Възходът на Гибралтар

34 000 души население, 6,7 квадратни километра площ. Едно райско кътче в южна Европа, където единствено на континента в естествена среда живеят маймуни. Отдавна не е повод за екзотика, нито за политически конфликт между Великобритания и Испания. Знаят го навсякъде – това е държавата Гибралтар, която е британска територия. Най-известна е със своята скала, от която при хубаво време се вижда Африка.
Какво ще видим ние в сряда вечер на националния стадион обаче е загадка. За първи път в историята България ще се изправи срещу Гибралтар. Слава Богу, само в контрола, защото все още не сме изпаднали до най-долната урна в турнира Лига на нациите. Явно е, че ръководството на БФС не иска да завърши 2020 година без победа. И явно не смята, че такава може да се спечели в следващите двубои с Финландия и Ейре. Но опасността да те бие Гибралтар? После може да няма нужда от конгрес. Просто всички – ръководители, треньори и играли на „Васил Левски“ най-добре да емигрират при маймуните на Скалата.
Кой е Гибралтар във футбола? Федерацията на страната е по-стара от нашата – създадена е през 1895 година. Първото първенство на Гибралтар датира от 1907-а. Първоначално само с осем отбора, а после – дори в две дивизии. Форматът се запази почти до днес. Гордостта на лигата се наричаше „Принцът на Уелс“. Отбор, създаден през 1892 година, за да играят там британски войници. Закрит е през 1953-а, а до 2014-а бе най-успелият тим на Гибралтар. 
50-те години на миналия век са златната ера на футбола в страната. За мачове там гостуваха много испански отбори, както и „Цървена звезда“. А мач №1 остава контрола срещу „Реал“ (Мадрид), завършила 2:2. В голяма част от историята си Гибралтар не е признаван от ФИФА и УЕФА. И така бе до 2013-а, когато първо стана член на европейската федерация, а три години по-късно и на световната. При първите квалификации за Евро 2016 и Мондиал 2018 националният тим загуби всичките си мачове. Но турнирът Лига на нациите е измислен за малките. И там те събират слава. Така Гибралтар победи Армения, Лихтенщайн и Сан Марино. В момента оглавява групата си с две победи от 2 мача и нито един допуснат гол. Да му мисли Георги Дерменджиев! Целта на гибралтарците е да се изкачат в горната урна С.
Елитът на футбола е събран в Гибралтарска национална лига, в която участват 12 отбора. След като изиграят мачовете помежду си, турнирът се разделя на две части подобно на България. Първите се борят за титлата и местата в Лига Европа, а останалите – за приза „Челъндж трофи“.
Освен това Гибралтар има и Купата на Скалата. Разиграва се в четири кръга при директни елиминации. Всеки от клубовете има дублиращ отбор, които имат свое първенство. Първенство и купа се разиграва и при дамски тимове. Целият минал сезон беше анулиран заради пандемията от коронавирус.
Въпреки че всички отбори играят на един стадион, първенството е оспорвано. Преди да бъде спряно, първият и вторият бяха събрани между пет точки. Два отбора са видимо по-силни от останалите. Първият е „Линкълн Ред Импс“, който е и най-популярният. В периода 2009-2014 година тимът не загуби нито един мач. „Линкълн Ред Импс“ е играл повече от всички останали в евротурнирите и там се състезават голяма част от националите. Странно за стандартите му обаче отборът бе едва трети при спирането на сезона.
Вторият отбор на Гибралтар се казва „Европа“. През 2014-а той загуби финала за Купата на Скалата и стана първият квалификант от страната в Лига Европа. Стигна се и до чудото да спре доминацията на „Линкълн Ред Импс“ с титла през 2017-а. Миналия сезон „Сейнт Джоузеф“ завърши сезона на второ място и също игра в Лига Европа. А „Линкс“ е четвърти.
В продължение на десетилетия силите в Гибралтар бяха много неравномерно разпределени. Например „Европа“ разгроми „Колидж“ с 12:0 през 1975 година. Но в последните години всички клубове в страната повишиха нивото си.
През този сезон „Европа“ дори получи шанс да се изправи срещу бивш еврошампион. Тимът гостува на Лига Европа на „Цървена звезда“ и не се изложи – само 0:5. Мача ръководи българинът Волен Чинков. След това „Европа“ отпадна и от Лига Европа след поражение от „Рейнджърс“. В същото време „Сейнт Джоузеф“ загуби минимално с 1:2 от Б36 от Фарьорските о-ви, отстранен след това от ЦСКА.
„Линкълн“ имаше шанс да прескочи без игра първия кръг. Мачът срещу „Прищина“ бе отменен заради много заразени при косоварите. След това победи „Унион Титус“ от Люксембург с 2:0, да отпадне от шведския „Юргорден“.
Във футбола вече има и понятие Шокът на Гибралтар. На 12 юли 2016 година Брендън Роджърс, днес лидер във Висшата лига като треньор на „Лестър“, трябваше да дебютира в „Селтик“ срещу „Линкълн Ред Импс“ в квалификациите на Шампионската лига. На стадион „Виктория“ шотландците владееха положението, но първото полувреме завърши 0:0. Но след почивката Лий Касиаро вкара за 1:0 и сензацията бе факт. Същият футболист отбеляза и първото попадение в официална квалификация на Гибралтар срещу Шотландия. Въпросният Касиаро е полицай на пълен работен ден, но това не му попречи да забие на скъпоплатения страж Крейг Гордън. Въпреки че „Селтик“ спечели реванша с 3:0, гордостта на Гибралтар от 12 юли никога няма да бъде заличена.
Населението на Гибралтар е малко, но това не пречи в страната да се раждат много таланти. След влизането във ФИФА и УЕФА федерацията непрекъснато създава нови младежки проекти, но бързо най-добрите бягат в чужбина. Един от най-добрите е 20-годишният защитник Луи Анесли. Роден е в Лондон и днес играе за втория тим на „Блекърн“. Но направи име с година и половина в „Линкълн Ред Импс“. Друга звезда е 23-годишният вратар Дейли Колинг, който е роден в Гибралтар. След отлични изяви в „Европа“ премина в североирландския „Гленторан“. Атакуващият халф Тай де Бар вече е в испанския „Овиедо“.
Това е Гибралтар. Държава, която наскоро стартира футболното си приключение. Успешно крачи нагоре. И напомня на всички ни как сме станали поклонници на Цар Футбол.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят