Не сме земя на хомоиндивиди, но ги има

“Педераст” тръгва от капитализма и се утвърждава през социализма заедно със съкратената форма “педал”

Българинът е кораво хетеросексуален. Като царевичен кочан, който трудно се чупи. Нашата земя не е на хомоиндивиди, но все пак ги има. Гей обществото е заченато в дълбока древност с една легенда.

Орфей бил първият, загърбил женското и обърнал взор към мъжкото. Античните извори сочат, че след като загубил Евридика сладкогласният певец тешал мъката си в алкохол и мъжки прегръдки. Отмъстителните менади го разкъсали, заради презрението му към нежния пол.

През Средновековието у нас шета сектата на адамитите. Ходят голи като Адам и Ева, отричат брака и социалните норми. Организират церемонии, в които безразборно се съвокупляват. През 1350 г. Теодосий Търновски провежда църковен събор против ересите. Заедно с богомилите и месалианите са разгромени и адамитите.
Тогава думата “гей” още я няма в българския език. Тя е със старофренски произход и влиза в английския през XII век като “весел”, “радостен”, “игрив”. Следващите столетия мутира в “разпуснат”, “похотлив”, разватен”, за да стигне до “хомосексуален”.

През средните векове битува “содомит”, а по-време на игото - “манаф”. Содомитите кореспондират с библейския разказ за средищата на порока Содом и Гомор. Манафите изконно са малоазиатски турци, сексуалното значение е вторично. Тази дума влиза в ономастиката като фамилно име, живо и днес. Трудно е да се установи притежателят потомък на извратен ли е, или на ренегат.

Христо Манафов например след Освобождението е народен представител. Викали му Манафа. “През времето на ужасите на Фазлъ паша той доносничел с Хесапчиевци и други побългарени анадолци”, пише Константин Иречек за погрома над Габрово, откъдето е въпросният депутат.

Княз Фердинанд се захласвал по фусти, но си падал и по панталони. Това не е феномен, защото Александър Македонски също е бисексуален, а създава най-обширната империя в човешката история. Фаворит на княза бил Димитър Станчов, началник на тайния кабинет и дядо на дипломата от близкото минало Иван Станчов.
Интимен трепет между двамата е запечатан на кадро. В спомените си дворцовият учител по български език Добри Ганчев отбелязва: “Ив. Карастоянов, придворният фо­тограф, бил поразен, кога видял Фердинанда да чеше собственоръчно косата на Д. Станчов, кога последният се готвел да бъде снет.”

Пак бай Добри разказва: “За Фердинанда вървеше упорита мълва, че той бил дълбоко заразен от древногръцкия порок. Обичал красивите момчета. Може туй да е измислица на вра­говете му, на враговете на приближените, на любимците му, ала има факти, има свидетелства на достопочтени хора, офи­цери и други служащи, които високо изобличават българския господар в скандалиозно морално разтление.”

Кокон Харизанов е нещо като Евгени Минчев в някогашна България. Лъскаво елегантен, гладко обръснат и вчесан, с маникюр и накити. “Истински франт с бомбе, кожени ръкавици, жакет, велурена жилетка, копринен чадър или изящен бастун с позлатен монограм”, портретува го журналистът Петър Карчев.

“Кокон Харизанов - продължава той, - макар и да беше млад, не поглеждаше към жените. Интересуваха го хубавите мъже, здравеняците, младежите със смел поглед. Към мъжете, които му харесваха, Кокон Харизанов - независимо от това дали се познаваше с тях или не - отправяше с възторженост поздрава си с високо вдигнато бомбе и с грациозното извиване на тялото.” Банков чиновник, през 1928 г. Кокон е поканен да изиграе себе си във филма “Весела България”. Тук му партнират други знаменитости като Борю Зевзека, Димитър Даскала и Атанас Телефончето.

Първите гонения срещу гей обществото са при Богдан Филов. Той е министър-председател от 1940 до 1943 г., после е регент. Копира националсоциализма с репресии срещу евреи и хомосексуалисти. В обратно поведение са обвинени неколцина интелектуалци, между които писателят Владимир Полянов и журналистът Панайот Чинков.

