Няма да бягам. Ще изчистя името си! Ще докажа, че съм невинен!

Пред скучната на вид жилищна кооперация на бул. „Цар Борис III“ , в която генерал Кирчо Киров е затворен под домашен арест, очаквано патрулка няма. Наоколо не се вижда жив полицай. Докато търся звънеца, си мисля, че бившият шеф на българското разузнаване преспокойно би могъл да си излезе, да се качи в една кола и да се озове в някоя екзотична страна – също като Братя Галеви и стотиците други бегълци от правосъдието в България, на които тепърва ще правят списък по нареждане на Цацаров.

В апартамента му е мрачно – и в тесния коридор, и в хола, обзаведен с мебели от соца. Завесите са спуснати от съображения за сигурност след един дързък обир. Но ако генералът е откраднал 10 милиона, както военната прокуратура твърди, те очевидно не са наоколо. Сякаш прочел мислите ми, той ме кани да седна на поизбелелия фотьойл и се усмихва накриво: „Заповядайте, разположете се в милионерската ми обител“.

- Как се чувствате в домашния си арест, генeрал Киров? Извинете ме, ако въпросът звучи глупаво.

- Дискомфортно се чувствам, не мога да го скрия. И не затуй, че нямам право да излизам, а защото оценявам домашния арест като гавра с мен и с моето семейство. И като репресия от страна на управляващия режим с конкретни негови представители срещу мен. Чувствам се много унизен. Много обиден. Аз 40 години 9 месеца и 12 дни без прекъсване съм бил в служба на тази държава и органите й за сигурност - и като оперативен служител, и като директор на българското разузнаване в продължение на 9 години.

- Някъде четох, че няма в света разузнавателна служба, чийто шеф е осъден за присвояване. Но не знам дали е вярно?

- Аз не съм чул да има в някоя държава осъден шеф на разузнаването, пък камо ли по обвинение за присвояване.

- Военната прокуратура твърди, че като директор на Националната разузнавателна служба (НРС) през 2007-2011 г. вие сте отчел с фалшиви фактури над 5 милиона лева за тайна дейност, закрита 9 години по-рано. Имате присъди по две дела с такъв казус.

- Категорично не приемам тези присъди и обвинения. Заявявам го неизменно през всичките 7 години, в които текат наказателни процеси срещу мен. Нямам право да говоря по същество за делата. Но държа да кажа първо, че аз не бих могъл да отчета с фалшиви документи нито 5, нито 10 милиона, както се получава в съвкупност по двете дела. Не бих могъл по простата причина, че тия документи не съм ги съставял аз. Те са съставяни от началника на отдела за сигурност и защита на класифицираната информация Димитър Лидарев и са ми били докладвани. НРС е устроена като пирамида и човекът на върха е длъжен да ги разгледа и подпише, ако реши. Това са мотивирани предложения за срещи, парични помощи и съдействие на хора, ангажирани с разузнавателна дейност, които имат здравни, финансови и други проблеми. Второ, тази дейност, за която военна прокуратура така евфемистично говори, е закрита - да, но това не означава, че от нея не са останали живи хора и че отношенията на НРС с тях трябва да се прекратят. Отношенията с тия хора завършват с тяхната смърт! На тях държавата им е длъжна през целия им живот, защото те са го рискували в нейно име.

- Не разбирам?

- Не мога да кажа ви нищо по-конкретно, макар искам. Вече съм осъден за издаване на класифицирана информация по едно дело, нескопосно съшито по сигнал на Драгомир Димитров - моя наследник на директорския пост в НРС, която сега се нарича ДАР - Държавна агенция „Разузнаване“. Сигналът е свързан с българския шофьор Живко Русев, който беше заловен с наркотици в Иран. Всички вестници писаха навремето как вместо да бъде обезглавен там, той ще излежава присъдата си в България по споразумение между държавите. По този случай аз не съм изпълнявал специална задача, която е свързана с класифицирана информация. Моята роля се свежда до един разговор, който проведох с ръководството на иранското разузнаване, с една-единствена молба: този човек да не бъде осъден на смърт там. Коментирах в една телевизия неговото завръщане след осемгодишен престой в ирански затвор. Това послужи на Драгомир Димитров като мотив да скалъпи още едно дело срещу мен. Четвърто дело ще ми дойде много, съгласете се. Затова не мога да ви дам яснота за закритата разузнавателна дейност.

