Преди 20 г. БГ балетът бе на много високо ниво, сетне всичко рухна

- Господин Таранда, тази година, се навършват 25 г. от създаването на Имперския руски балет и сте на световно юбилейно турне. Част от него бе Велико Търново и крепостта Царевец, където се представихте с постановката “Лебедово езеро”. Къде са следващите ви участия?

- Започнахме с Бразилия, Аржентина. След гастрол в Петербург, кацнахме в Бургас, изявихме се на откритата сцена на Царевец като открихме оперния фестивал “Сцена на вековете” и продължаваме в Калининград, после в Москва, а след това - в Австралия, Нова Зеландия и ще завършим в Китай.

- Защо “имперски” балет?

]

- Когато Руската империя рухнала след революцията и е създаден СССР, руското изкуство е успяло да се разпространи в цял свят. Руските музиканти, композитори, художници, балетисти, диригенти се пръснали на различни континенти. Американският балет например е създаден от руски хореографи, френският балет - също. Рудолф Нуреев пък е ръководил балетната трупа на Парижката опера и пр. Затова и названието “имперски” е в чест на нашите руски творци, които са обогатили световното изкуство. Освен това събирам своята трупа от различни държави, принадлежали на Руската империя - Казахстан, Украина, Беларусия. Това е все руска балетна школа. Балетът е наречен така и в памет на императорското семейство. Защото ако не беше то, у нас нямаше да съществуват нито Болшой театър, нито Мариинският театър. Малко известно е, че навремето, когато артистът се разболеел, тъй като работел в императорския театър, той пишел писмо, молба до император Николай Втори, за да го помоли да го пусне в отпуск по болест, и лично императорът подписвал разрешението му да отсъства. Представяте ли си какво е било отношението на императорското семейство към балета, на каква почит е бил той!

- Кои са най- характерните черти на руския класически балет, на руската балетна школа?

- В руската хореография се е съхранил мъжкият танц. На сцената присъствието на мъжете е много важно. Голямо внимание се отделя на вътрешното състояние на артиста, всичко е в хармония - ръце, сърце и глава. Техниката идва след това! Това е важно, но душевното състояние е много по-съществено. И до момента ангажираме учители от драматичния театър, които учат нашите балетисти как да преживяват, как да изграждат ролята си психологически.

Например - “Лебедово езеро” е много сложен спектакъл за главната балерина. В първото действие мечта…ти гледаш на солистката, девойката, омагьосана в лебед - и се чудиш как може да бъде така трогателна, как не се пречупват душата и тялото є, а в следващото действие тя играе елитна компаньонка, изкусителка, която те изгаря и ти разбираш, че без тази прелъстителка не можеш да преживееш и бедният мъж се разкъсва- ту между едната, ту между другата! Много хитро, много тънко като подход в този балет. Това е много сложна роля и по отношение на техниката, защото белият лебед е спокоен, красив и всичко е нежно, ефирно, протяжно, а при черния лебед е изключително трудна. В нашия спектакъл участват двама шутове и това е мое решение, защото имам двама отлични младежи. Те имат съвършена техника и внасят характер в спектакъла.

- Колко детски школи развива Имперският руски балет?

- В Москва имаме четири детски студия. В тях постъпват деца от 4 до 10-годишна възраст, а после продължават професионални занимания. Имаме 4 школи в Москва, една в Беларусия, една в ЮАР и една в Китай.

- Какви са хореографите в Китай?

- Руски педагози, които ние изпращаме в командировка. А децата там са много талантливи и трудолюбиви, никой не говори по време на репетиция, невероятна дисциплина. В Китай избират най-добрите педагози - руски, английски, американски и плащат много, за да се научат децата. Често пътуваме до Китай и имаме участия в нови оперни театри. Всяка година там се строят поне 50 нови театъра, каквито не съществуват в Русия. Много модерни, футуристични, с невероятна архитектура, на различни нива, с по над 30 000 места. В момента работя с китайски строителни компании, които също строят театри и те ми казват: “Това е по разпореждане на правителството. Първо културата и после икономиката!”. Представете си- икономиката при тях стои на второ място, културата поддържа икономиката! И инвестират най-вече в култура и образование. Работя от 20 години с Китай и виждам все по-колосални успехи.

- Какво мислите за балета в България?

- Работили сме със Сара - Нора Кръстева, били сме в състава на жури и ми се струва че те се развиват много и порастват с всяка година. Имат голям прогрес, поставят интересни спектакли. Преди 20 години вашият балет беше на много високо ниво, сетне, разбираемо, всичко рухна, нивото доста падна, но сега отново е в подем.

- За финал неизбежен е въпросът за....

- Бъдещите творчески планове? О, много са. Занимавам се с фестивали и народно творчество в Русия. Правя ритуал Иван Купало, при който девойките прескачат запалени огньове. Друга народна традиция е Масленица, която е голям празник. Честваме Деня на семейството, любовта и верността по името на княз Петър и съпругата му Феврония. На такива народни празници и фестивали каня приятели от различни държави и те идват със своите състави, и участват - китайци, българи, японци, руснаци, грузинци, всички на едно поле и се получава нещо много красиво. Много харесвам тези народни празници защото хората разбират кой си ти, кои са твоите родственици, традиция и корени. За мен е много важна родовата памет. През януари тази година изпратих 25 човека от моята трупа при вас на фестивала Сурва в Перник, на кукерите. Костюмирани, с маски. А що се отнася до класическото изкуство, искам да направя нови постановки - полският бал от операта “Иван Сусанин”- много красива постановка, с пищни костюми.

Нашият гост

Гедиминас Таранда е художник, хореограф, режисьор. Ръководител е на Имперския руски балет. Създава трупата през 1994 г. по препоръка на Мая Плисецкая. Завършил е Московската академия по хореография. 13 години е бил солист на Болшой театър. Печели слава с ролите си в балетите “Златен век” и “Реймънд”, става Заслужил артист на Русия. Носител е на почетна значка “Сребърен кръст” в областта “Религия, култура и наука”. Член е на Международната академия за информатизация в ООН.