тонове годна за употреба храна, през 1989 г. отрудените хора излизаха на улиците с децата си с риска наистина да бъдат пребити до смърт. Лично аз видях как в Търговище милиционерите ритаха на земята бременна в 7-8-ми месец жена. 

Съвсем простички бяха и техните лозунги. Всъщност той беше на практика един: „Искаме си имената!” Зад тези три думи се криеше цялата им мъка, всички претърпени издевателства и несправедливости. Защото именно опитът за „изчегъртване” на родовата памет и на историята им ги изкара на улиците, а после ги прати да емигрират в Турция. Защото заедно с мюсюлманските имена им бе отнета тяхната религия, цялото им минало и в крайна сметка – тяхната идентичност. Не случайно на някои места партийните секретари и активисти (между другото в повечето случаи също турци) стигнаха дотам, че сменяха имената на предците върху надгробните плочи.

Именно в това, г-н Кючюк, е ползата и необходимостта от историята. Защото от 1944 г. насам в Република Северна Македония се извършва истински „Възродителен” процес спрямо изконното българско население. Как иначе да наречем организираното от югославските комунисти избиване на хиляди хора край Вардар, осмелили се да се нарекат българи? За да бъде променена идентичността на хората бе фалшифицирана историята, езика, даже имената, като вместо на „-ов”, ги накараха да завършват фамилиите си на „-ски”. 

Ще се обърнат в гроба всички исторически личности, като започнем от цар Самуил и неговите наследници, съзнателно подчертавали в надписите си, че са „българи родом”. Или възрожденците Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович, отбелязвали изрично, че пишат книгите си на „препростейши български език”. Или събиралите български народни песни братя Миладинови, ако узнаят как днес ги издават в РСМ като „македонски народни песни”. Или великият българин (както сам се отбелязва) Гоце Делчев, ако види паметника си и неговия надпис насред Скопие.

Ето това е истината, г-н Илхан Кючюк. За разлика от мнозина, аз вярвам в положителната роля на Движението за права и свободи в демократичните процеси в България след 1989 г. И съм убеден, че и Вие ще разберете смисъла на моите думи, зад които стои опита и страданията на Вашата партия. Що се отнася до отношението на европейските ни партньори – нали затова сте в Брюксел, за да можете убедително да защитавате и обяснявате българските позиции. А ние, учените, ще помагаме с всички сили и възможности.