За мен курсантите са военнослужещи и ако е възможно, ще го променим и законово 

Последните години бяха добри за армията. За първи път от много години възнагражденията бяха повишени, при това на няколко пъти, започна истинско превъоръжаване, започна цялостен преглед на сигурността на страната, с включването на всички ведомства. Пандемията, икономическата и политическата криза най-вероятно ще повлияят на модернизация. 

- Господин генерал, вие преди всичко сте пилот и ми е трудно да не започна с темата за военно-въздушното училище, което след дълги години беше възстановено. Грешка ли беше да се закриват отделните военни вузове и да се формира единен университет? И грешка ли след като има университет да се правят самостоятелни училища?
- Никога не съм съдил тези преди мен. В онези условия, в онази среда, най-вероятно може би това е било най-правилното решение. От дистанция на времето, обаче смятам, че е грешка. Както може да се окаже след време, че и възстановяването е грешка, но за да не е грешка трябва да се случат няколко неща. За мен лично този акт е нещо добро, поради следните причини. Първо, образованието е необходимо, но в основата трябва да бъде възпитанието. Военно-въздушните сили имат нуждата от своя духовен център, където да се дава специфичната култура на пилотите, да възпитава в ценности. Това е смисълът на това военно-въздушно училище, придобиването на технически познания и умения, специфични за авиацията са ясни. Духът е основа за възпитанието и изграждането на кадри, той е водещ – ценностната система. Имаме и много добър пример – Военноморското училище. И няма да спра да повтарям, че съм благодарен на премиера затова разбиране, доверието и крачката, която предприе за неговото възстановяване, както и за консенсуса при гласуването в парламента.

- Може ли да се копира този опит на военноморското училище, което очевидно работи функционира много ефективно?
- Военноморското училище е добър пример как при един добър мениджмънт и добро управление може да се постигнат страхотни резултати. Имам честта и удоволствието да посещавам военните вузове и училището във Варна е едно от най-добрите в света. Защо да нямаме възможността и амбицията Долна Митрополия, която беше една марка да се наложи и сега като поне регионален бранд. Второто, което ми се струва вярно е, че ние имаме нужда, когато изграждаме въоръжени сили, да можем да имаме своите кадри и не само това, но при положение, че имаме добра база, история и традиция да можем да подготвяме кадри не само за България, но и за региона. В момента в света има огромна нужда от авиационни кадри и специалисти. И трето, струва ми се, че военно-въздушното училище може да даде своя принос към науката. В една динамична среда, в която всичко се променя, трябва да има някой, който да гледа напред. Във ВВС това може да бъде и военното училище, защото има потенциал.

- Колко нови пилоти са нужни на армията годишно?
- Всяка година се дават заявки от командира на Военновъздушните сили, но приблизително около десет души. На пръв поглед това изглежда малко за едно висше учебно заведение, но пак ще се върна на военноморското училище. Там курсантите са малко, но има голямо изискване за курсове за преподготовка и усъвършенстване. Тези курсове както на военни специалисти, така и на цивилни е една голяма ниша, която може да бъде използвана. Военно-въздушното училище има своето място и роля и смятам, че съвсем скоро и тази ниша ще бъде отворена.

- Възможно ли е както във варненското училище, в Долна Митрополия да се обучават повече цивилни пилоти, включително и от чужбина?
- Над три хиляди студенти има във военноморското училище и там безработни няма. Всеки, който завърши вече има осигурен договор. В света има глад на авиационни инженери и на пилоти и Долна Митрополия може да излезе на този пазар, но целта все пак е подготовката на военни пилоти.

- Какви са рисковете пред Долна Митрополия?
- То е възстановено като структура, но трябва да кажа, че са необходими години и нищо няма да стане с магическа пръчка. Трябва да се върви стъпка по стъпка, да има дългосрочен план и достатъчно добра визия и мениджмънт. Съжалявам, че използвам тези клишета, но за Долна Митрополия те са верни. Военното училище може да пропадне, независимо, че е прекрасна идеята, благодарение на лошо управление и липса на визия. Все пак рискът не е голям. Винаги могат да се направят и грешни стъпки, но и да се поправят. Тази положителна енергия, която видяхме при възстановяването на училището, не трябва да губи скорост. Не трябва да се влиза в рутина, да се мисли в рамки. Трябва инициативност и една от инициативите, които приветствам е, военно-въздушното училище да се занимава и с киберсигурност и да подготвя и такива кадри. А такива кадри са крайно необходими на страната, включително за Въоръжените сили, включително за администрацията, включително и за други сектори.

