Газохранилището в Чирен е приоритет само на хартия

Разширяването на газохранилището в Чирен е от ключово значение за енергийната ни сигурност.

В момента в него се съхраняват 550 млн. куб. м

Забавянето му води до по-скъпо отопление през зимата 

Стига за една шеста от годишното потребление

Запасите от природен газ, купен на ниски цени, са комбинацията, която би довела до прословутата “енергийна независимост”, за която експертите и политиците говорят толкова често през последната година. За да се изпълни тази заветна цел обаче трябва да бъдат завършени два проекта, чието изпълнение през последните две години се бави - изграждането на газовата връзка с Гърция, която вече е на финален етап и на разширяването на газохранилището в Чирен, което обаче като че ли е приоритет за управляващите само на хартия. Точно тези две съоръжения са гаранция за нормален цикъл на работа на индустрията и складиране на природен газ, който да доведе до евтино и сигурно отопление за всички битови потребители, които ползват услугите на топлофикациите в страната.

Разширяването и увеличаването на капацитета на газохранилището Чирен и изграждането на интерконекторите с Гърция и Сърбия бяха неизменно посочвани като двата единствени възможни пътя България да е енергийно независима и да си осигури алтернативни доставки на природен газ. Затова на книга те бяха приоритет на всички правителства от времето на прехода, като за тях винаги започваше да се говори, когато се водеха преговори с “Газпром” или при спиране на доставките.

Разширението на газохранилището Чирен е не само проект с национално значение, но и важен за европейската енергийна свобода и затова има и осигурено еврофинансиране за неговото изграждане. А чрез изпълнението му управляващите ще могат да гарантират на българските граждани сигурни доставки, по-евтино парно и да дадат глътка въздух на българските предприятия, които работят на газ. Именно този проект, който продължава да се бави, би гарантирал енергийна свобода на страната ни, тъй като дори при пълен капацитет на работа интерконектора с Гърция може да осигури около една трета от необходимото потребление на страната.

За разлика от останалите европейски страни, България, освен, че няма солидни запаси от природен газ, няма място и капацитет, където да ги съхранява. В същото време точно хранилищата и възможността да се складира синьо гориво са причината за това голяма част от европейски страни да очакват спокойно зимата, а цените на природния газ да се връщат на нивата от преди войната в Украйна. В момента средната запълняемост на европейските газохранилища е около 93 на сто, докато през миналата зима те я била средно 77 на сто. Именно големите газохранилища на европейските страни са ключови в енергийната криза, тъй като работният им обем достига над 100 млрд. кубически метра газ. Такива съоръжения, в които през лятото се нагнетява газ, а през зимата се добива, притежават 18 европейски страни - Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия, Нидерландия, Швеция, Испания, Дания, Словакия, Хърватия, Румъния, Чехия, Португалия, Полша, Латвия, Унгария. В ЕС са построени общо 160 газохранилища, като три четвърти от техния капацитет е съсредоточен в пет държави - Германия, Италия, Франция, Нидерландия и Австрия.

Газохранилищата като възможност за съхранение на синьо гориво са гаранция за енергийна независимост на страните-членки и възможност да управляват запасите си от природен газ. България, обаче, години наред изостава в тази възможност, тъй като има само една и то недостатъчна възможност за съхранение на газ - газохранилището в Чирен.

То покрива много малка част от годишното потребление - 550 млн. куб. м. при около 3 млрд. кубически метра, необходими за промишлеността, топлофикационните дружества и за битово потребление. Две трети от самото потребление е през зимата, а 1 млрд. куб. м. от него се консумират директно от топлофикационните дружества. Така разширяването на капацитета на “Чирен” до очакваните 1 млрд. куб. м. би могло да осигури работата на ниски цени на природния газ на всички топлоелектрически централи през зимата и да гарантира, че със сигурност ще има газ за отопление и подгряване на водата от ТЕЦ-овете в големите и по-малки градове в страната.

Идеята не е само да се разшири хранилището, но и да се увеличи възможността за добиване на газ, тъй като в момента дори то да е пълно, могат да се изпомпват не повече от 4,5 млн. кубически метра на ден и така “Чирен” може да достави не повече от една трета от нужните на цялата страна количества през зимата, които са около 13 млн. куб. м. на ден.

Карта на газохранилищата в Европа.

Открито е през 60-те

Находището на газ край село Чирен, Врачанско е открито през 60-те години на миналия век и експлоатацията му продължава до 1974 г., когато то се изчерпва и се превръща в единственото газово хранилище в България. В него работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция и съоръжения, които са необходими, за да осигурят нагнетяването и добива на газ. Нагнетяването се извършва от април до октомври, а газ се добива от ноември до март всяка година.

По проекта се работи от над 10 години

Удвояването на капацитета е финансирано с евросредства

Надземната част трябва да е готова до месеци

Държавата подготвя проекта за разширение на газохранилището през последните поне 10 години, в които са извършени технически и сеизмични проучвания, направени са модели на разширението, дори са открити и затворени няколко тръжни процедури, които, естествено са дълго обжалвани и до реално строителство, дори до отваряне на оферти, така и не се стига.

През 2013 г. проектът за модернизацията на Чирен е включен и в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия, след това беше договорено отпускане на финансиране и от ЕБВР. В началото на годината България дори получи и допълнителни безвъзмездни средства от Европейската комисия по механизма “Свързана Европа” и на практика половината от стойността на разширението ще бъде платена с евросредства - атестат колко стратегически важна не само за България, но и за ЕС, е тази възможност за осигуряване на енергийна независимост.

Така проектът, който се бори години наред очакваше да бъде построен в крайна сметка тръгна към финалната права, като беше решено едновременно да тече работа по трите фази - надземна, подземна и довеждаща инфраструктура. През август бяха обявени три поръчки, независими една от друга, за да могат участниците в тях да покрият работата и гаранции, тъй като става въпрос за обща сума от 518 млн. лв. без ДДС.

Целта на възложителя е до края на годината да се случи поне надземната част, която ще получи дотогава разрешително за строеж. Тя е почти съгласувана като проект, миналата е процедура по екологична оценка и ОВОС, като срока на изпълнение е 600 дни.

Проектът обаче е поредният ключов за страната ни, който се бави. По подобие на бавенето на газовата връзка с Гърция, забавянето обрича на пълно замразяване проекта за иверсификация и независимост на България от доставките само по една тръба. Разширението на Чирен ще осигури достатъчно газови запази, чрез които да се гарантира работата на топлофикационните дружества и индустрията през зимата, както и да се гарантира отопление и топла вода на гражданите през зимата при достъпни цени.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика