Рисуването с восък върху коприна е древно азиатско изкуство

25 години ще чества Клубът в Търговище

В България има едно късче от красивата Азия - “Малката Индонезия” - намира се... в Търговище!

Вече 25 години тук има Клуб по батик - традиционното изкуство от островната държава, признато за част от световното културно наследство. Търговище се оказва част от това благодарение на г-жа Батик - Славка Георгиева, учителка по български език в местна гимназия и създател на Клуба.

“Когато за първи път чух за изкуството батик, бях в 5 клас. На един летен лагер дойде художник от София, който ни показа тази техника на рисуване върху текстил, при която се ползва восък. Беше за кратко, но се влюбих. Оказа се, че е за цял живот. Като се върнах, питах учителите си, но изкуството на практика беше почти непознато. Тогава нямаше интернет. Нямаше и материали в библиотеката. И аз реших да експериментирам у дома, за най-голям ужас на майка ми”, разказва през смях Славка днес. За ужас на майка є, защото се топи парафин, режат се платове, разтварят се бои и става.....

На принципа на проба-грешка опитвала отново и отново. Така до дипломната работа, която правила, завършвайки полувисшето си образование по изобразително изкуство. Въпреки че разполагала с едно котлонче и подръчни средства, впечатлила преподавателите и така се появила идеята да учи децата в Търговище на това изкуство. Клубът се родил в Центъра за работа с деца през 1993 г. Оттогава през него са преминали над 500 деца и младежи.

“За нас батик вече е като парола. Наистина си имаме свое общество. След столицата първият клуб за приятелството с Индонезия беше търговищкият.

Батик не е просто продължителен и труден процес на рисуване, той е философия. Хилядолетното изкуство, възникнало на островите Ява и Бали, изисква освен тъкани, текстилни бои и восък, много тънки умения. Восъкът се топи и се нанася върху плата преди боята. Това се повтаря отново и отново - оцветяване, сушене, восък... Ползват се специални инструменти, четки и други. Нужни са седмици и дори месеци, за да се види сътвореното. Търпение, търпение.., разказва Славка.

Батик е лицето на Индонезия и може да се изучава по програма на правителството им, допълва Славка. Има ден в седмицата, в който индонезийците се обличат в дрехи, които са работени с тази техника. Затова, ако чужденец се заемел с него, се приемало за знак на голямо уважение и почит.

“Когато идват при нас, в клуба, и ни наблюдават как работим, са впечатлени от симбиозата, която сме постигнали между тяхната традиционна и нашата побългарена техника. Те изработват големи платна, в метри, и индустрията им прави дрехи, завеси и други с изрисувани по този способ тъкани. За тази цел са нужни огромни вани, които не са безопасни и затова ние работим на малки пана”, споделя тя.

Тъй като нямало много такива школи, търговищката получила покана преди време да заминат на обучение в Индонезия, като престоят и всички разходи на място за преподавателката и 10 деца поемали домакините. Разходите за самолетните билети обаче направили мисията невъзможна.

И въпреки че не е стигала до Индонезия, г-жа Батик си има своя мини остров, посветен на страната, у дома. В него са наредени куп предмети и литература, разказващи за онази екзотична островна страна, която е далече-далече, но и толкова близо, когато някой я е превърнал в своя любов. Любов, която с удоволствие раздава и предава.