Стоян Ватралски съчини текста и се обяви за пророк

Негови следовници в месианството са Кирил Петков и Асен Василев. Двамата равноапостоли обявиха, че ще променят България

Харвардският университет се рекламира с това, че дипломира гениални възпитаници. Които тръгват по широкия свят да имплантират екстраординарни идеи. За добруването на човечеството. Кирил Петков и Асен Василев са класически пример на това месианство. Двамата равноапостоли обявиха, че ще променят България.
Харвардската следа по нашенско не тръгва от Кирил и Асен. Има много по-дълбоки корени, още в края на ХIХ столетие.

Първият гений, излюпен отвъд океана, е Стоян Кръстов Ватралски (1860-1935). Той тренира за народен пастир от младенец. Син на вакарелски овчар, Стоянчо върти гегата докато навърши 14 лазарника. Знае всичко за овцете, но не знае буквите. Тогава отива в Самоков - столицата на протестантската пропаганда по онова време.

Понеже е на тъмно с АБВ-то на православието, с леснина прегръща ABC-то на евангелизма. През 1882 г. завършва Американския богословски институт. Пращат го с мисия в Хасково, проявява усърдие и за награда през 1884 г. му купуват билет за САЩ.

Една от историческите сгради на Харвардския университет.

Десет години търка банките вакарелското овчарче. Отвъд океана прописва с псевдонима Pope. Думата означава Папа в смисъл на Баща, Отец, Водач. Скрит зад това име, Стоян Ватралски печели конкурс за бакалавърски химн на Харвард. Паметният ден е 17 юни 1894 година.

„Този химн - четем в неговото житие - се печатил и пеял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г. Ватралски и изненадни бележки, че авторът му бил чужденец студент.“
„Всичко това му дало случай да вкуси първата глътка от световна слава“, подчертава Стояновият житиеписец.

През 1900 г. Ватралски се прибира в България с два куфара. В единия са неговите умотворения, другият е пълен с долари. Купува имение от 20 декара в Красно село край София. Вдига вила, усамотява се, самовглъбява се.
Мисълта за месианство зрее дълго. От Вакарел през Харвард до Красно село. Тук идеята се избистря и светва в завършен вид. Стоян Ватралски стига до заключението, че той не е обикновен проповедник, нито пък средностатистически поет. Той е амалгама от проповедник и поет. По-точно - той е пророк!

Ватралски се връща от САЩ с два куфара. В единия са неговите умотворения, другият е пълен с долари.

„Поетът - сочи паранормалният, - по мое разбиране, не е толкова певец, колкото пророк; не толкова песнописец, колкото факлоносец пътеосветител. Поетът е духовен прожектор. Той върви отпред, често доста напред в нощното шествие с издигнат факел, като вика: Тука, братя, тука!“

Наясно със себе си, Ватралски почва да издава проникновенията си. Първите книжки минават незабелязано. Нещо куца, преценява той и решава да приложи американския опит на нашенска почва. Знае как се правят бестселъри в щатите - с много пари и много вкус.

Поръчва скъпа хартия, цветни рамки, винетки, рисувани флорални букви. Луксозната полиграфия поверява на Придворната печатница. Заглавието е хем библейско, хем житейско: „Битие. Сбирка рими и поеми върху жизнецветни теми“.

Лъскавата книга се появява в края на 1909 г., за да разгласи на длъж и шир, че нейният автор е пророк. Стоян Ватралски поема дълбоко въздух и се провиква:

• • •

Българио, ако здраве търсиш
и живот народен, и почтено име -
чуй гласа ми дързостен и искрен:
Мъдрост ако търсиш, чуй и разбери ме!

• • •

Гео Милев е поразен. „Bravo на Придворната печатница - чиста и изящна работа“, възкликва естетът.
През 1921 г. Ватралски пуска втори поетически сборник. „Първом правда. Сбирка рими и поеми върху благовестни теми“ е с по-скромна полиграфия, но също докоснат от провидението. В него вакарелският феномен отбелязва, че за мнозина „Битие“ е станала „почти книга настолна“. После се оплаква:

„Новите български антологии, христоматии и читанки не вмещават, доколкото зная, нито едно мое стихотворение. И това може да продължи за още едно десетилетие, па може и за по-дълго“, пророкува той и заключава: „Да, аз съм непризнат.“

Странно е наистина защо Стоян Ватралски го няма в читанките, когато словото му е доказало възпитателната си сила. През 1918 г. Христо Смирненски плаши грешница от Красно село: „Понеже Саваот е на курорт от 3 години насам, аз ще помоля съселянина ти от градски род г-н Ватралски да напише в „Зорница“ едно ужасно стихотворение за морала, та дано се стреснеш.“

„Зорница“ е орган на евангелистите. Най-дълголетният български вестник.

Стоян Ватралски обаче не е само евангелист. Като всеки пророк, той има свое учение. Върху канавата на протестанството пришива малко толстоизъм, малко браманизъм и три ключови думи: Правда, Благоволие и Солидарност. Допълнително се бори за Истина, Доброта и Красота. „Тези са основни на моето за - живота - в - общество учение“, информира поклонниците си той.

През 1930 г. Стоян Ватралски навършва 70 лазарника. Горе-долу тогава се закръгля и половин столетие, откакто е наченал човеколюбивата деятелност. Време е за юбилей!

На 7 април столицата диша празнична атмосфера. Комитет от обожатели е организирал импозантно честване. Тълпи бързат към протестантския храм на бул. „Дондуков“. В хрониката на събитието е записано:
„Пяха се песни като „Отечество“ и „Утринен псалом“ и се декламираха поемите „Защо живея“ и „Поет предтеча“, всички от перото на Юбиляра, посрещнат и поздравен от голямото множество, което пълнеше и преливаше салона. Много посетители се върнаха назад по нямане място. Същевременно писма и телеграми постоянно пристигаха из града и от провинцията, само някои от които имаше време да бъдат прочетени сред голям и задушевен ентусиазъм.“

Комитетът взема решение да стартира „Библиотека Стоян Ватралски“. В нея ще бъде събрано творчеството на пророка. През 1933-1934 г. излизат 17 тома плюс един уводен, в който е подвързана народната любов. Някои възторзи са изсечени в стих:

• • •

От твойта “Първом правда” лъха благодат;
Трапезка е за умовете гладни;
Градинка с цветица, що пръскат аромат;
Поточе бистро за душите жадни.

• • •

Така е и днес с двамата харвардски месии. За бедните духом те са „поточе бистро за душите жадни“.