Ген. Тодор Бояджиев е първият ученик на Ким Филби, приятел е на Маркус Волф, разузнавачът, превърнал 10-те шефове на най-добрите служби в света от врагове в приятели. На 10 октомври той стана на 80 години.

Само преди дни генералът си направи страхотен подарък за рождения ден – в книжарниците се появи новата му 14-а или 15-а книга, която е посветена на един абсолютен и общопризнат ас в сложната професия на разузнаването, Човекът С лице Маркус - Миша Волф. И днес – на личния си празник, той е във Варна, където представя поредното си публицистично бижу. С което няма начин да се предизвика любопитството на читателската аудитория. Защото всичките му книги са белязани от преживяното и са написани така, както само той може да омае публиката си.

Няма как да не предизвика интерес, възхита, дори завист за всичко това, което е преживял, за срещите и приятелствата, които е имал през годините. А хората, с които той е бил много на “ти” са Ким Филби – англичанинът, обявен за шпионинът на XX век, Маркус Волф – легендарния шеф на разузнаването на ГДР, Леонид Шебаршин – последния началник на разузнаването на СССР, Ричард Столц – зам-шеф на ЦРУ в най-интересните години... И още, още много фигури, изиграли решаваща роля в разузнаването през годините на Студената война.

Иначе, по думите на самия Тодор Бояджиев, казани точно преди 80-годишнината си, сега вече минава “от зоната на правенето в зоната на спомнянето”. Е, донякъде е така, но не съвсем, защото спомнянето също може да е правене. И поредната му книга е доказателство за неговите думи. В живота си той е известен разузнавач, политик, депутат и публицист. И със сигурност знае много от най-големите тайни за последните 50-60 години. В интервюта винаги е признавал, че е мечтаел за професията на разузнавач още от юношеските си години и никога не е съжалявал за избора си. Цели 26 години от 30-годишната му трудова кариера в системата на МВР минават в българското разузнаване. 13 от тях са в Научно-техническото разузнаване и 13 – по линия на външнополитическото разузнаване. Бояджиев извървява цялата йерархична стълба от разузнавач до заместник-началник на Първо главно управление (ПГУ), а в паралелния си живот под легенда стига до зам.-търговски представител в системата на външната търговия и пълномощен министър в Министерството на външните работи. Междувременно получава и пълномощия на “посланик на добра воля” на Оклахома. Изкарва два мандата в САЩ.

В личностната му професионална характеристика е записано: “висок коефициент на интелигентност, бърза и комбинативна мисъл, високо ниво на наблюдателност. Контролирано излъчване. Тимов играч с качества на организатор и медиатор. Широка обща култура. Развито чувство за дълг. Владее английски и руски език. Женен, с две деца. Невербуем”. Ако днешните млади чуят това, със сигурност ще си послужат със съвременно възклицание “Уау”.

Може би закваската в живота му идва от неговия дядо по майчина линия Лефтер Мечев, който е войвода във ВМРО. Но това е само част от неговата биография. А в нея има и нещо, което трудно се забравя. Чичо му Илия Бояджиев, който е дясната ръка на Трайчо Костов, е убит през 1949 г от ДС като враг на народа по време на следствие. В цялата му голяма фамилия всички са били убедени комунисти, но този случай остава загнезден завинаги сред близките му, а МВР и ДС нямат добър имидж в семейството. И когато младият Тодор съобщава на баща си, че е избрал да работи точно в системата на двете системи, той му казва: “Искам да обещаеш, че няма да опетниш съвестта си. Отивай там, защото в тези органи трябва да има и честни хора. А ако ти се налага да правиш компромис със съвестта си, обещай ми, че ще напуснеш”.

И ген. Тодор Бояджиев изпълнява обещанието и заръката на своя баща. През 1992 г. той депозира оставката си пред президента Желю Желев. Заради започналото кадруване в МВР по политически причини и най-вече, защото не иска да прави компромис със съвестта си след проблема с досиетата. Отварянето на тайните той нарича “най-голямата тъпотия”. И защитава позицията си още във ВНС, когато предупреждава от парламентарната трибуна: “Не отваряйте кутията на Пандора!”. Защото това е нещо, което се използва в политическите битки, но не и в интерес на държавата. Както и стана.

Той е първият главен секретар на МВР след 10 ноември. Една от най-големите му болки е закриването на научно-техническото разузнаване, което е най-силното направление в онези години. И това се случва само с устно указание. Нарича случилото се през 1990-а глупост. И най-много се ядосва на факта: Бюджетът на Комисията по досиетата е 19 милиона лева, докато на разузнаването – само 16 милиона. Подигравка!

Убеден е, че основен двигател на съвременния разузнавач трябва да е патриотизмът, любовта към отечеството, желанието да служиш на народа си, а не на партия. Генералът винаги е казвал, че не съжалява за своя избор да работи в разузнаването, единственото, за което съжалява е, че работата му е отнела възможността да наблюдава как растат децата му – Илина и Константин. Но затова пък благославя деня, в който в МВР като лейтенант той се запознава с бъдещата си съпруга Радка - тогава тя дори е с по-висок чин от него. Точно съпругата е тази, която му осигурява стабилен тил при неприятности и вътрешни противоречия.

Гордее се с това, че е председател на политическия клуб “Тракия” и защитава пламенно интересите на 800 000 бежанци от Тракия и техните наследници. Именно тракийските потомци го избират за депутат във ВНС и в 39-ото НС.

Обича китайски ресторанти

Генералът и любимата му съпруга са големи кулинари. Освен разходките из природата, обиколките из китайските ресторанти в столицата са едно от любимите им занимания. Двамата са поклонници на съчуанската кухня, която е доста по-пикантна. Макар Радка да е майстор на баниците, двамата не крият, че са чревоугодници и обичат да си похапват вкусни и лютиви ястия. Сутрин само с чай и мед, но вечер често се отдават на кулинарните си страсти.

За него

От най-компетентните автори в сферата на шпионажа

Ген. Тодор Бояджиев без съмнение е един от най-плодовитите и компетентни български автори в сферата на шпионажа и разузнаването. Широките му контакти в световната разузнавателна общност са в основата на художественото описание на нашата професионална дейност. Ние от Асоциацията на разузнавачите от запаса му пожелаваме здраве и нови творчески успехи занапред!

Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ)

Пътят към Храма за всеки е различен

Честит юбилей, господин генерал! Много здраве и творческо дълголетие!

Никога няма да забравя, че Вие бяхте Човекът, който чрез книгите си и разговорите ни - ми посочи каузата - да говорим ИСТИНАТА и да не се страхуваме от нея, защото само тя може да ни даде истинската свобода.

Ще цитирам последните думи от текста от филма - портрет, който направихме за Вас:

„Пътят към Храма за всеки е различен...” И същността на Храма за всеки е различна. На многая лета!

Силвия Сиракова-Гвозден, Военен ТВ канал

Разузнаването е достойна професия с човешко лице

Общуването с тези, които преди три десетилетия бяха колеги и съюзници и с тези, които идеологиите поставяха в категорията на противници в „играта без правила”, ме убеди, че всички те имат помежду си много общи черти - патриотизъм, професионализъм, отдаденост на работата, толерантност, морал, готовност да погледнат отвъд рамките на своите специални служби. Това все още крепи оптимизма, че разузнаването е достойна професия с човешко лице.

Маркус Волф, бивш шеф на разузнаването на ГДР (1923 - 2006)