- Един от въпросите, който бе поставен е защо това училище е в Долна Митрополия, а не в Пловдив, където е и концентрацията на българските ВВС?
- Локацията е важна, но хубавото е, че в Долна Митрополия също има военна-въздушна учебна база, има самолети и пилоти-инструктори. Второ, това единственото военно летище на север, а от стратегическа гледна точка е важно то да се съхрани и развие. То е полезно и като запасно летище. Освен това България не е кой знае колко голяма държава. Разстоянията не са особено големи.

- За колко време един изтребител ще стигне от Плевен до Пловдив?
- Зависи от самолета и от скоростта, но не за повече от девет минути. В съвременния свят на добрата комуникация, добрата свързаност, мисля че това не е голям проблем. Когато на едно място концентрираш всичко, ти слагаш всички яйца в една кошница, което е меко казано недалновидно. И не на последно място, защо да не използваме ресурса на хората, които живеят в Северна България? Едно добре развиващо се висше учебно заведение, една модерна база може да допринесе много за просперитета на региона.

- За да приключим темата с военното образование, ми се ще да изясним абсурдния статут на курсантите. Какви са те – студенти или военнослужещи? Ако са студенти защо носят оръжие? Ако са военнослужещи защо не са назначени на длъжности по ЗОВС?
- Първо искам да кажа, че в парламента приехме решения, които регулираха статута на Военна академия и на военните училища, за да могат да функционират нормално. Предложенията за тези промени дойдоха по места. Колкото до статута, може да изглеждам малко праволинеен, но за мен те са военнослужещи и ако е възможно, ще го променим и законово. Говорих с министъра на отбраната и с други хора от министерството по този въпрос и ако е възможно, ще променим и закона. Според мен първо трябва да се направи една оценка, да се прегледат всички закони – за отбраната, за образованието и да се намери решението, което да е категорично и ясно. Това със статут на военнослужещ е нито едното, нито другото. Нито си студент, нито си военнослужещ. Военнослужещ със статут на студент е вярната формулировка.

- Трябва ли да бъдат назначавани на длъжност, както е по ЗОВС и ако това бъде реализирано, няма ли да се промени структурата на армията, да се създаде нов проблем с щатното разписание?
- Затова смятам, че трябва да се огледа внимателно, да се преценят плюсовете и минусите на всяко възможно решение и да се вземе най-доброто. Но това донякъде е формално, защото нима тези курсанти, ако се наложи няма да защитават родината? Нима едно военно училище не трябва да има план за бойната готовност? Нима военното училище не може да бъде използвано като център за мобилизация? Защо ние трябва да изпускаме тези възможности, защото някъде не сме доогледали законите си.

- Не бива, но към този момент изглежда абсурдна ситуацията?
- По-скоро може да бъде и по-добра. Може да се намери решение и за длъжност и за заплащане, както е по закон. Нека обаче специалистите кажат как е най-добре да стане това, ние в Комисията по отбрана бихме подкрепили такива промени.

- Доволен ли сте, че най-накрая България и българските ВВС ще имат нови самолети?
- Изключително съм доволен, защото с подписването на този договор, на тази инвестиция, а не сделка, всъщност ние вече можем да кажем, че ще имаме военно-въздушни сили. Без един такъв договор нямаше как да убедим момчетата и момичетата да влизат във военното училище, при условие, че ресурсът на сегашните изтребиатели изтича след няколко години. След като завърши след пет години Долна Митрополия, един пилот щеше да се окаже, че няма на какво да лети. Затова този договор отвори една огромна врата. Второто важно нещо е, тъй като това е международен договор – между две държави – има и други съпътстващи дивиденти. Ние сключихме договор със стратегически съюзник и оттук нататък се отвориха други огромни теми, и за икономика, и за върховенство на закона и още много други теми. Има създадени работни групи, но уви пандемията свали темпото на работа. Най-важното, което трябва да се знае, че това не е просто договор за самолети, а стратегически договор, който ни дава много повече сигурност, отколкото осем изтребителя.