- Бившият зам.-шеф на разузнаването генерал Тодор Бояджиев разказа пред „Труд“, че става дума за закритото нелегално направление на НРС - на разузнавачите, действащи под чужда самоличност. Те са българи - Иван и Петкан, но живеят като Ахмед и Али например в ИДИЛ. Дори родителите им не знаят къде са. В чужбина под някаква легенда те са създали нови семейства, имат деца, които не са чували за родината на бащите си. Тези хора винаги са в риск. Чуе ли се, че Ахмед е Иван - режат му главата. За някои има пряка опасност и трябва да се предислоцират. Държавата се е отказала да ги ползва, но този отказ не снема отговорността й към тях. Тя трябва да им помогне, казва генерал Бояджиев. Ще потвърдите ли думите му?

- Генерал Бояджиев казва абсолютната истина.

- А полковник Лидарев казал в съда, че е писал фалшиви фактури и теглил пари от касата по ваша заповед. И ги давал на вас.

- Това е лъжа. Аз питам как може човек на 60 години, с 40-годишен опит в разузнаването толкова  лекомислено да пише фалшиви книжа, да тегли големи суми и да ги дава някому, защото той му бил разпоредил. И при това да не си дава сметка, че извършва незаконна дейност! Истината е, че става дума за законна дейност, нормативно уредена и със съответните документи. Тук злоупотребата е само в това, че Лидарев ме набеди пред съда. И аз бях осъден на 15 години затвор единствено и само въз основа на неговите показания.

- А къде са „съответните“ документи, които споменахте?

- Унищожени са от Лидарев. Чак на делото разбрах, че той не само ги е съставял и ми ги е докладвал, а и като началник на отдела за защита на класифицираната информация е съставял комисии и ги е унищожавал. Твърди, че съм му разпореждал аз. Пак лъжа! Неправдоподобна при това. Ако вашият шеф ви разпореди: Ани, напиши един фалшив документ, изтегли с него 80 000 евро, дай ми ги и унищожи документа, вие ще го направите ли?

- Това е смешно. Особено, ако действието се развива в цитаделата на „ Хайдушка поляна“, където и стените имат уши. Но защо Лидарев ще вземе да говори небивалици?

- Под достойнството ми е да коментирам поведението му. В разузнаването има една особена професионална категория - „доверие“. То се делегира на всеки служител - ръководен или оперативен. Защото разузнаването е самотна професия. Разузнавачът работи най-често сам, няма с кого да се посъветва в рискови ситуации, взема решения и отговаря за тях. Аз съм делегирал цялото си доверие на един човек, работещ по закритото направление и той е Лидарев. Ако кажа, че той не оправда това доверие, ще бъде бледо. Но ще отбележа, че Лидарев разделя с мен отговорността за сумите от обвинителния акт. Омерзително ми е да гледам как, за да получи индулгенция, той влиза в сговор с прокуратурата срещу мен.

- Каква индулгенция?

- Ниската присъда, която му бе отредена - 3 години условно.

- Но той говори дълго в съда, а вие казвате само: „Аз не съм получавал и не съм виждал тия пари“. Това не убеждава съдиите във вашата невинност.

- Така е. Но се надявам справедливостта да възтържествува. Презумпцията за невинност е още от римското право и аз не виждам как бих могъл да бъда осъден окончателно по думите на един единствен свидетел или съобвиняем. Сега съм с присъда от 15 години по силата на един „предварителен уговор“, както казват юристите, между военните прокурори и съдии. Делото отива във военно-апелативния съд. А състав на този съд ме прати в домашен арест със смехотворен мотив - че осигурява моята безопасност, понеже съм изразил в медиите опасения за сигурността си - моята и на семейството ми. Вторият мотив е, че ще избягам, въпреки, че като участник в процеса съм изряден. Не, аз няма да бягам! Ще изчистя името си! Ще докажа невинността си! Няма да е лесно, знам. Тримата съдии от състава, който споменах, ме осъдиха на 10 години затвор по първото дело. По това дело всичките ми присъди са отменени, а другото е върнато от върховния съд на втора инстанция, но пак попада в техните ръце. От една страна вярвам, че в българската правосъдна система има хора с висок професионализъм и морал, но от друга - каква справедливост да очаквам при тия обстоятелства?

- Още ли се чувствате в опасност?

- Да. Имам заплахи - съдържанието им ще премълча - по телефона и чрез хора.

- Да не би да ви искат откуп? Прокуратурата твърди, че 10-те милиона не са давани на агенти в мисии, а са присвоени от вас. Предполага се, че имате за даване.

- Един съдия даже каза, че някъде съм ги закопал. Ако ги намери, ще му ги дам.

- Вие отричате да сте ги присвоил, както  прокуратурата твърди. Да не са присвоени от някой друг?

