Вицепремиерът прави навременен и аргументиран опит да се покаже като решаваща фигура

Гарант на диалога по конституция би трябвало да е Президентът на републиката

Какво става, ако не се състои диалог между Радев и Борисов и няма експертен кабинет?

Какво значи “гарант”, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа - види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация?

По повод празника на независимостта, който отбелязахме през изтеклата седмица, вицепремиерът Каракачанов обяви, че е готов да стане гарант за диалог между Радев и Борисов за експертен кабинет. Какво означава това? Че Каракачанов гарантира, че ще има такъв диалог? Или пък че в резултат от него ще се състави експертен кабинет? И ако няма диалог и не се състави кабинет, как Каракачанов изпълнява гаранцията? Като „направи компенсация“ ли? Ако например гарантирам заем на свой приятел и той не го върне, връщам го аз. Какво става, ако не се състои диалог между Радев и Борисов и не се стигне до експертен кабинет при гаранцията на Каракачанов? Какво връща той?

Всъщност според мен Вицепремиерът е искал да каже по-скоро „инициатор“, „медиатор“ или даже „архитект“ на един процес, чийто инициатор, медиатор и архитект по конституция би трябвало да е Президентът - процес на осъзнат отказ от конфронтация при търсене на прагматични решения както за изход от изкуствено създадената криза (доколкото има такава), така и за превенция на същинската криза, която неминуемо ще се стовари върху нас в резултат от световната параноя по коронавируса. Независимо от термина е ясно какво иска да постигне г-н Каракачанов - удобно купе в следващия влак. И няма лошо - всеки лидер на политическа партия не само има право да се стреми към това, но и е длъжен с грижата на добър стопанин. В случая г-н Каракачанов прави навременен и аргументиран опит да се покаже като решаваща фигура и да си осигури място в следващата политическа формула, тоест да си купи билетче за всички влакове, пък който се композира на първи коловоз, ще се качи на него. Друг е въпросът дали не е вече късно Борисов и Радев да си стискат ръцете.

Опорните точки (любим мой термин от речника на спийчрайтърите!) в позицията на Вицепремиера не са безсмислени. Използва Деня на независимостта, за да изтъкне, че има и по-важни неща от хулиганското оскверняване на празника и крещенето на лицемерни лозунги. А по-важните, неща според г-н Каракачанов са: да спрем да злепоставяме страната си навън; да постигнем истинската промяна на пенсиите; да се противопоставим на омразата към България в Македония; да не позволим на „фанариотите да менторстват и по отношение на църквата в Македония“; да не изчезнем като нация „в тази демографска катастрофа, която всички наблюдаваме, и след още 30 години дефектна демокрация децата ни ще бъдат малцинство в собствената си държава“.

Долавяте популисткия дух, но в днешно време популизмът е задължителен и избирателите се чувстват пренебрегнати, ако пропуснат да им го поднесат. Извън него опорките са си една твърде добре структурирана политическа платформа: остър социален въпрос (пенсиите), специфичен външнополитически въпрос (Македония) и всепризнат национален проблем (демографията). Общият патриотизъм в платформата - запазена марка на ВМРО - се освежава и от актуалната позиция: „да спрем да злепоставяме страната си навън“. Между другото, с последното съм напълно съгласен. Да си разправяме един другиму, че „не сме народ, а мърша“ - иди-дойди. Обаче да го разправяме и на други народи, да се оплакваме като зубрачи, да доносничим на моля-госпожата в Брюксел, хванати за ръчички като пионер и пионерка - това вече наистина навонява на мърша.

Дали ще успеем да постигнем истинска промяна на пенсиите? Всички го говорят, а Обединените патриоти твърдят, че „работят от години“. Друг е въпросът дали е за хвалба че правиш нещо от години и все не стигаш до желания резултат. То е като отказването на Марк Твен от пушенето. Не знам защо всяка партия преди избори говори за пенсиите, може би е част от пиеската. Но със сигурност знам, че партиите, които искат да минат за десни, не започват от тях или поне не бива. Социалната политика е резултат от успешна икономика, а не обратното.