- Доволен ли сте от направеното от Комисията по отбрана? Можем ли да обобщим какво се случи за последните три години и малко?
- В комисията работим много добре, независимо от политическите пристрастия. Това е комисията, в Народното събрание, в която имаме най-добър диалог, включително и общи стремежи. Това, което постигнахме е грижата за личния състав. С увеличаването на бюджета, постигнахме ръст на заплатите с над трийсет процента, но не само. Второто, което е пробивът в мисленето за модернизацията и стартирането на проектите. И третото е, че положихме доста усилие за интеграцията и сближаването между структурите и ведомствата, свързани с националната сигурност – да работим по-добре с други ведомства и агенции, за да повишим ролята на военната експертиза.

- Как законодателно може да се повиши военната експертиза?
- Например предложението за промяна на закона за военното разузнаване, което сме внесли и всички в комисията сме единодушни по отношение на Служба „Военна информация“, която да се превърне отново във Военно разузнаване, което чрез тези промени, за да може по-пълноценно да взаимодейства със Стратегическия щаб на отбраната.

- Нека го преведем по ясно! Военна информация ще се преобразува във „Военно разузнаване“ и какво се променя?
- Не, ще си запази ролята, структурата и мястото, но началникът на отбраната ще може да изисква информация и да поставя задачи в сферата, за която той отговаря – при планиране на операции, например.

- Това е добра идея, защото е малко странно да имаме военно разузнаване, което военните не ползват. Защо „стратегически щаб“?
- Казвам „Стратегически щаб“, защото още като бях началник на отбраната, настоявах щабът на отбраната да бъде стратегически. Още очаквам да видя какви ще са резултатите от стратегическия преглед на системата за сигурност, който се прави за първи път сред всичките ведомства – каква е ролята им и какво е взаимодействието им, както и резултатите от стратегическия преглед на отбраната и да видим каква ще е ролята на Стратегическия щаб, така че да имаме много по-добра военна експертиза, която да подхранва политическото ръководство със своите предложения и решения.

- Това е много важно, което казвате. Спомням си, че навремето реформите в отбраната бяха направени, а да има граждански контрол, което е правилно. Но се получи така, че имаме гражданско министерство на отбраната и почти нямаме военни за контрол. Връща ли се достойнството, но най-вече отговорностите и задълженията на началника на отбраната?
- Нека започнем с това какво трябва да представлява стратегическия щаб. Той трябва да има отношение както към личния състав, така и към разузнаването, така и към операциите, така и към логистиката, така и към планирането. Началникът на отбраната трябва да има възможността по-добре да управлява процесите в армията, без да ги изземва и без да се отменя гражданския контрол. Началникът на отбраната е най-висшият военен, той трябва да има по-широк поглед върху нещата и да ръководи по-добре процесите в армията и да дава по-качествена експертиза на политическото ръководство на държавата.

- Думата политика ме води към последния въпрос. Какво е вашето мнение за това, което се случва между тези три сгради отвън (парламент, президентство и министерски съвет)? 
- Имам много приятели сред тези, които протестират. Имам много приятели и сред тези, които бяха на митинга в подкрепа на политиките на правителството. За мен като генерал... Не можах да приема един булевард да раздели българи срещу българи. Знаме срещу знаме. За мен това беше тежко. Но протестиращите имат своето право. Протестите са нещо добро. Те са коректив на политиците и умните политици могат да извлекат много ползи от това, но чисто човешки може много да се сбърка и в една такава ситуация някой да сложи личните си или партийни интереси над тези на народа. И това е така, но се надявам, че в бъдеще ще има обединение на усилията. Защото само обединени можем да вървим напред и нагоре. 

Нашият гост

Генерал Константин Попов е председател на Комисията по отбрана и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 44-то национално събрание на Република България. Роден е през 1961 г. в София. По време на военната си кариера преминава всички нива - от младши пилот в изтребителна ескадрила, командир на военновъздушна въздушна база, през командир на ВВС и заместник-началник на отбраната до началник на отбраната на Република България. Има над 1200 летателни часа на Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29.
Генерал Попов е един от първите висши български офицери, работили в щаб на НАТО. Той е бил началник на щаба на Центъра за съвместно обучение на НАТО в Бидгошч, Полша в периода 2005 - 2006 г. От 2006 г. до 2008 г. е назначен за заместник-началник на щаба на командния щаб на Съюзните въздушни компоненти в Измир, Турция.
През 2017 година генерал Попов е избран за народен представител в българския парламент. Женен е, с три деца.