След 20 г. изтребване на терористи и талибани, в Афганистан пак шетат талибани и терористи

САЩ от върха на световната си хегемония се сринаха с няколко стъпала надолу. Спори се дали хитро са скокнали или епично са се сгромолясали в Афганистан, но навсякъде се приема за голям геополитически провал. Засягащ тежко и НАТО, тъй като редица страни от алианса активно съучастваха в интервенцията на Вашингтон. Болезнено се удря и по Евросъюза, разтърсен е политическият и морален авторитет на управниците в страните-членки.

Сравнението на зле организирането с елементи на бягство изтегляне от Афганистан с онова от Виетнам е показателно. Тогава поражението дойде след активни ескалиращи военни действия на около 500 хилядна американска армия срещу отлично организиран противник. Добре въоръжен и енергично подкрепян от СССР и частично от Китай. Сега САЩ заедно с НАТО бягат от зле организиран противник, слабо въоръжен и подкрепян.

След като похарчиха около $100 милиарда за обучение и въоръжаване на до 70-хилядна местна войска, тя се разбяга или предаде на талибаните за някакви 5-7 дни. Военният провал на мощната във всяко отношение войска на НАТО е несъмнен, признава се в цял свят, също и в САЩ. Навлезли в страната с обявени намерения да ликвидират тероризма и да изградят демократична държава. И след 20 г. вместо терористи и талибани - пак талибани и терористи! 

Катастрофа, засягаща земетръсно декларираните и силово налагани в Щатите, Европа и по света Ония ценности. Дошла в резултат на хищничеството, глупостта и личностното загниване на управниците в инфектираните страни. Започналият през 2001 г. интервенцията в Афганистан Буш Втори не беше избран, а назначен за президент. От посочени от баща му върховни съдии след съмнително преброяване на бюлетини в управляван от брат му щат. По сходен начин монтираха и Байдън. Такава им е демокрацията.

Хаосът в Афганистан е огромен. Панически бягат международни организации, шпионски и Соросови НПО-та, туземни политици, управници, специалисти и всякакви помагачи на чуждите „благодетели“. Взривовете на охраняваното от елитни англо-американски части летище в Кабул гръмко възвестиха, че създадените от ЦРУ Ал-Кайда и ИДИЛ пак са там. С твърдото намерение да установят свой средновековен тоталитарен ред. Според конгpеcмена Джим Банкc оставени са им оръжия и обоpyдване за $85 милиаpда.

По всичко личи, че съдбата на афганиcтанците, които cа сътрудничили с амеpикaнците пpез поcледните 20 години, ще е трагична. Бpитанcкият Теlеgrарh пише, че талибаните cа заловили биометpичните данни на почти всички от тях. Полагат отчаяни усилия да се измъкнат оттам, бежанската вълна ще е огромна. Но малцина получават съдействие от досегашните си работодатели, вербовчици и наставници, което поражда едно от най-тежките за Вашингтон последствия.

Изоставянето на приятели и сътрудници в нещастие, особено на война, неизбежно има трайни и ерозиращи последствия. Логично се възприема за подлост и предателство. Но не само от потърпевшите и косвено застрашените, а и от всички наблюдаващи позора. Справка - СССР. Изтеглянето от Горбачов на войските от Афганистан през 1988 г. и спирането на руската помощ за страната от другия предател Елцин поведоха към разпад соцлагера и Съюза „нерушим“. И до днес доверието в Москва е на критично ниско ниво.

Същият резултат за САЩ вече е очевиден по света и у тях си. Особено остри са отрицателните реакции на политическите елити в страните от НАТО, преди всичко в западноевропейските. В бившите соцстрани дотам са изпаднали от страх в детско състояние на умовете, че все още не могат да проронят и дума за оценки и прогнози. Затварят очи, мълчат за Страшното и то „изчезва“! Не им се мисли за перспективата да се спасяват панически от народите си, както прислугата на Щатите в Кабул.

А „Страшното“ от наглед безнадеждна позиция победи идеологически най-мощната в съвремието държава и покрай нея най-силния военен алианс. Средновековната ислямска идеология надделя над модерния космополитен неолиберализъм. Който скапа САЩ отвътре и ускорено разлага страните в НАТО и някои бивши британски колонии. Който, изтласквайки във властта некачествен материал, в разрез със здравия разум създаде сегашните управляващи елити.

А те - политически, военни, разузнавателни - се оказаха несъстоятелни да правят верни оценки и прогнози далеч не само за Афганистан. След Втората световна Щатите са водили 55 войни, 75% от тях след краха на СССР, почти всички в крайна сметка реално неуспешни. Например в Сомалия, Сахел, Ирак, Хаити, Либия, Югославия. Афганистанският кошмар при това засяга и НАТО, изоставена е геостратегически особено важна територия.

Тя не случайно е била обект на различни имперски апетити в близко и далечно минало. Оттам англоамериканците провеждаха важни разузнавателни и подривни операции, оказваха разностранно „сдържащо“ въздействие върху официално обозначените за стратегически противници Китай, Русия и Иран. С излизането на САЩ и НАТО оттам те получават и доста неприятни проблеми за решаване, но ползите са несравнимо по-големи.

Възлова по много проблеми в тази част на Азия страна е 220-милионният Пакистан. Талибаните са продукт преди всичко на неговото военно разузнаване, което контролира почти всички техни командири. Исламабад бързо разширява икономическите и политическите си връзки с Китай, имат общ противник - Индия, с която Вашингтон неблагоразумно флиртува напоследък. Пакистан е в търпими отношения с Техеран и с все по-топли с Москва.

Четирите силно заинтересувани от събитията в региона държави координирано могат да сторят доста добрини на Афганистан, а така и на себе си. Малка е вероятността САЩ и Англия да успеят да развалят отношенията им, за да оставят след изтеглянето си гражданска война и терор. За тях външната политика на Запада отдавна е подло лицемерие. Ускорено и болезнено го проумяват и много други страни, а това предполага недобро бъдеще за „международната общност“ на лицемерите.

Последствията за Щатите от срамното напускане на Кабул ще са много сериозни, възможно и тектонични. Морално-психологическото състояние на щатските и градски администрации, на военните, тайните служби и полицията е тревожно. Престъпността бурно расте, излиза от контрол, ковид епидемията не е овладяна. Зачестяват сблъсъците сред разединеното на враждебни групи население. От новородените в страната 47 на сто са латиноси, мигрантският поток расте. Белите в Калифорния са 30 на сто. Лошотиите предстои да се изострят, също и тези в икономиката и финансите.

Съвсем друга е днешна Америка. С остра криза в лидерството, не може да решава дори по-значимите си вътрешни проблеми. Отстъплението от външни ангажименти ще продължи като се прикрива с отделни ариергардни битки около Иран, Китай и Русия. Също и с тласкане на трети страни срещу тях. Лондон отчаяно опитва да поема изоставяните от Вашингтон задачи около трите, но британците отдавна не са велики.

Подбутваният от Поднебесната стратегически триъгълник Пекин-Вашингтон-Москва неочаквано скоро може да се окаже приемлива основа за сериозни преговори. Позволява запазване на голяма доза достойнство, вместо нови обидни сривове. Такива неизбежно предстоят за неолибералните структури вътре и особено навън, където са ги засяли. Тежки трусове зреят в ЕС и у нас, слугуващите на Вашингтон и Сорос политици ще патят, партиите им бързо ще загубят подкрепа.

Става вероятно предоговарянето на общността в нещо като Съюз на нациите с все повече елементи на истинска демокрация. Неизбежно е да се върви към големи промени в условията на смут, сблъсъци по периферията и разностранни загуби.