Репортерите да разкрият истинските обстоятелства и ролята на задкулисието при трагедията с Милен Цветков

Искам да започна с едно събитие, което почти потъна в драматизма на пандемията- отказът на премиера Борисов да се яви на изслушване в парламента по искане на опозицията. Обясненията, които той и неговата партия дадоха, звучат абсурдно в една парламентарна република и от една партия, която носи наименование Граждани за европейско развитие на България. Той бил давал пресконференции и брифинги от сутрин до вечер, отговарял на въпросите на журналистите (същите журналисти, които той нарече „мисирки“) и нямало защо да се дава възможност на опозицията да си прави пиар.

Същото повториха буквално със злорадство и основните му представителки в парламента. Ами да го махнем тогава този парламент, защо да се харчат излишни пари, на хората може да им хареса. Ще си слушаме само вожда от сутрин до вечер. Никога не съм си мислил, че Борисов е убеден парламентарист. Много по-близко е до идеята да бъде един български Перон, макар и без своя легална Евита. Не допускам Борисов да подготвя премахване на демокрацията. Но че му харесва да се вихри в условията на извънредното положение, си личи. И се свиква...

И къде сме ние - журналистите в този хаос? В това съдбовно време да се присъединим към силните на деня ли? Не случайно Борисов така похвали медиите, „сериозните медии“, които така добре отразявали брифингите (с надписи и специален превод за глухите).

И ето, Цветанка Ризова като една Раймонда Диен устоява на словото на Корнелия Нинова. На другия ден Хекимян е поканил за коментар не кого да е, а най-изявеният противник на Нинова Георги Гергов. Колко изтънчено, колко коварно! И никой не може да го упрекне, че игнорира опозицията. Това е опит, рутина, нали?

И докато продължава масовата психоза за оплакване участта на Милен Цветков, българската журналистика видимо игнорира разследването на обстоятелствата, при които настъпи тази смърт. Вече станаха очевидни опитите на заинтересовани кръгове да се всеят съмнения във вината на убиеца и неговите придружители, което да бъде използвано утре в съда. И определени медии или предавания също така очевидно обслужват тези опити.

Никой не разбра откъде още на другия ден след убийството се намери един съмнителен свидетел, който без да вдигне поглед, старателно изложи една добре съчинена картина на случилото се, която отклонява вниманието от причината за смъртта на Милен. През това време бе показван видеозапис отдалеч, за да се придаде автентичност на разказа, но без да се види какво точно става. Значи Милен Цветков изправен и бодър излиза от ударената кола, стига пеша до тротоара и сяда. Там се случва нещо, борили са с него свидетелите и той се оказал легнал на паважа. Минавали коли и разхвърляли остатъците от катастрофата, линейката закъсняла фатално и... Милен умрял пред болницата.

Веднага на другия ден в предаването „Плюс-минус“ бе поканен специалист от Червения кръст, който да докаже, че смъртта може да настъпи в резултат на неквалифицирани действия на притеклите се за помощ. Добре, че поканеният уточни, че не познава действителните обстоятелства.

Показан в мрежата бе и още един видеозапис, който очевидно бе манипулиран, за да се скрие скоростта, с която се е движела колата на убийците. Личеше си по бавните и плавни движения на пешеходците, които били заплашени от удара. Специалистите веднага разкриха манипулацията. Посочиха и каква е била истинската скорост- над 140 км/ч.

Защо репортерите не се заемат да разкрият истинските обстоятелства и ролята на задкулисието? Спомням си, че миналото лято дадохме на Милен Цветков наградата за телевизионна журналистика „Свети Влас“ за цялостно творчество, независимо, че той вече беше уволнен от тогавашното ръководство на Нова. По-скоро - точно затова. През тези два дни на награждаването Милен беше на пълно разположение на присъстващите там медийни журналисти. Никой от тях не прояви интерес да го интервюира, да го запита защо бе уволнен, как се чувства, какво е за него тази награда. Нито един. Защо бе този страх, защото точно за страх става дума?

Публична тайна е, че Милен беше недолюбван от Бойко Борисов. А също така, че поводът за уволнението му беше темата на предаването за мнимия остров в Гърция, който имал Бойко. Не е и длъжен да го обича, политиците имат право на свои симпатии. Но не и налагане на своите лични чувства. Борисов пое деликатен ангажимент по идването на семейството на Милен в България след смъртта му. Така и трябва. Но смотолеви позицията си за убийството. Като премиер той е задължен да даде обществена оценка на тази трагедия.

Старите рицари стягат доспехите

След пандемията навлизаме в нов период на общественото си развитие. Какви ще бъдем в утрешния ден? Още по-агресивни, отчуждени, алчни. Или по-добри, солидарни, ценящи истинските човешки ценности. Мутрите ли ще победят? Или рокаджиите?

В събота в „Панорама“ поетът Сашо Петров представи новата песен по негов текст, музика на Косьо Марков в изпълнение с Боби Косатката. Казва се „Денят“. Утрешният ден. Чуйте я, тя ще звучи много тези дни. Чуйте и „Другите“ от новия албум на Кирил Маричков. Старите рицари стягат доспехите. Битката е за утрешния ден.