Не знам доколко и каква омраза към България има в Македония, но ако има подобна пропаганда, наистина нашата държава трябва да се държи по-кораво, а не като жандармеристи-филантропи. Не разбирам също какво означава „фанариотите да менторстват по отношение на църквата в Македония“. Кои са „фанариотите“? Коя е „църквата в Македония“? Църквите в Македония са поне две и тази, която иска от нас да лобираме за нейната автокефалия, е неканонична, самопровъзгласила се през 1967, и се назовава с името на Охридската архиепископия, както от 1019 до 1187 се е наричало онова, което днес наричаме БПЦ. Този казус е не по-малко невротичен от казуса с националността на Гоце Делчев и е добре г-н Каракачанов да отдели повече време да се запознае с него, преди да определи окончателната позиция на партията си.

Демографията. Още великите кападокийци са отбелязали, че онези твари, чието оцеляване е по-застрашено, се плодят по-интензивно. Съвременното човечество е популация, чието физическо оцеляване не само не е застрашено, но даже е гарантирано чрез многобройни и понякога озадачаващи нормативни актове. Днес по-богатите и по-културните се плодят по-малко от по-бедните и по-неграмотните.

До какво ще доведе това? Ако качествата на личността не се унаследяват, до нищо. Те обаче се унаследяват или поне така мисли г-н Каракачанов, когато казва, че „след още 30 години дефектна демокрация децата ни ще бъдат малцинство в собствената си държава“. За жалост, тези 30 години са само минималният срок някоя адекватна демографска политика да даде резултат и то ако започне да се провежда веднага. Всички го знаят и затова никой не поставя началото - защото краят няма да е в неговия мандат. Когато говорим за здрава раждаемост, първо трябва да се справим с няколко натрапчиви митологеми като тази, че човекът е тумор върху лицето на природата, че е пренаселил планетата и я унищожава, че сексът на последно място има общо с раждането на деца, а преди всичко е удоволствие във всички форми, които могат да хрумнат на мощния човешки интелект, че децата от най-крехка възраст трябва да бъдат запознавани с модерните контрацептивни техники, докато се чудят кой пол да изберат за себе си, и други такива неща. Ако г-н Каракачанов започне истинска работа в тази посока, специално ще си дам труда да науча къде живее и ще дойда да ръкопляскам под прозореца му.

„Това са истинските проблеми, които България има днес - казва вицепремиерът Каракачанов, - а не дали изборите ще са два месеца по-рано“. Наистина няма значение кога ще бъдат следващите избори, защото на тях, така или иначе, ще се нарисува нова картина на Парламента, която да отговаря и на новата му пленарна зала.

Що се отнася до г-н Каракачанов, той много интелигентно се опитва да напипа консервативната ниша (темата за консерватизма в България е сензационна, перверзна и заслужава отделно внимание), докато ГЕРБ и ДБ спорят кой е по-по-десен, но изглежда забравя или не иска да си спомня, че истинският консерватизъм не е доктрина, а начин на мислене, поради което в дефиницията му могат да се появят дори и противоречиви от гледна точка на политическата логика твърдения.

Но ние пак се отплеснахме. Започнахме с това как Каракачанов предлага да е гарант за диалога между Борисов и Радев. Вече сме в такъв етап от историческото си развитие, че Борисов и Радев са едно, а Правителството и Президентството - съвсем друго. Идеалното състояние на демокрацията е когато личностите олицетворяват институциите, но се страхувам, че в нашия случай личностите са надраснали институциите. Тъй че нека се въздържим от идеята Борисов и Радев, стиснали ръце, да правят правителство, пък все едно как ще го наричаме - експертно или някакво друго. Има си избори и те ще покажат кой да е президент и кой - премиер, както са показвали досега.

Иначе, ако не ни харесва демокрацията, Петър Младенов си го е казал: най-добре танковете да дойдат! Това последното беше вместо Картаген за онези, чиито сърца ще трепнат при отсъствието на традиционния финал.