Есента на 1941 г. се обсъжда кандитатурата на някой си Каракушев за софийски областен директор. На 1 ноември Филов записва в дневника си: “По-рано Царят напълно одобрил тази комбинация, но сега се противопоставял. Изкарали и Каракушев педераст като Полянов и Чинков!” В кюпа на анормалните влиза и варненският митрополит Йосиф. Негов клеветник е софийският му колега Стефан. Йосиф бил “педераст”, цитира го в дневника си царският довереник Любомир Лулчев.
“Педераст” е грешен синоним на “гей”. Думата иде от “пайдогогос”, възпитател на момчета в древна Гърция. Сексуалното значение е привнесено, защото някои посягали на младенците. В този смисъл “педераст” се припокрива с “педофил”, а не с “гей”. Днес в уличния език “педераст” е ругатня за “мръсник”, “подлец” и другите сродни квалификации. “Ей, педераст, кой ти даде книжката!”, вика шофьорът на такси. На езика му не лепне “гей”.

“Педераст” тръгва от капитализма и се утвърждава през социализма заедно със съкратената форма “педал”. В студията “Комунизъм и хомосексуализъм в България” доц. Михаил Груев обяснява: “На този феномен се гледа като на “буржоазен остатък”, който предстои да бъде напълно и окончателно ликвидиран заедно със самата буржоазия и с проявленията на нейния начин на живот.”

През 1946 г. е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. “Във връзка с приложението на закона - дава подробности Груев - вътрешният министър А. Югов изпраща специална инструкция до регионалните звена на милицията и до кметовете на общините, в която изисква да бъдат направени подробни списъци не само на “битово и морално разложените”, на хората “прекарващи времето си в безцелно шляене из кръчми, гостилници и кафенета”, но и на хомосексуалистите или на набедените за такива. Всъщност този контингент рекрутира немалка част от бъдещите концлагеристи и затворници.”

Наказателният закон от 1951 г. постановява: “За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години. Ако това е извършено чрез насилие или чрез използване положение на зависимост, виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.”

През 1964 г. Георги Парцалев е сред 28 подсъдими в гей процес по поръчка на хетеросексуалната комунистическа партия. С него са още куп творци, между които и критикът Атанас Свиленов. Емил Димитров също трябвало да бъде на скамейката, но предупреден заминава за Франция.

В обвинителния акт пише: “Повлияни от упадъчното влияние на Запада, обвиняемите станали вносители и проводници на уродливия западен морал, постоянно възхвалявали западния начин на живот и заявявали, че само на запад имало свободна любов между мъже и мъже и между жени и жени...”

Обществените бани и тоалетни бяха средоточията на гей контактите. В София легендарен беше кенефът в Докторската градина, а в Пловдив нужникът на гарата. Табло с ликовете на “опасните” имаше в столичната Централна баня. Ако разпознаеш съмнителна физиономия, да не се навеждаш за сапуна. Хисарските и Красновските къпални също бяха хомосредища. Изгря демокрацията и гейовете изпълзяха от подмолите. Йордан Соколов, известен като Данчето, оглави Народното събрание. Патриотичната “Атака” пък излъчи най-големия извратеняк. Хванаха Владимир Кузов в мърсуване с невръстно циганче. През 2006 г. му свалиха депутатския имунитет, осъдиха го три години условно и партията изгуби ценен кадър.

Днес гей обществото у нас битува под псевдоними. Мис Пълнолуние, Мирела Френи, Леля Скруч, Кака Тонка, Драго Чая се мотаят наоколо. Срам ги е да излязат с истинските си имена. Леонардо, Микеланджело, Оскар Уайлд, Лорънс Оливие, Марсел Пруст са били техни побратими.

Хомосексуализмът не е престъпление, а генетична грешка. Понякога обаче превратност може да те обърне срещу природата. Както Орфей, далеч преди нашата ера.