- Това, което твърди прокуратурата, се базира изцяло на показанията на Лидарев. Съдът отхвърли над 20 искания на защитата ми за нови документи и разпити. Не уважи и казаното от редица свидетели - че са изнасяни финансови средства извън НРС. Не твърдя, че ги е присвоил някой. Твърдя, че не съм ги присвоил аз. Не е вярно, че Лидарев ми е ги е предавал лично - в папка или в плик. Вярното е, че съм ги утвърждавал като разходи след подробно проучване на мотивировката - на кого, за каква помощ, как да се предадат, дали да се оформят като дипломатически пратки, кой ще пътува с тях, по какви маршрути, в кои държави. И съм вярвал, че тия пари заминават по предназначението си.

- Въпросът е къде са? Новият антикорупционен орган ги търси при вас. Ако в дупка не сте ги закопал, какво сте си купил с тях?

- Аз притежавам този апартамент от 80 квадрата и едно ателие от 35 квадрата, в което живеят синът и снахата с внучките ми - близначките Мария и Ани. Притежавам и родната къща на жена ми в село Оборище. И 50 декара в землището на едно врачанско село - наследство от родителите ми, ипотекирани наполовина. И кола - един „Хюндай Санта Фе“, купен на втора ръка за 7 600 лева.

- Да поговорим сега на тема национална сигурност. Как ви се видя случаят с Гинка, която купи ЧЕЗ, като че ли изненадващо за правителството? Разузнаването спи ли?

- Случаят по принцип е от компетентността на икономическото разузнаване. То беше закрито от предшественика ми в НРС Димо Гяуров, но аз го възстанових, през 2003 година договорихме с правителството и задгранични щатни бройки дори. Да, квалифицираните кадри бяха дефицит, както и сега, предполагам. Въпреки това ние възложихме на това направление да проучи потенциалните инвеститори в значими български обекти и с добитата информация изиграхме, например, решаваща роля в приватизацията на банка ДСК. Получихме благодарности от премиера за това... Но случаят „Гинка“ е повече от компетенциите на ДАНС, мисля, тъй като касае вътрешната сигурност.

- „Гинка“ е резултат от отказа ни от разузнаване, каза колегата ви генерал Бояджиев. Имаше предвид, че сме били изтеглили разузнавачите си от партньорските държави, а те си правят активно на наша територия „приятелско разузнаване“.

- Така е. Докато бях директор на НРС, в Чехия имахме само един офицер за връзка и той не беше дислоциран в Прага, а във Виена.

- Относно кадрите в разузнаването ваш колега от средния ешелон на НРС каза в тесен кръг веднъж, да ме прощавате: „Само олигофрени и братовчеди кандидатстват за работа при нас.“ Дали е вярно?

- По мое време в НРС имаше голям наплив от кандидати - по 10-15 се бореха за едно място. През 2008 година  трябваше да назначим 12 офицери - толкова поема разузнавателният център за обучение, а над 300 подадоха молби. Аз назначих 10 - без никакъв компромис с високите критерии. Но в специалните служби от 2009 година нататък започна процес на реполитизация, който се изразяваше в  назначаване на хора с партийни и родствени препоръки. Аз бях свидетел на това, макар че никой държавник не е поискал императивно от мен лично да устроя негов близък по политическа или роднинска линия. Така че има съдържание в репликата, която цитирахте.

- А политика има ли в делата срещу вас?

- Има политическа поръчка, чийто пряк изпълнител е директорът на НРС Драгомир Димитров с част от неговото обкръжение. Това е изглежда неговият начин да ми благодари за всичко, което направих за него. Доведох го по приятелска препоръка от Търново, издигнах го в началник на отдел, изпратих го на работа в Германия, а той ми се кълнеше във вярност. Що се отнася до политическите поръчители - вижте менторите му и не питайте. Аз бях осъден в деня, в който правителството беше подложено на вот на недоверие за корупцията, а България пое председателството на Съвета на ЕС. Изглежда трябва на гърба на знакови фигури да се отчитат успехи на властите в борбата с престъпността. И ето - аз вече 7-ма година служа като цветна илюстрация за това.

Нашият гост

Кирчо Киров е роден на 23 септември 1950 г. в Силистра. Завършил е психология в Софийския университет и Разузнавателна академия на КГБ в Москва ( 1980). Работил  в Окръжно управление на МВР - Враца, район Бяла Слатина ( 1975-1980). Постъпва в разузнаването през 1976 г. и след успешни тайни мисии в чужбина се издига до негов ръководител (2003-2012 г.). Сега работи като експерт по националната сигурност. Подсъдим е по две дела за присвояване на общо 10 милиона лева от българското разузнаване.