Разкрита е тайната на руското детство на известния френски писател

Вече има мемориална плоча на легендарния Ромен Гари, два пъти носител на „Гонкур“

Te се опитваха да инсталират мемориална плоча на известния писател в продължение на две години. За това работиха както френското посолство, така и московските депутати от партията ''Яблоко''. И на 18 юни внучките на Гари, френският посланик Пиер Леви, литовският посланик Ейтвидас Баярунас и жителите на дом No. 6 се събраха за нейното откриване. Имаше и писмо от сина на писателя, в което той потвърди добре известната легенда, че бащата на Гари е руският актьор Иван Мозжухин. На плочата, направена от Александър Бродски, е написано: „Ромен Гари, френски писател, военен пилот на свободна Франция и дипломат, живя в тази къща от 1917 до 1921 г.”.

От 1915 до 1921 г. в биографията на Гари е имало празнота. Дълги години биографите вярваха, че през тези години Ромушка е живял с майка си във Вилно (днес Вилнюс). И едва сега, благодарение на московския архивист Александър Васин, беше възможно да се установи, че Гари е московчанин. Както се оказа, той е живял в Москва по-дълго, отколкото във Вилно. През 1912-13 г. На улица „Климентовская” е построена първата многоетажна сграда - неокласическа осеметажна жилищна сграда на Бабанин. Тук, в общ апартамент, заедно с още три актьорски семейства, Гари прекарва седем години от живота си със своята майка и полската бавачка Аниела Войцехович. А през лятото те заминаваха в дачата в Малаховка, където имаха малък собствен летен театър - „Замоскворецкия театър на работниците и народните депутати”, в който майка му играеше заедно с младата Раневская.

Всичко това не беше разбрано наведнъж. В интервю, което Гари дава за канадското радио малко преди своята смърт, писателят казва, че е роден в Русия, че родителите му са актьори, майка му е еврейка, а баща му е православен. Обаче не е ясно къде точно е роден. В синагогата на Вилно има само запис за раждането, но това не означава, че детето е трябвало да бъде регистрирано с мястото на раждането.

„През 2014 г., по случай стогодишнината на Гари, служителката от литовския държавен архив Елжбета Симелевичене публикува статия, в която показа документи от своя архив. Сред тях е и паспортът на Мина Кацев, който съдържа бележки за нейния престой в Москва в периода от 1915 до 1921. Появи се и другия въпрос: къде беше нейният син, малкият Роман, по същото това време. Гари пише, че като дете е бил отгледан от полската бавачка Аниела. Фамилията на Аниела е намерена в същата статия на Симулечене и тя е Войцехович. В резултат на търсенията в литовските архиви успях да намеря паспорта на самата Аниела Войцехович'', казва архивистът Васин,

„И колко бях изненадан, когато открих, че адресите на регистрация в Москва за Аниела и Мина са еднакви! Това означава, че момчето е било с майка си както на Петровка, така и в „Климентовская”, продължава Васин
През 1921 г. Нина Борисовская (известна още и като Мина Кацев), руска актриса и еврейка по рождение, бяга от революцията със сина си Ромушка от Съветска Русия в Ница. Както почти всички емигранти от Русия, те изпитваха материални затруднения. Майката си намира работа в хотел, продава бижута на Ривиерата, и отворя хотел за животни в своя апартамент. Тя вярваше, че влеченията на сина u могат да бъдат разкрити само във Франция, и че пред нейния Ромушка има голямо бъдеще: „Майка ми винаги е виждала в мен чертите на лорд Байрон, Джузепе Гарибалди, Габриеле Д'Ануцио, Д'Артанян, Робин Худ и Ричард Лъвското сърце”, спомня си Гари.

Той избра професията на военен пилот. След като капитулацията на Франция пред Германия, той се присъединява към редиците на движението „Сражаваща се Франция” и се бие достойно, като за военни заслуги получава ордена на Почетния легион и званието майор от ВВС. Самият де Гол го награждава. Първият му роман („Европейско образование”) е написан между битките.

