Президентът на Франция Еманюел Макрон си избра за премиер 34-годишния Габриел Атал. Той зае мястото на подалата оставка министър-председателка Елизабет Борн, в чието правителство оглавяваше просветното ведомство. В търсене на продаващите добре информацията скандални подробности, в коментарите си за Атал наблюдателите в Париж и в Западна Европа наблегнаха на два факта.

На първо място той е гей, признал си сам еднополовата сексуална ориентация, и на второ - явява се премиерът-сополанко на Франция, тоест най-невръстният в историята на страната. Но малцина бяха анализаторите, които отбелязаха, че в избора на Макрон младият политик е надделял над двама силни конкуренти - смятаните за фаворити на президента бивш министър на земеделието Жюлиен Дьо Норманди и ексминистъра на отбраната Себастиан Льокорню. И сякаш забравено бе най-важното - Габриел Атал е отличникът на правителството на Елизабет Борн, чийто рейтинг, извоюван само за 150 дни начело на образователното ведомство, според публикация във в. “Льо Фигаро” е с няколко пункта по-висок от този на мастития министър на икономиката и финансите на Франция Брюно Льо Мер.

Габриел Атал е роден на 9 март 1989 г. в намиращия се недалеч от Париж град Кламар, но израства заедно с трите си сестри във френската столица. Баща му Ива Атал, който умира през 2015 г., е от тунизийско-еврейско потекло и е работил като адвокат и филмов продуцент. Майка му Мари дьо Курис пък е с руски корени - родителите є са православни християни от Одеса. Габриел завършва с отличие престижен частен колеж и има две дипломи от парижки висши учебни заведения по специалностите “Политически науки” и “Право”.

Новият премиер е част от лявото крило в центристкото движение на Макрон, към което се числи и предшественичката му Елизабет Борн. Впуска се активно в политиката през 2006 г., като се записва в редиците на Социалистическата партия, в която членува десет години. По време на президентството от 2012 до 2017 г. на нейния лидер Франсоа Оланд младият политик е асистент на министърката на солидарността и здравеопазването Марисол Турен. През 2016 г. става член на сформираната от Макрон нова политическа партия и година по-късно е избран за депутат от нейните редове. През 2018 г. Атал е назначен за държавен секретар по въпросите на младежта, а две години по-късно става говорител на правителството.

В началото на втория си президентски мандат през 2022 г. Макрон назначава младия си съратник за кратко за министър на обществените финанси, а през юни миналата година го определя за титуляр на просветното ведомство. Като министър на образованието Атал веднага се утвърждава като властен лидер, който налага смело понякога доста непопулярни решения. Първото е забраната на момичетата-мюсюлманки да носят в клас абая или ислямската туника - стъпка, с която утвърждава секуларизма в училищата след забраната през 2004 г. на ислямските забрадки.

После Атал решава, че в гимназиите на страната трябва да се влиза с приемен изпит след прогимназията. Едновременно с това дава отново на учителите отнетата им преди време възможност да оставят по собствено решение изоставащите си питомци в същия клас и дори да ги отстраняват от училище. С цел повишаване на качеството на образованието в лицеите и гимназиите пък занапред учащите се ще бъдат разделени на три групи в зависимост от тяхното ниво на усвояване на учебния материал.

След това Атал предприема спешни мерки срещу ширещия се тормоз в учебните заведения от страна на ученици-хулигани и скоро те се оказват успешни. Може би и защото самият министър се оказва жертва на школски морални и физически изтезания - неговият съученик Жюан Бранко, който по-късно става адвокат на протестното движение срещу Макрон - “жълтите жилетки”, го нарочва пръв в школска интернет-мрежа за гей и дори на няколко пъти му нанася побой.

Тоест в просветното ведомство Атал се изявява като истински безпардонен новатор, но когато е назначен там, крайнодесният есеист Филип дьо Вилиер го обявява за “истинска катастрофа на френското просвещение”. Защото според видния интелектуалец училището вече преминавало “от средище на будители и култура” в “свърталище на ЛГБТ субкултура”. Тогава министърът, който не крие, че от доста време живее със секретаря на партията на Макрон и евродепутат Стефан Сежурне, отговори така: “Свикнал съм с хомофобски атаки. Когато чуя подобни фрази, си мисля преди всичко за милионите французи, които изживяват своята истинска сексуалност в анонимност. И в същото време са по-малко подкрепяни и толерирани от мен”.

Възможен наследник на Макрон

Анализатори в Париж определят Габриел Атал като възможен наследник на Еманюел Макрон в Елисейския дворец с много силни карти. През 2027 г. Макрон повече няма да може да се кандидатира за поста след два мандата. Според коментаторите младият, брилянтен, решителен, понякога импулсивен Атал е призван да поднови дързостта на “оригиналния макронизъм”.
А политическите касандри в Париж вещаят, че в борбата за Елисейския дворец Атал ще влезе в лют сблъсък с друг млад френски политически гигант - формалният лидер на крайната десница на Марин Льо Пен, 28-годишният сега и с изключително висок рейтинг Джордан Бардела.