Джо Байдън като Леонид Брежнев преди четирийсетина години

Лидерите на форума - шест куци патици и наперената Мелони

Срещата на върха наречена безполезен туристически хепънинг

В оня следобед отпреди седмица Джо Байдън се разхождаше по моравата край Борго Егнация с походка, силно напомняща движението на Леонид Брежнев преди малко повече от 40 години на Червения площад в Москва. Беше отвлечен, отнесен, отвеян надалеч от времето президентът на САЩ. Домакинката му Джорджа Мелони, която той нарече в края на миналия януари „дъще моя“, се опитваше да го завръща с шеговити подвиквания или направо го дърпаше за пеша на сакото. И той се подчиняваше с безизразен поглед, със замразена кой знае от кога усмивка и с восъчно бледо лице, сякаш не знаеше къде се намира и за какво. Мумия ли бе Джо Байдън в Южна Италия преди седмица, също като съветския вожд Леонид Брежнев на трибуната на мавзолея на Ленин в младите години на пишещите тези редове репортери? Които знаят добре, че в началото на осемдесетте години на миналия век Брежнев вече бе символ на умиращия СССР. И които съвсем не искат Байдън да стане олицетворение на потъването на САЩ в ненаситната за губещи империи паст на историята.

Но ако в Борго Егнация 81-годишният Байдън предизвикваше малко или много умиление със старческите си деменция и непохватност, другите петима гости на италианския премиер Джорджа Мелони будеха направо съжаление. Защото бяха дошли на годишната среща на лидерите на седемте най-развити западни държави сякаш, за да се сбогуват. Ами повечето от тях, почти като Байдън, са предизвестени политически пътници и едва ли ще изкарат до следващото „Г-7“ догодина. Първи в тази незавидна „класация“ е премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак - медиите на Острова го отсвириха седмица след сбирката в Южна Италия дори като депутат от неговата Консервативна партия след очакваната безпощадна победа на лейбъристите на парламентарния вот на 4 юли. Тресат се заплашително и центристките устои на френския президент Еманюел Макрон, който дори да не подаде оставка при победа на десницата на Марин льо Пен на изборите на 30 юни и 7 юли, ще си остане още три години в Елисейския дворец, но с орязани политически криле. Клати се сериозно също така коалицията „Семафор“, тоест управляващата в Германия червено-жълто-зелена комбина на канцлера Олаф Шолц, премазана на евровота от десницата във всичките u измерения, включително от неонацистите. В Канада пък премиерът Джъстин Трюдо, който е на власт от 9 години, е уморен и твърдо е заявил, че сдава властта до края на годината. А в Япония министър-председателят Фумио Кишида е в отчайваща вътрешнопартийна надпревара за лидерския пост, който трябва да напусне през декември и едва ли ще му бъде гласувано доверие за нов мандат. Въобще това бяха обречени от възраст и политически беди шестима мъже. И като ги гледаше човек как се радват като безгрижни дечурлига на падащи от небето парашутисти не можеше да не се запита: Това ли са великите на Земята, те ли ще ни спасят от надвисналия над главите ни Апокалипсис?

Тук е мястото за отварянето на една весело-мрачна скоба. Става дума за репортерските протуберанси по адрес на „Великолепната седморка“ на „евакуираните“ в международния пресцентър в Бари, на 60 км от Борго Егнация, над 1500 журналисти от цял свят. Които и през трите дни на срещата, между две чаши вино и щедри мезета, всичко гратис и на корем, не преставаха да остроумничат по адрес на участниците в поредната сбирка на „Г-7“. Като най-безобидната, първата задявка, бе сравнението на групата с „шест куци патици и наперената Джорджа Мелони“ - оправната домакиня и министър-председател на Италия. По масите между маслиновите дървета в пресцентъра изречението бе приписано на един от двамата кореспонденти на маститата агенция „Ройтерс“ - Андреа Шамал или Томас Ескрит. Но няма значение кой му е авторът, важното е, че подмятането отприщи фантазията на другите пратеници на световните медии и метафорите започнаха да валят една след друга. Темата за окуцелите политически лидери бе повторена в сравняването им от френски журналист с „шест куци коня и една разбунена кобила“, явно имайки предвид домакинята Мелони. Доста зловеща пък бе метафората, която пусна колега от Турция и която гласеше: „Шест проскубани гарвана и една наперена гарга, за да ги държи под око“. Виж, пикантерийна и доста нецензурна бе задявката „шест скопени псета и една разгонена к.....“, приписвана на сръбска журналистка. Имаше и други, къде по-сполучливи, къде по-невзрачни подмятания като например „Шест зомбита и една вещица“, и те със сигурност са разкрасили доста дописки, но неприятното бе, че метафорите задаваха косвено един съществен въпрос. Какво правеха в Борго Егнация лидери без бъдеще, не бяха ли дошли само да се наследят на хубавата област Пулия, да пийнат, да хапнат и да участват за последно в едно ялово шоу? Което за да прикрие безполезния туристически хепънинг, както италианският в. „Стампа“ нарече форума, пръкна единствено схема за прибирането от САЩ на лихвите от руските авоари из Европа и даването им на Киев под формата на оръжия.

Доколкото до симпатичната домакиня на форума Джорджа Мелони - направо жал да ти стане за нея. Защото след като бе възвисена с „Осанна“ от шестимата окуцели апостоли на западната правда, само седмица по-късно тя бе направо „разпната“ на кръст от двама от тях. Какво ли не направи лидерът на италианската десница, която по едно време репортери титулуваха на поразия „Кралица Джорджа“, за да покаже на гостите си колко е велика нейната Италия и покрай нея тя самата. Раздаваше им на поразия лъчезарни усмивки, прегръщаше ги, целуваше ги и ги потупваше братски по рамото, говореше им мило и сладко, развеждаше ги като екскурзоводка, даже местната популярна тарантела им танцува на площада в Борго Егнация последната вечер. И за какво? Ами според собствените u думи пред журналисти миналия петък Емнюел Макрон и Олаф Шолц били обещали на Италия да стане отново една от водещите три страни в ЕС, наред с Германия и Франция, неин представител да се сдобие с пост на „вице“ в бъдещата Еврокомисия, а друг да оглави изключително важен ресор. Да, ама не - тройката Макрон, Туск и Шолц вледениха мераците u в сряда, като загърбиха Рим в пазарлъците за новите титуляри на отговорните и влиятелни постове в ЕС. Нещо повече - голямата приятелка на Джорджа - Урсула фон дер Лайен u каза, че ако я подкрепяла за шефка още един мандат на ЕК, най-много щяла да даде на Италия бюджетната комисия...

Няколко дни след описаната в началото сцена, медиите отвъд океана оповестиха, че след смущаващо вцепеняване на президента Джо Байдън пред съпартийци, върховете на Демократическата партия се били изплашили истински. И вече се били замислили сериозно да го заменят с май единствената печеливша според социологическите проучвания тяхна карта срещу Тръмп на следващия 5-ти ноември. За оправната Мишел Обама иде реч, ама тя като че ли се дърпала.