След войната става дипломат, като първото му дипломатическо назначение е в България. Служи и като френски консул в Лос Анджелис. Там той започва роман с известната актриса Джийн Сиберг. Той дори предизвика Клинт Истууд на дуел заради нея. През 1980 г., година след Сиберг се самоубива и Ромен Гари се застрелва в своя апартамент в Париж. През живота си той написва повече от 30 тома есета, пиеси, мемоари и художествена литература, и по-специално романа „Животът е пред теб”, който се превръща в бестселър.
През целия си живот е свързан с Русия и руския език, въпреки че сменя руското си име от Роман на Ромен и взима измислена фамилия с името Гари. Но и дори тя, както каза самият писател, има руски корени, идва от глагола „гори”: „И от този порив никога не съм се отклонявал нито в работата си, нито в живота си”.

Първият му литературен опит е преводът от руски на полски език на поемата на Лермонтов „Клонът на Палестина”. На 8-годишна възраст той вече превежда руската класика. Общува в детството си със замоскворецките хулигани, Гари отлично овладя непристойния език на улицата и впоследствие го използва в дипломатическата си дейност. Както пише в книгата си „Нощта ще бъде спокойна”, това му умение се оказа полезно, когато среща съветския пресаташе Титов, който в най-неподходящия момент - в тоалетната - се обръща към Гери, за да разбере колко изтребители Великобритания е пренесла във Федерална република Германия. Гари отговоря на този въпрос с избрани псувни, и праща Титов на пързалката.

От руското му детство е любовта на Гари към руските леко осолени краставички: „Две неща от забравено руско детство по странен начин здраво са се забили в природата ми под формата на навици. Наистина обичам солените краставички по руски, без оцет, с ръжен хляб с кимион... Вероятно е много по-лесно да си намерите бутилка с истинско ''Бордо'' в Москва, отколкото да се сдобиете с руски солени краставички в Париж, но аз трябва да го правя редовно..."

Една от биографичните загадки при Гари все още остава въпросът кой е бил неговият баща - търговецът Лейб Кацев или актьорът Иван Мозжухин.

През 1912 г. Мина Овчинская от рода на Овчинский от Курск встъпва във втори брак и се омъжва за сина на еврейски търговец на име Лейб Кацев. През 1913 г. Мина си вади паспорт. Може би през 1913 г. тя се втурна в някаква авантюра или е имала връзка с известния руски актьор Иван Мозжухин, „кралят на екрана” от епохата на немите филми.

Първата адресна регистрация в паспорта на Овчинская е на „Петровка”, No.17 от 1915 година. Голямата жилищна сграда на братя Смирнови се смяташе за престижна и скъпа. Това означава, че някой е плащал за нейното настаняване. Това е възможно да е и Лейб Кацев, който тогава вече не живееше с Мина и Ромен. Майката на Гари бяга от Вилно, а Кацев е взет в армията. Те се развеждат едва през 1925 година.

„На снимките Гари и Мозжухин си приличат много, - казва Васин. - Освен това те се бяха лично запознали, и Мозжухин често помагаше финансово на Мина и правеше подаръци на момчето. През 1930-те години младият Гари участва с него във филми, и по-специално във френския филм „На никой” (1936). През целия си живот Гари събираше пощенски картички с портрета на Мозжухин, но най-важното е, че дълги години плащаше за поддръжката на гробовете на Иван Мозжухин и неговия брат Александър, известен оперен певец, в гробището Сент Женевиев де Буа в Париж. В книгата си „Нощта ще бъде спокойна” той пише: „Животът накара майка ми да извърши ужасна фалшификация”. Най-вероятно това означава, че майка му е скрила своя роман с Мозжухин от съпруга си Лейб Кацев и че Ромен е син на руския актьор. Това обстоятелство оказа голямо влияние върху формирането на личността на Гари.

Биографията на Гари е пълна с тайни. Една от тях и свързана с Русия беше разкрита. За това свидетелства плочата, монтирана на улица „Климентовская”, дом No. 6.